Тъй тиха е нощта недоизпята.
Със нежен аромат на свежо цвете,
чийто вкус светът не е усетил.
Щурецът само плахо се обажда
със песен тиха във покоя летен. ...

"Cannibal Girl"
She told me all the things she knew
You give her one she'd reach for two
The cold four on the sofa is getting closer
And she's the hardest thing to do ...

Чу ли ме...?
Жонглирай... Даже ти отива...
Чувствата ми
молят...
и крещят... ...

Душа, копнееща за нежност,
а тяло, тръпнещо за ласка!
И губя се във безнадеждност,
нахлузила чудесна маска!
За всички толкова щастлива, ...

Текст:
Лек сън сънувах.
Лек спомен имам.
Лек нямам вече
за болката вътре ...

Какво е Словото? Не знам как да отговоря, предпочитам да вярвам, че то е създало света такъв, какъвто мога и не мога да видя. В Исландия поетите вярват, че клетвите стигат човека рано или късно и причината за това е силата на Словото. С него можеш да убиеш и да излекуваш. Я да взема да разкажа за он ...

Любовта е вечна. Тя има своите прояви в нашето ежедневие, но често забързани и объркани, ние я подминаваме като някоя скитница, застанала на ъгъла на улицата, а после се оплакваме от безлюбовие и самота. Ако някога се спрем за малко, ще я открием. Начините са много, но в никакъв случай не са сложни ...

Това е то - жена и питие...
И друго няма в мислите ви - знам.
Замаяни от вино и ракия
творите тук най-хубавия спам..
Всичко около вас върти се, ...

Има порцеланови и тенекиени чайници. Има елегантно изрисувани и ръждясали. От някои чайници пият хората със „синя кръв", а в други баба ми вари шипков чай за дядо.
Но какво всъщност е чайникът? Високо образованата ми съседка от третия етаж би казала: „Чайникът е скачен съд, състоящ се от две основни ...

- Къде ли съм?
Ранно утро е. Не, не мога да съм в ледения дворец на Ледената кралица.
- О, да! На улицата съм. Всичко e ледено.
Къщите, дворовете, просторите, главната и малките улички... ето... Боже мили, какво е това? Какво виждам насреща си? Някой ми маха.
Не може да бъде! Какво ми крещи? Боже мой! ...

Отдавна с теб не съм щастлива
и се чудя как така лесно заспиваш
върху коси, миришещи на зима...
Отдавна друг сънувам и желая,
а ти дори никак не се и замисляш ...

Автопортретно
И тъй - родих се. Жена. Не веднага де. Първо бях нищо, после - не, сега вече не знам. Обърках се. В крайна сметка исках да се родя бобър. Или поне хамстер. Но при двама родители от човешки произход, коя съм аз да се меся в еволюцията. Не ми позволиха дори да си запазя мустаците. От око ...

Тиха любов
Думи, много думи,
безбройни слова
и смисълът им се изгуби
сред шумна суета. ...

Мълчанието ти е - лавина!
Вината моя - планина!
В какво ли пак аз съм сгрешила?
Защо ли пак ти не ме разбра?
Всеки се е потопил в своя свят на мисли... ...

ЗАРИЧАНЕ
Душата ми е хвърляна навред -
орисници я глозгаха, и псета...
Не зная вече колко съм поет
и колко трябва да щадим поета... ...

Зимна шега
Зима такава
не помним тъдява -
вън хищникът вятър лудее.
За топло мечтаем, ...

Една душа ранена, в ъгъла стаена, ридае като мъничко дете.
Като невинно детско сърчице, което е ударило своето краче.
Но душата плаха не плаче за раненото краче.
Душата плаче и се пита:
"Защо посягат винаги на нея? ...

Не желая да имам куп неща, които желая!
Не желая пиедестал за себе си,
но пък аз съм те поставила.
Не желая да съм пигмей,
но така ми се иска ти да си, ...

Животът с усмивка ме разпна на кръст.
Смъртта ме отхвърли с усмивка небрежно.
Мечтите с усмивка превърнах във пръст.
Към сцената скитам със смях безнадежден.
Побързайте малко за туй представление, ...

Чист сняг. Не го ли разпозна?
Крие ни в белите си дупки.
Защо се мъчиш да търсиш повърхността?
Лавинно и безнадеждно те е засмукал.
Погледни ме. Какво те плаши? ...

Ослепявам...
по здрача
от деформирани идоли,
по трупове крача...
от блъскане ...

С теб сме две искрящи слънца
на измислена млада планета
изгряващи от плаващи чудеса
с нестихващо проблясваща комета
С теб сме две сияйни лица ...

- Мирише ли ви на нещо? - насред смеха пита Ливилина, наострила нос.
- Боя се, че да - заявява Тачита. Това не е ли парфюмът на... Късно е! На вратата най-възпитано се почуква, естествено със все сила и един приятен баритонов тембър провиква провлаченото:
- Ливилино, тука ли сте, ма?
Тачита прихва и ...

Това беше началото...
За мен, като автор на песни.
И за нас, като дует.
ЗЕМЯ
Текст: АНДРЕЙ АНДРЕЕВ ...

HEAVY * METAL * FOREVER *

Алените ноти
алено червена болка
бледо синьото небе ме поглъща
думите ти отекват в съзнанието ми
песента на твоята душа ...

Понякога съм толкова сама.
И даже малко поизплашена.
Като дете, боящо се в тъмна нощ,
се свивам под луната
и моля се без глас. ...

пак тази музика,
стига, бе!
тоя уинамп...
така до гуша да е...
ама пак тия песнички ...

Майната ти! Писна ми да те обичам!
Върви във Ада и бъди проклет!
От „многото” те мислих за различен,
но ти си същият… дори не си човек!
По-долен си от всичките… безвкусен ...

Загубих те за мъничко
и виж -
душата ми повехнала е.
Ето -
удавих се ...

Далечните ридания на вяртъра -
от там те чувам да проплакваш,
цигулките към мене бягаха...
Пробождаха с омраза тишината.
И тези арии, операта е наблизо, ...

На врата си имаш смучка.
И се прибираш в два без пет.
Не, не казвам, че си кучка.
Не съм Отело, а поет!
Ухаеш на парфюми мъжки. ...

Вали.
Навън вали,
а слънцето спи
и сънува птиците.
В утринта ...

Аз съм онази, която те викаше без думи. Аз съм половинчата, разхвърляна, груба, стихийна. Аз съм онази, която те искаше, без да мисли. Аз съм тъмнината преди утрото.
Аз съм онази, която вечно си търсеше мястото. Аз съм объркана, завеяна, безотговорна. Аз съм онази, която никога не се вписваше. Аз съ ...

Къде съм
Говори се за вина,
отговорност, а
в тази система,
аз, къде съм? ...

Дълго кафе и един голям коняк,
това ли си мислят големите хора?
Не ме мисли, аз съм си як,
не ме събаря и най-голямата отрова.
Ако утре ме чуеш да кажа "боли ме", ...