Неми стъклата
крещят в тишината
и гасне цигара
зад мократа пейка...
Чувствам толкова ...

Къде във вятъра на дните
усетихте промяна нова?
Къде са песните, които
жалеят за светулка в гроба?
Къде убихте мисълта си ...

Стъпка по стъпка катериме бавно,
стълба, която уж води нагоре,
крачка по крачка вървиме надолу,
мразим се диво и спорим.
Кой колко и как е обичал, ...

Искаш ли да ти разкажа днес за мен,
за стиховете, които не написах,
за пътищата ми и оня паднал ден,
когато някой да обичам ме ориса.
Виж какво се е събрало във очите - ...

Моята история за нашата среща
Вървиш си сама по улицата... Мъглата показва и състоянието на ума ти - напълно неясна мисъл, която както влагата прониква във всички кътчета на съзнанието ти - човърка и наводнява застоялата сила на ума ти... Вятърът преминава през тялото ти, пронизва душата ти и отнася ...

Ахшаена!
Три пъти изпях я.
Осем пъти я повторих.
Ти не ме прегърна.
Ахшаена! ...

забравих да мечтая аз отдавна
и бавно полетът ми спря
аз паднах на земята кална
и там премаза ме тълпа
и нямам сили да се върна ...

Така ми е... студено!...
Без тебе да вървя...
Без тебе да живея...
Напред да продължа...
А мислех, ...

"Мерцедес за SMS "
или
" Отмъщението на една Снежанка"
Имало едно време в сегашно време една Снежанка, на която всички и викали Снежка, а на галено Снежето. Тя работела като секретарка без договор във фирмата на Дядо и Мразов с название „Лапландия" - ООД, но той си имал и ЕТ под прикритие като дъщер ...

"Колко лесно... колко трудно"
Колко лесно е да бъдеш суров,
а колко трудно е да си мил.
Каква празнота - вместо любов,
от всеки не можеш да се бъдеш скрил. ...

Забрави за дните,
забрави за мен,
забрави сълзите,
забрави нощта,
забрави спомените, ...

Няма губещи!
Вече достигнахме себе си:
полу-хубави грозни патета, ето ни - лебеди!
Аз съм себе си:
очите ми – синьо-зелени, ...

Вдъхновено от:
***
Скреж,
покрила суетата
на забързания ден ...

>>>Страхът на един
затворник

Два народа - балкански -
живеят един със друг от векове!
Две земи най-прекрасни,
окъпани от Бяло и Черно море!
Да протегнем приятелски ръце ...

Насочили пистолетни дула
на очи потъмнели,
от желание изпити
и впити устни посинели,
на градуси под нула ...

От всеки нас животът си отива,
безсмъртието, то е ничий дар,
безмилостно часовника ни спира,
за никой няма вечен календар.
Смъртта връхлита бързо и отплува ...

Старата картина, с пукнатина,
човекът, сниман на шега,
с позлатената му рамка,
не вижда душевната ми рана.
Тапетите, олющени отдавна, ...

Там, в градските окови,
аз намирам само самота
и блуждая, но нехая
за тъгата в твоята душа.
Там е пусто и усойно ...

Аз бях кукла в ръцете ти,
поредното допълнение за вечерта.
Страстно целуваше тялото ми,
но не ме потърси на сутринта.
Подминаваш ме днес, ...

Отваряйки очи,
ще я потърся там,
където бях свикнала
да я намирам,
но няма да я видя. ...

''Човек е осъден да бъде свободен''
Няма човек, който да не иска да бъде свободен, свободата е необходимост в живота на всеки, но какво всъщност означава тази дума?
За всеки свободата е различна, но границата между свобода и свободия е твърде тясна и лесно може да бъде премината. За някои свободата ...

Не ми посягай с кърпичка
и остави на мира моите сълзи.
Аз мога да ти кажа,
какво, къде, по дяволите, ме боли.
Но вече няма смисъл - няма смисъл. ...

Харесва ми нагласата му към нещата,
всички малки детайли, ненамерени в мен.
Изразите, които аз самия измислям,
но така и не мога да използвам добре.
Харесва ми вътрешните му достойнства, ...

текст:
музика: дует X-taz
аранж.

Лъжата поражда робство. В миналото, днес, сега и утре – робство винаги ще има, лъжата също ще присъства в ежедневието ни. Но както Ботев, така и аз съм оптимист за бъдещето – хората ще се осъзнаят, развитие ще има. Не е важно колко лъжци и роби има на света, важно е те да намаляват. И всеки от нас м ...

ПЛАКАЛА ЛИ СИ???
Кажи ми - плакала ли си?
Не, отдавна - казах аз.
Тогава... Нещо станало ли е?
Не е. Но изкрещя във мене глас. ...

Тръгваш си, затръшва се вратата,
в очите ми пресъхват две сълзи.
Тръгна си и ми взе душата,
сърцето ми от мъка се стопи.
Стъпки тежки отекват в мрака, ...

Тя дълго не можеше да заспи. Въртеше се в жълтите си чаршафи на пеперуди и четеше поредното фентъзи. Телефонът и иззвъня. Екранът изписа името му - някак си знаеше, че е той, но... чак толкова късно...
- Ало...
- Какво правиш? Аз такова... само да те чуя.
- Добре съм, кажи?
- Искаш ли...? - той се з ...

Вечност 2
Атомна съм. С дъх ме спираш.
Събираш...
Разпиляваш...
Умирам. Раждам се. Намирам те. ...

Последното плаване
Като стара шхуна
все напред поря вълните.
Щом поема със мусона,
сменям опиянен фасона. ...

Някога, преди много време, аз те обичах,
така, както никой на този свят те обичал!
Някъде преди да те обичам истински,
аз рабрах какво означава да те боли за някой!
Някъде преди да те обикна истински, ...

Здравей, ЛЮБОВ МОЯ!!!
Исках да ти напиша това писмо от известно време, трябваше! Трябваше, защото понякога изказваме думи, но те не са достатъчни, за да кажат всичко онова, което душата отвътре крещи, а тя казва само и единствено едно - ОБИЧАМ ТЕ!!!
Да, може и да съм луд, или пък странен, та било то ...

Косите ще посипя със звезди.
Луната диадема ще поставя.
С вятъра на моите мечти
аз твоята усмивка ще погаля.
С думи за любов ще те загърна, ...

Цялата ухаеше на хубаво,
покрила тялото си със ефирната коприна,
пристегната във кръста хлабаво,
при вида и света му се срина!
Плъзна се към него с танцова стъпка, ...

Едно листо залепна на стъклото.
Едно съвсем оранжево листо.
Да влезе ли поиска? Да се стопли?
Или от любопитство... знам ли, но
видях през цветните му жили, ...

Летейки плавно в небето,
красотата достигна земния праг
и падна от там без почести
в ковчега на жълтия свят.
Защо полетя нагоре към рая? ...

Магия, феерия и страст.
От сладка песен опиянена,
държеше душата тази влас,
с тъй могъща сила, възкресена.
Музика, картини и животни ...

Стрели любовни пак Езоп ми праща
и телефонно нежно ми шепти:
"Дали не ти досаждам, душко,
че в басните ми нещичко горчи."
Обичам Агамемнон, и му казвам, ...

Репликите в скоби - Поетът
Репликите, започващи с "Прости" - Поетесата
Двата големи куплета - ей така, за подсилване на драматизма
(Студено е, нали знаеш.
И сънища не може да има.) ...