Чудо
В безпътието на старостта се скитам,
като глупак - герой от нямо кино.
Какъв ли ще е краят, още питам?
Очаквам чудо! ...

Добитъка цял ден пасем и
в студ, и в жега - няма как.
Но все ни правят на серсеми...
Цървулец щом си - си простак.
Изкупват чисто мляко, мръвка, ...

Това е една песен, която мой приятел ме помоли да направя за приятелката му. Текстът е негов, мелодията е на Евънесънс (Мотив от Eternal), а преработката е моя. Дано ви хареса.

О, Господи, защо така се случва?
Все на добрите момичета нокът им се счупва.
Спераведливостта бе, мамка му, къде остана?
Защо те същите са все в “ емоционална яма”?
И никой тях не ги обича, ...

С огромна благодарност към изречена :)
Да бях проклета, Господи, да бях…
Сърце да нямах, да не те обичам,
но вместо туй, осъдих се на страх,
дълбоко в себе си изгубих смисъл. ...

* * *
Вилнее буря...
Вълна прегръща брега...
С любов спасява...

Душувно земетресение
спряло махало
до следващ роман/на Ум.Еко/
+ + +
ПОСТКОМУНИЗЪМ ...

... защото всеки носи в себе си
искрата на щастието...
Из "Приказки за деца и възрастни"
от Даниела Фишерова
Имало едно време... ...

ПЛЕЙБОИ ПО НАШЕНСКИ
Спасители на плажа...
Спасители в цъфнала ръж...
Всеки плейбой сънува в нощта.
Но всеки българси мъж ...

Погледна във джоба си. Извади първо хартийка, после някакво копче, след него омачкана снимка. Добре си спомняше тези малоценно-скъпоценни предмети.
Хартийката беше билет. За стара постановка в руинното кино.
Копчето беше подарък. Намерено навярно на улицата със знак за любов.
Снимката беше на плажа. ...

Мое свършено лято.
Мое есенно цвете.
Моя възраст, когато
не гориш, а пък светиш.
Мое делнично чудо, ...

- Какво има вътре? - попита Ко Та Рак.
Гар Ван беше домъкнала от някъде една малка делвичка и я сложи на кухненския плот.
- Мед - осведоми го тя.
- Их, че сладкооо - облиза се Ко.
Една ранна утрин около две седмици по-късно Но Щен Вълк влезе в кухнята, за да измие гуреливите си очи. След като ги нап ...

Теория на случайностите няма.
Живеем във заблуди и съмнения.
С измамна слава все се кичим.
Дори понякога сме гадни без причина.
Приемаме любовта за хоби. ...

Апатия. Алчност. Абсурд. Алогичност.
Любовна лотария. Лепкава личност.
Един елексир. Единство... Ела!
Гибелна горест. Гняв! Гордостта...
Остави, остави! Обичта си отива... ...

Не, не мога да ти вярвам,
съмнението в мен тежи.
Сега залепям стъкълцата,
трудно счупеното се лепи.
Без вяра любовта е сива, ...

Понякога, в опитите си за справедливост,
аз поставям другите - далече над мен.
А друг път - поради своята вежливост,
дори умът ми става кристално замъглен.
Но недей пак, ...

Листа затрупват тротоара,
вятърът въздъхва в мен,
чувам ехото на стъпките
в най-самотния си ден.
Облаци разплакани надвисват, ...

Помниш ли онзи парижки балкон,
надвесен над тясната уличка
с бистрото отсреща със стар грамофон
и с най-романтичната музика?
Помниш ли лудия, есенен вятър, ...

Мамичко, какво да пожелая
за празника ти – твоя ден рожден?
От тебе още много се нуждая,
съкровище си, маменце, за мен.
Сърцето приеми ми за подарък. ...

През ръцете ми преминаваха
пясъчни бури.
И изтече през пръстите
много вода.
Във ръцете си нося и ...

Очертава се още една безсънна нощ...
Самотна нощ, изпълнена с копнежи, мисли, спомени...
Но не и мечти - мечтите са за глупаците.
Какво става с мен?!
Не мога да чувствам, не мога да се смея, не мога да говоря, ...

Познавам този тъжен жест,
когато скриваш устни от целувката ми.
Познавам тихия ти поглед,
мълчащ и скитащ се из стаята,
щом прося пак да изречеш: „Обичам те." ...

С теб, нима
ще е единствен спомен, много стар,
и това
ще нарисува ли отново в нас пожар?
И с кои ...

Зимно слънце - кратък ден.
Бързай лъч да си откраднеш.
Ей го вятърът студен -
преди тебе ще го грабне.
И загребал шепа сняг, ...

Дъжд
Вали...
И всеки крие се на топло във сърцето си.
Вали по покриви, по устни и лица.
По лоши и добри вали, ...

И нека пак залъжем себе си, че всичко е било
наистина, а не насън, защото чувствата,
които ти ми даваш, са много повече
от истината, която често залъгва
пленените от щастие души, ...

Все още помня,
беше неотдавна,
онзи странен ден...
Вървяха те,
напред, пак двама, ...

« -: юли 20, 2008, 16:49:10 »
Преди много, много години всички лястовици били бели - съвсем бели били, едно черно перце нямали. И черният гарван им се присмивал: - Ха-гра! - ядосвал ги той, - какво ми се фукате, че летежът Ви е грациозен? Че се ширите в красиви апартаменти от кал? Ама сте бели, и ...

Да говорим!
Да говорим! Тази думичка крилата,
нека екне по градовете и селата!
И нека звучи, както звучи в момента
по всички медии и в Парламента. ...