(по мотиви от народния фолклор)
Смрачаваше се. Луната показа бледото си лице и хиляди звезди обсипаха небето. Генчо, чобанинът на село Шишенци, беше прибрал овцете в лятната кошара. След като вечеря и посвири на кавала си, той полегна на поляната. Загледа се в небето и се опита да различи няколко съ ...

До изгрева ще се отвърнеш три пъти от мен
и първите петли ще ме изплачат,
защото трийсет сребърни луни
е струвала цената на палача.
До сутринта аз вече ще съм дан, ...

ДУША
Душата ми не стана есенна -
тя търси във всичко летен сезон.
Не иска златните кестени.
Жадува за слънце и свой дом. ...

Ключ за сърцето намерил,
всеки ден ми се случваш.
Палиш червени огньове,
буйно гориш и със сила.
Раждат се в мен ярки звезди ...

Те, стихчетата, са на път.
Когато дойдат, ще ги кажа.
По-дълго нека повървят,
Да се отъркат ó пейзажа.
Аз повечето си ги знам, ...

За теб е моята усмивка и страстна целувка.
Препуска горещата нощ към ласките на зората,
превърнала телата ни в божествена милувка.
Вълни от щастие докрай изпълват сърцата.
В очите ти, езера бездънни, прочитам съдбата, ...

Глава 15 - Мисията
Сряда се очерта специален ден. Отивахме на отговорна мисия в Солун. Ракия срещу лекарства. Светлин се съгласи да ни хвърли с „Пежото" до там, и с дядо вървяхме из селото да събираме една по една поръчките. Всеки даваше списък с лекарства, които му трябваха и връчваше туба с ракийк ...

Гълъби храних, по обед, във парка.
Търсех си сянка. Търсех и тихото.
На единия, на крачето, пръстенче мярнах,
блесна искрица и започна се стихото...
Раздадена обич в буквички три... ...

Месец май е месец на младите хора. Които са готови да се втурнат към ”истинския” живот. Който е на границата между виковете им ”десет, единадесет, дванадесет, ураааа!”, трескавата подготовка за бала, абсолвентските вечери и чувството, че вече наистина са пораснали и всичко хубаво им предстои. Но тов ...

Изплезиха езиците двуостри
"народни" дъщери и синове.
Пред избори не може да се пости!
За кокала е битката въобще.
Един през друг залагат си капани ...

Дните ми се точат -
монотонни, сиви, равни,
дните ми са низ от многоточия...
безверна съм... и жадна.
Душата ми е мост ...

Сънища
Ще прошепне от нейде щурчето
онзи забравен сонет за деца,
дето скитали слети в полето,
и събрали двете сърца. ...

Разпилей ме
Днес беше краят!
Реших! Ще се махна!
От тебе,
от себе си, ...

От какво се боиш?
Какво взема ти страха?
Самотните минутки ли, които броиш,
или тези моменти, които спират ти дъха?
Живей за мига, ...

21.12.2004 – дискотека „Индиго”, 2005 – журналисти умират чакайки бърза помощ, 2006 – сестрите Белнейски, 2007 – 2 момичета убиват и нарязват приятелката си, 2008 – Студентски град – пребито до смърт момче. Познато ли ви е?! На мен, да!
Това е България днес – ниски заплати, приблизително висока прес ...

Точно тази любов
Не с такава любов съм покръстен –
даром дадена, лесно приета,
дето идва при тебе на пръсти
и оплита в дантели сърцето ти, ...

Вплетени венците
в моето безмълвие,
отваряха вратите
на твоето безсъние.
В стонове от болка ...

Гореща страст - превърната на пепел...
Безкраят - сложен в тясна рамка...
Въздухът планински - с дим отровен...
Това със мен си сторил...
Поставил си ми ултиматум... ...

Нощта по дълъг коловоз
пътува в часовете малки,
а с нея и един въпрос,
от който почват всички свалки.
Безкраен виртуален свят, ...

Очите си затварям – да не гледам
как стрелваш поглед някъде встрани.
(Не е за първи път, не е последен –
да падаш в плен на хубави жени.)
И сякаш в мен пиявици се впиват, ...

Във мене бавно взира се сънят
и мозъкът крещи: „Машини, спирай!!!”
И тъй, напук на лудостта,
животът в мене бавничко замира.
Поемам дъх, отпускам се полека. ...

Не съм цвете, което ще носиш така,
на ревера... небрежно и шик.
Аз съм бурен – дива, уханна трева,
за жалост, дори без бодли.
Щом ме искаш, вземи ме. Опитай поне. ...

Невроните сгърчени -
шокова сладост,
надземно пулсират
... усещане – радост,
със лупинг от страст - ...

Обичам те, искам да го знаеш,
тайничко за теб копнея.
Любовта ми нека опознаеш
и не ме лишавай ти от нея!
Затварям очи и тебе те виждам ...

Я вземи, Наде, я вземи
Я вземи, Наде, я вземи
за либето си ти спомни,
за либето си ти спомни,
за твойта севда голема. ...

Усещане за жена
(на съпругата ми)
Създадена с изящество от Бог -
извивките ти са прекрасни,
тънък кръст и ханш широк ...

Желаех те, копнях за теб.
Години дълги търсих те навред.
Рисувах твоя образ във очите си.
Измислях те и те извайвах във мечтите си.
Аз знаех, обич моя, че те има. ...

Следя как сянката ти лека
танцува в звездната трева
посред земята и небето,
между живота и смъртта.
Не стигат думите – танцуваш: ...

Улици задръстени,
разминаващи се крясъци,
дете на пътя,
неработещ светофар,
претъпкани пазари, ...

Последните десет дни промениха изцяло живота ми, а и не само моя.
Всичко започна с едно обаждане на Катето, най-добрата ми приятелка...
- Ало, Анжи, къде си?!
- На вилата.
- Исках да те видя, имам нужда да поговоря с теб. Ще полудея! ...

След поредния безпредметно загубен ден на Ахон, такъв, в който ежедневието е изпило малкото останало в него желание за нещо различно от това да не мисли за всичко около него, което му се случва.
В бара, много непознати, но барманът е винаги един и същи, но навярно и самият той не би могъл да разбере ...

Нереална реалност,
живот на кинолента.
Погубена младост...
Някой да спре тая лента!
Забравихме накъде вървим, ...