Медчета слънчеви, върху чудна пита,
слънце... жътварки, косачи с бради,
жени, танцуващи с мъже, дето пият
халби до дъно и кършат снаги.
И пиха, и викаха... земята се люшкаше, ...

Обичам те, мило!
Събуждам се като петгодишно дете, готова за подвизи. А, нещо не ми мирише на кафе, пък аз нали съм свикнала даже да ми се поднася в леглото. Какво става?
- Скъпи, къде ми е кафенцето?
- Съжалявам, но не съм спал цяла нощ. Всичко ме болеше, вдигнах и висока температура. Мислех да те ...

По-щастливи от приказен рай
са онези тежки сълзи, със които
пречистваш се, надежда познал
и смееш се високо, открито...
Бележиш своите светове, ...

Ако животът е море и дните са неговите вълни, които идват и си отиват, а спомените са пристанища, то е добре да имаш пристан, в който да се завърнеш - си мислех в някои дни, когато Слънцето не бе така ярко и горещо, а едва пробило облаците, и корабът се носеше в пълна хармония с водата и вятъра. В т ...

Изповед в множествено число
И наистина какъв е смисъла, когато няма смисъл? Защо ни е да отричаме, че още обичаме онова момче, което няма да ни донесе друго, освен разочарование? Защо трябва да се кълнем, че никога няма да се върнем, след като нещо отвътре така ни разкъсва, че всеки момент сълзите щ ...

НЕ БИЙ ДЕТЕТО! НЕ БИЙ МАЙКАТА!
"На 30 години и половина съм. От тях последните 30 живея без баща. За щастие... Въпреки любовта си към баща ми, майка ми е решила, че едно дете не бива да живее в семейството на побойник и пияница, и се е развела, преди да се науча дори да пълзя... Съвсем навреме, бих ...

Не искам
Ти и аз... Има ли изобщо нещо в тези думи, в това, което изпитваме? Истина ли е? Защото не искам да продължава това! Не искам повече така да ме гледаш и да мълчиш. Не искам вече да ми говорят непрекъснато за теб. Но го правят нарочно, нали? Не искам повече да съм до теб, да седя и да не си ...

Понякога истината става неистина, после може неистината
отново да стане истина...
Виждаш старицата, която с вдървени нозе се опитва да качи бутилките минерална вода в трамвая. "Да помогна, а може би не?"... И просяка, който ти протяга ръка, а аз спестявам желязното си левче.
Спира те инвалидът на ко ...

Усещам се отронен лист от вятъра,
политнал неочаквано надолу...
Когато се родих и се разлистих,
нима за тоя полет съм си мислила?
И падам бавно, сякаш безтегловно, ...

Без мама
Снегът нагълта хапчета от сажди.
Коминът побеля. Изпъшка.
В кандилото камбана се обажда.
Духът се е смирил. За прошка. ...

Една жена, забравена в мрак...
В адски огън тя се мъчи пак...
Светлина проблясва, но уви,
адски свещи носят демоните зли.
В мрак и студ със сълзи на очи ...

Храна
Илюзионисти се подхранват,
за всеки случай да не разберат,
че винаги са знаели
цвета какъв е на света. ...

Музика и текст: Тодор Трайчев
Отбих се за малко, съвсем на шега,
във някакво Входче със живи цветя.
То леко е скрито от градския шум
зад старата баня и вдясно от Цум.... ...

Artist: Backstreet Boys
Song: It's Gotta Be You
Baby it's the way you make me
Kinda get me go crazy
Never wanna stop ...

Защо те толкова обикнах,
макар и малко същество,
не знам, но с тебе свикнах
и сигурно защото си добро.
Погледна ли в очите ти искрящи, ...

Тази нощ пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат да ...

Пепеляшка...
със душата
на принцеса
все някъде живее
скрита... ...

Как да чакам любовта на утрото,
щом нощта с възбуда ме прегръща.
Целува страстно и разгорещено устните
и в робиня своя ме превръща.
Като буен водопад облива ме ...

Сама вървя.
Често се случва дори да летя.
Безкрило.
И все в тъмнина.
С наведена високо глава. ...

Няма ги великите философи. Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят наготово. Тръгват след някого и не знаят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най-верния път! Нали делата говорят за дадения човек? А кой да ти мисли за това? Карат ...

Пясъчни кули
Кулите, които издигаме в наше време, са солидни, направени от метал, желязо, камък и стъкло. Те са бляскави, поразяват със своите размери, а тяхната здравина им осигурява спокойно преминаване през годините. Но онези кули, които си издигаме в съзнанието си, без да можем да ги докоснем, т ...

Пътеки слънчеви навърза
в букети циганското лято.
Гората метна пъстра кърпа,
приклекна бременна лозата.
Светът е плод и глас на птица. ...

Не знам какво ми даваш, но пак го искам!!!
Виждаш ме и ме подминаваш.
Под очилата криеш искра.
Виждаш ме и аз те виждам.
Прикриваш сълзливия блясък. ...

Как ми напомняш, розово мое мушкато,
двора на мама, окъпан в росица и мед,
асмата на тате - със пълни зърна чисто злато
и двата чимшира на прага отпред.
Как ми напомняш, розово мое мушкато, ...

Цигара... от луната
Цигара щях да пáлна от луната,
но огънчето беше ми Звезда.
Тя Моя бе! Поисках да ми свети,
но да огрее и цялата земя. ...

АЯЗМОТО НА ДУХОВНОСТТА
Били ли сте някога при извор, събрал край себе си хора с най-различни болки? Те идват в уречения ден от десетки, от стотици киломери и всеки е притаил дълбоко в душата си Надеждата, че точно тук е свещеното място за неговото изцеление. Заедно с Надеждата край аязмото идват Вяр ...

О, Боже!
Славни Боже!
На черното ложе
пред близката смърт
с ръце цели в кръв ...

Тъжна песен...
Лежах си аз под звездите.
Ти дойде, показа ми красотите.
Обгърна ме с ръце.
Стопли моето сърце. ...

Жените сме като природата,
разцъфваме в пролетните цветове,
но бързо сменяме сезоните,
наранено ли е нашето сърце.
Веднъж сме жарки като лятото, ...

Аз лутам се във лабиринти от тъга,
засипват ме искри и капки болка,
жестоката целувка на смъртта
дали ще ме дари с болезнен огън?
Или пък ще изпие самотата, ...

Начало на деня
Идва изгревът слисан -
да посрещне вълните,
да разсее мъглата
и по бански да скита. ...

Букет от странни лица...
Преплетени отговори,
жалък смях.
Идват и си отиват...
Буквите греят отдалеч... ...

Всяко нещо си има цена -
тази истина вечна остана.
С будни нощи плати любовта,
а победата - с кървава рана.
За богатство - сред чужда земя ...

Затворена съм тук. Между четирите бели стени. Бели стени и ярко осветление. За да няма сенки.
Виждате ли, лепнаха ми етикета „луда”. Не съм луда. В това искам да вярвам. Но Те са убедителни. Искат да ме вкарат в Системата. Там, където хората нямат сърца, а тиктакащи часовници. Механизми, които всеки ...