Рядко пия кафе, пуснато от апарат. Сутрин предпочитам чай. Лятото бях наскубал по високото мащерка и жълт кантарион. Кантарионът го обичам от дете. Най-лесно достъпната билка, напоследък червения кантарион го срещам рядко по поляните. Може и да греша, не съм силен по билките, силен съм да се катеря ...

Тя е
Загадъчно хвърлен камък
В тихите води на почти полунощ
Пратила ми е любим кадър
Който не бях виждал преди ...

28.
Събудих се доста свежа... По-точно ме събудиха. Започвах да си връщам физическите спомени за носене на зумер и определено можех да кажа, че без зелена мъгла и други забавни игри животът със зумер е много по-поносим. Вечерта се въртях доста дълго, без да заспя. Не че вързаните крака или дежурният ...

„Мари девойко хубава,
открий си белото лице!"
Огледален образ,
стая с криви стъкла,
изплъзване, ...

Идва нощта - като тежък търговец.
И ми предлага на втора ръка:
страх, и тревога, и мисли на хора,
стари, откакто се помни света.
Идва денят - като младо търговче! ...

Аз искам да те запомня,
както си сега притихнал.
С горчивата усмивка,
с бялата ти риза,
с молбата, нестигнала ...

Поемаш
по пътеки непознати.
За миг
рискуваш свойта самота.
Докосваш ...

Животът ни -"Страстна седмица"
дето всичко се случва.
Душа на ръб обърнали
от тежка самота,
протягаме доверие - вземете... ...

Отецът Бог прегърна своя Син,
отместена бе тежката скала от гроба
и Светлината озари навред
земя, небе, сърца на хора!
Великден е! Просторът пак блести, ...

Дали не те намерих
или пък ти не ме откри,
едно врабче
на рамото ми кацнало
ми шепне, ...

Как вредим си с думи мрачни,
с мисли зли нанасяме вреди
и за бедите си човешки
носим и вина така - сам-сами...
А Бог е щедър, дарове реди, ...

В тълковния речник под думата свобода има доволно много значения и определения, но само едно успя да привлече вниманието ми: възможност отделният субект да проявява собствената си воля, желанията и целите си. Човек не може да има всичко, което пожелае, не може да постигне всички цели, които си поста ...

mute: докато бродира в мрака, баба ми вижда мъртъвци. Говори си с тях, все едно са хора. А аз гледам отстрани и се питам: били ли са някога хора или просто всеки има нужда от тумор, който да му прави компания в тъмното?
stop: и ето, че денят на онова неизбежното случване настъпи. Настъпи ме и продъл ...

Червена роза
Защо разплаках теб пред нея?
Заслужаваш ли го ти?
Какво направих - аз не зная?
Грешката ми ти прости. ...

Питате какво имам аз,
имам само моя глас,
четеш това в късен час
и мислиш, че не съм аз!
Няма цветя с мирис на роса, ...

- Пътят на личностното усъвършенстване, както всеки друг път впрочем, има нужда от отправна точка, за да започне - каза една вечер Шира, отпи малко вино и побутна купичката към следващия в номансланд кръгчето.
- Отправната точка в случая ще да е себепознанието на индивида, тръгнал по пътя на себеусъ ...

Нощта разстила се безмълвно
над страсти, нежност и любов.
Надежди някъде покълват -
сред свят безмилостен, суров.
Очи затварям уморени - ...

Днес денят обеща да не бъде хаплив.
Ироничният тон ни дотегна.
Аз ще бъда добра. Той - студено учтив,
ще се прави пред мен на колега.
Ще разкъсаме рано на две сутринта. ...

Беше тиха майска нощ. В далечината леко примигва една улична лампа. Три часа след полунощ аз се взирам в небето. Няма облаци, а звездите са изчезнали. Само пълната луна ми навява тъжни спомени за нашето отминало щастие.
Обичах те! Обичах те, а ти ме взе за кукла, с която си поигра, а после... после ...

Полудя ли още да ме търсиш
в утрото изгряло вън?!
Тръгнах си и няма ме в очите ти.
Няма ме. Била съм само сън.
Щом била е вятър любовта ти, ...

Изповед
Ето - идва време златно -
слънцето показва нос.
Трябва бързо да отгатна
всеки зов или въпрос. ...

Мина се февруари,
когато криеше се кой, където свáри.
От зимата студена,
страх го бе и супермена.
Сега сме веч април ...

ако някога някъде на някого кажа "обичам те"
подай ми огледалото
да се погледна в очите
и да изчезна в тъмния лабиринт
на немия си поглед

Когато ангелите плачат, не вали,
когато Господ смее се, слънце не грее,
когато всичко си отиде само в миг,
тогава и тъгата ще изтлее.

Съдбата, напоследък, явно е решила да оголи отново един мой много стар детски въпрос: Защо има два Великдена - един католически и един православен? И няколко години подред ме изпраща в католическа страна по техния Великден и после ме връща пак тук за нашенския.
Знам, че не е случайно... Но някак ми ...

понякога за кратко
се изгражда
а друг път се гради с години
любовта
из която се раждат ...

Мразя те!
Мразя те!
Очите ти.
Мразя името ти.
Мразя те, всичко ми напомня за теб. ...

заклещени емоции
необясними
спотайват се зад
рани мними
уж боли пък е красиво ...

Не се превръщай приживе във спомен -
живей мига –
изцяло и докрай.
Вдън земя хвърли везни и дроби -
кой ти дължи... кому какво си дал... ...

... И аз я вдишах. Огнен аромат
промъкна се през цялото ми тяло,
нахлу с дъха ми крехкият ú свят,
нахлу във мен, сърцето ми запали.
И вече само нейната вода ...

Пъртина
Вървя по снежната пъртина,
с усмивка на уста вървя.
Поглеждам бялата картина -
красива, зимна суета. ...

Омръзна ли ти, мними ми приятелю,
да си обсебван вечно от съмнения?
Дотегна ли ти тежестта на маската?
А грохна ли от болка и презрение?
Монетата във джоба още стискаш ли? ...