Наред с всичко друго животът предлага и анекдотични ситуации. За тях искам да ви разкажа днес.
Като малки със сестра ми сме били досадни "защотковчета". Майка често ни разказваше забавни случки от ония далееечни времена... Тогава баща ни дълго отсъствал по служба. Един ден съм полюбопитствала:
- За ...

>>> Плъзгат се
>>> кристалчета искрящи,
>>> след себе си оставят
>>> тънички следи...
>>> Стичат се ...

РЕКАТА
Метално бляскаща
се влачи бавно
сивата река на самотата.
Ръце стърчат над нея. ...

Невъзможна любов
На сън се разхождам
често в гората.
За кратка почивка,
посядам на тревата, ...

Посвещавам тази не-точно-статия на най-големия фаталист, който познавам. Със сигурност няма да я хареса, ще му бъде твърде наивна... но въпреки това ще продължа да го обичам (:
Причината за това мое творение са думите на мой познат. Кой е и какъв е не е важно... Важно е само това, което ми каза – сп ...

Като облак не искам да си,
ще завали и ще изчезнеш.
Като дъжд не искам да си,
ще напече и ще изсъхнеш.
Като вятър не искам да си, ...

Обичам градчето си прекрасно,
с уличките малки, къщите старинни...
тук в любов и щастие израснах,
радвах се и сълзите си проливах.
Часовникът на центъра стои си, ...

Зелените котки в очите й
шеметно дразнят копнежите.
Трябва й ярко червило,
досущ да прилича на себе си.
Трябват й бели завеси. ...

Със гладни зеници
на хищна вълчица
се спускам
със вик.
И стенеш. ...

Въпрос след въпрос,
как и с кого?
Без тях си просто гол и бос.
Не спираш да питаш: "Защо?!"
Мълча ти насреща, ...

Пийваш чашка, пийваш две, а времето тече.
Палиш си цигара, поглеждаш я след малко,
а цигарата догаря.
Като твоя собствен, тъй жалък, изтерзан живот.
Наливаш си в чашата отново, ...

По пътя
на изминал ден
докосвам
твоя образ
на ваятел... ...

Кой си ти?
Раздра ми сърцето,
вряза се в мен -
безпощадно.
И търсеше ...

В синевата скрита, луната не изгря,
а като призрак театрално се показа,
закачайки клоните със скъсани лъчи.
Звездите потънаха в гузна мъгла
и небето остана без очи. ...

Посветено на К., която реши, че приятелството е безсмислена борба!
Беше късна есен, но не падаха листа.
Беше мъртво време и имаше разбити сърца.
Трябваше да очаквам този пречупен ден,
стояща безмълвно като прострелян елен. ...

Искрено
Прости ми,
че не зная как да се държа
и как да спра да те обичам.
Опитвам се, ...

Боли от вечерта. А тръпнещата сутрин
не носи стрък лечебен в своята ръка.
Не идва светла мисъл с нечаканото утре
и дните пак се вливат в пресъхнала река.
Изгряващото утро е само спяща вечер, ...

Искам да забравя името ти,
защото гласът издайнически те зовеше.
Искам да забравя погледа ти,
защото очите ми неистово се молеха
за малко слънце в твоите. ...

Знак за безкрайност
Времето
промъква се
през пролуката
между ...

Не искам да бъда човек,
с присъщите негови грешки,
с дарбата силно да мрази,
и още хиляди смешки.
Не искам студена да бъда, ...

Малкото родопско селце беше на километър-два от планинската хижа. След няколко дневната експедиция из гората и пещерите накрая решихме да помързелуваме един ден, да се изперем и измием, да хапнем човешка храна. Срещу хижата се кипреше мъничко барче, в което предлагаха всичко необходимо за изгладнели ...

Случаен гост във утрин тиха,
а може привечер да беше,
смути ме лесно с два-три стиха,
които със захлас редеше.
И каза, че съм празна чаша, ...

Защо ме целуна, когато се раждах,
ориснице с бели солени очи?
Изпих сто морета, светът ме огражда
с напукани неми стени.
Какво цяла нощ ми говори, не помня. ...

Най-сетне носеха ковчег.
И в него всички тъмни сенки бяха!
Нощта бе сякаш век.
Нощ, в която всички те до един измряха...
................................................................... ...

Лудо влюбена в очите ти...
В онзи фатален юни, когато те срещнах, не си те представях такъв!
Светът за мен бе различен, но не и такъв!
Аз помня онези големи, пъстри и честни очи,
събиращи много болка и криещи сълзи! ...

Последна чаша тази вечер пия -
налей, кръчмарю, по едно,
че болката не зная как да скрия,
налей от най-тежкото вино!
Последната цигара паля - ...

> Пустотата съвсем ме обсеби, оптимизмът ми гасне полека,
> във пустинен пейзаж ме заведе уж вълшебната моя пътека.
> Само в приказки детски пътувах със вълшебен килим в небесата,
> тук при мен, във това измерение, без любов просто вехнат цветята.
> И понеже съм цвете за себе си, като фрезия пролетн ...

На хиляда и втората нощ
вече всички приказки омръзват.
Писва ти от мъка и разкош,
подредени като в лесен пъзел.
Ще ти се да идеш за дърва ...