Задухали северните ветрове и времето станало студено. Дървета започнали да събличат шарените си одежди и да се приготвят за зимен сън. Небето се сгушвало все по-ниско над земята и дните ставали все по-къси. Всички кожухчета отново се усмихвали на своите малчугани, готови да ги даряват с топлината си ...

„Моля пътниците да затегнат коланите. Приземяваме се на летище София” – Гласът на стюардесата беше мек и равен.
Валери провери отново колана си, притисна гърба си в удобната седалка и притвори очи. „Още малко остана, още малко...” Сърцето блъскаше силно гърдите му.
Притихна.
...
Звънецът на вратата ...

Със букет от цветове -
пъстър и засмян,
китни губери тъче
пролетният стан.
Шепне стих - небесен дар ...

Мравчицата мърда със мустачета –
търси си стотинки и петачета.
След това от някой автомат
с тях ще купи вафла, шоколад,
мед на прах и всякакви подправки, ...

След любовното предателство... отговор
От думи и чувства, от разум преди всичко дори,
пропука се моето утре, но в мен не зная защо не вали.
Не е гръмотевично сиво, добри облаци, сякаш барут
в ъгъла на небе са се свили в светъл огромен редут. ...

Прераждане
Не връщай се,
защото ослепях!
Забрави ме,
защото оглупях! ...

Спомен
Моят дядо залязва
над житейската дюна,
но от своята пазва
вади сръчно тютюна. ...

ЕЗИКЪТ НА МИНЧО
Когато Минчо беше пиян, езикът му ставаше страшно зелен и аз не можех да го гледам. В такива моменти на Минчо му беше много весело и се смееше с широка уста, а аз имах чувството, че ще получи епилептичен припадък и ще си глътне езика. Гледах да се махна по-бързо, защото си представях ...

Ще се сблъскаме. Няма да бъде война.
Сътресение няма да бъде.
Ще е допир на синя вълна със брега.
Ще е буря. И облак. И тътен.
Ще е вик в тъмнината. Самотен подслон. ...

* * *
Море и небе
мощ и сила доказват.
Кораб потъва...

Очакване
Тази нощ аз тебе ще чакам.
В очите надежда чете се.
Искам в прегръдките ти да падна,
най-сладко е, когато краде се. ...

В късния следобед към офиса му се бяха запътили две жени. Мъжът се беше излегнал на дървената ръчно скована пейка, мъчеше се да открие смисъла в стиховете на млада поетеса, направила дебюта си в литературното списание, което се издаваше над осем десетилетия. Неговият съставител едва ли щеше да е дов ...

Денят и нощта са двата крачола
на панталона на Времето.
Навлича го, да не ходи голо,
когато върви през Вселената.
Земята затуй е ту черна, ту бяла - ...

Безумство е така да се обича –
през сто земи, морета, планини...
Една любов, фатално нетипична,
сърцата ни обсеби и рани.
Боли от жажда и от невъзможност. ...

Доверие
В израз на доверие показа ми безверието си.
Извади го от джоба на скъсан дъждобран!
Едва не паднах изненадана, в предверието.
В ръцете си държеше прекрасен диамант. ...

Ще те позная,
дори
сред хилядна тълпа...
Ще те намеря,
дори ...

Защо всеки път, когато кажеш сбогом,
се връщаш за каквото и да е.
И защо зад всяко непознато име мисля,
че виждам точно теб?
Ние никога не продължаваме напред. ...

Луда нощ е...
Докосваме се с теб
без дъх и онемели...
Сърцата ни забързано туптят.
Във треска двамата сме ...

9 милиметра
Своя скъп автомобил,
с кожената тапицерия,
с колко кръв си заплатил,
ти от чуждата мизерия? ...

Прозренията на Майка Тереза
Най-хубавият ден – днешният.
Това е, когато казваме – живей за мига! Не какво ли ще ми се случи утре, ами то каквото е писано, ще се случи, наслади се на това, което се случва сега! А не от понеделник, от другата седмица... Понякога живеем точно така. Като взема заплата, ...

надеждата...
като карфица е
забила се
до кърваво
в сърцето ...

Старицата с цветята на площада
предлага радост и сълзите си крие.
Тя също някога била е млада –
точно толкова, колкото млади сме ние.
Аз избирам букет теменужки, ...

Ако знаехме съдбата си,
дали бихме искали да я променим???
Ще се сбъднат ли мечтите ни,
или от това, което разберем, ще се намразим???
Съдбата ли е тази, която ни води, ...

All Summer Long
It was 1989 my thoughts were short my hair was long
Caught somewhere between a boy and man,
She was 17 and she was far from in-between
It was summer-time in Northern Michigan ...

Безразсъдно нагазваме в жълтия зной
ей така, по самия екватор на лятото.
Пътят свършва до другия остър завой –
чудо някакво, казват, ни чaка нататък:
Преди съмване още денят си личи ...

Не ù разказвай как си ме намерил
и как потъна в жадно обожание,
без дъх изпивайки ме, алчно вперил
зениците - в разказващо мълчание.
Не ù описвай нощните ни срещи ...

Морето се вълнува, сякаш лети.
Призрачни стъпки, сякаш вали.
Натежали клони от нашите мечти,
свири вятърът, но сякаш мълчи.
Вслушай се в спомена и тихо се замисли ...

Душата - полет на птица,
разтвори мощни криле
и сред облачните кълбета
към своя небесен връх полетя.
Между залеза и зората, ...

Сам си
палещо слънце блести
и затваряш с болка очи
неми от тях капят сълзи
а си толкова млад ...

Тя е Любов такава...
Откъде ми я прати, Боже,
тая Любов неведома,
като джунгла е неизбродна
и като мрак непрогледна... ...