ВЪРНЕТЕ!
За старост плодове събирах.
Сега са толкова горчиви.
Заспивам в нощите със страх-
мечтите ми дали са живи? ...

Аз съм друга песен
и косите ми са чупливи.
В дъждовната есен
скитам по пътища криви.
Ти ме извая ...

Нарисувай сълзата ми ти беззащитна -
тя разтапя се в твоите ръце.
Нарисувай душата ми, цветна и китна -
тя извира от моето сърце.
Нарисувай косите ми - разпилени къдрици, ...

В земята, в небето ли ще се разтворя?
А може разделно - и тука, и там.
Простете ми болка и стихове, хора.
Тъй както аз всичко на вас ще простя.
Няма значение долу и горе. ...

Кой ти дава право да хулиш мечти?
Ох, пардон, грозното "ти" да простиме.
Рими не знам какви там били,
слез, ела, научи ме...
Пу, ти гониш, в тая гадна игра ...

Така те запомних -
теракотено меко зверче.
Покосена отава.
Бадемови тънки очи.
Отключи ми луната! ...

Цвят червен,
кървясали устни.
Спомен мил,
ужасяващи страсти.
Светът променя се за миг ...

Пак за прошка дошъл си,
но дали съм готова...
прости.
Теменужени облаци
обладаха слънцето ...

Ако само за миг любовта ни умре
и небето изгуби цвета си на вечност,
ако някъде тихо проплаче дете
от пропусната глътчица нежност,
ако майката с гръд пресушена даде ...

ПРОЩАЛНО
И когато се кротна зад райските порти, намерил почивка,
имай, Господи, милост, наглеждай жена ми из двора.
Прикрепи ù на устните пролетно стръкче усмивка,
за да кичи по пътя прозорци, дървета и хора. ...

(Когато едно момиче пита една) Жена
Защо са ти, бабо, сълзи от тревога,
от възраст и мъдрост, от опит и крах?
И как от "не искам" роди се "не мога"?
Защо смелостта ти превърна се в грях? ...

Фолклорна група "Иглика" - гр.Маджарово - 2007 година
ръководител: Румен Христов - Акордеон
Васко Спасов - Гъдулка
Вокали:
Станка Петрова ...

Обичай ме... Обичай ме малко... Колкото се разтяга една капка вода...

Тишината ми говори,
мракът рисува,
светът ме затиска,
в живота ми боксува!
Опитах се да дишам, ...

Човекът постоянно пише за живота в книгите, за да се учим от тях и да предаваме на следващите поколения по-доброто бъдеще и по-добрия живот.
Ние, хората (човеците) като личности в индивидуални общества програмираме система, която представлява сложна клетка от много подпрограмирани системи, които зад ...

Животът е бездънна яма
и излизане от нея няма.
Вони, задушно е и мръсно.
Във нея да потънеш най е лесно,
но да се оставиш е нечестно. ...

***
Кожа по-бледа от Луната
оставя своята следа във мрака
Устни по-червени от нара
приканват в тъмнината ...

* * *
Искам да имаме
наше дърво -
зелено и стройно,
като младостта, ...

Далеко в полето
се вижда небето.
Облаци бели и птици запели.
Ручеи малки,
понесли се с песни, ...

Питам се – имам ли сила
да превъзмогна всичко това,
от което до смърт се е угнетила
моята търсеща, неспокойна душа.
Аз считам себе си за силна, ...

- Остави го тук... не, ей тук... малко по-наляво... другото ляво... точно там... я го мръдни мъничко надясно, да видя как ще е... перфектно, сега го върни обратно - не спираше да дава противоречивите си инструкции Ко Та Рак, а Сянка пухтеше и пуфтеше, докато местеше кашона. - НЕ! Не го хвърляй, чупл ...

Ти си наред. Твой е последният ход.
Ако мръднеш сега, аз ще съм шах.
Ще спечелиш играта и моя живот,
но да загубя сега, не ме е страх...
Стъпкай ме с последната пешка, ...

... Времето беше мрачно и тягостно. Големи черни облаци закриваха слънцето и предвестяваха силна буря. Последните пешеходци подтичваха с надеждата да се приберат сухи у дома.
На терасата на порутена триетажна къща се появи четиринадесетгодишно момиче. Вятърът подхващаше дългите му руси коси и ги вее ...

Лятото на 77-а, в която завършихме строителния институт, с двама приятели заминахме да отдъхнем от проекти и чертежи на морето. Знаете ли къде е Иракли, ни попита майката на единия, която ни намери карти към Ленински районен съвет - на бунгало с три легла. Какво повече ни трябваше?
Иракли, за пръв п ...

От векове до моя прозорец
стоят две кресла,
в едното седи жена,
в другото мъж.
С влюбен поглед той я поглежда, ...

Госпожата добра,
помага ни с каквото би могла.
Да се справяме с проблемите различни,
често срещани и нетипични.
От всяка нейна дума лъха доброта, ...

Мечтая с птиците да литна нависоко,
в облаците сини да се рея,
да погледна и морето - тъй дълбоко,
да ме чуват всички как се смея.
Вятър да ме гали по косите, ...

Сълза в океана, промяна във времето, надявам се, че всичко ще свърши
и ще отминеш като капка в река, и ще се върне светлината в нашите души.
Да не те бях те срещала, да не бях поглеждала, заслушвала.
С новия ден и аз те обичах, както малко момиче обича малко момче.
Със онази мисъл да не бях се влюбв ...

Как исках то да бърза, на бегом,
когато дните ни, без ум, очаквах.
Летях през него, ветрогон,
от кал и тръни го откачах.
Как само молех се да спре, ...

Далече от мен
Вървя аз и тичам по път безлюден,
без спирка вървя далече.
А този безкраен ден за мен
без капка смях е вече. ...

За онези рози ще ти пиша.
Нечервените.
И за миговете
в целофан.
Поредните. ...

Не се завръщай в задъхано безвремие.
Аз не искам да съм пак мечтана.
Недей ме спомняй в отминало съвремие,
като листопад по горската поляна.
Аз съм вече песен. Писана балада, ...

МОГА
Ще те възкръсна
аз го мога
не ме интересува
колко ще боли ...

Хладна съм
и трудна за обичане.
Бавно се събуждат
сетивата ми.
Като азбукарче ...

Пак ли ти? Защо не се откажеш?
Защо не искаш да ме пуснеш?
Имал си любов за даване...
Подари я на която си поискаш!
Все така ли с теб ще си играем ...

Историята за Малкия принц винаги ме е впечатлявала, макар и никога да не съм вярвала в нея. Никога не съм си мислила, че на света може да съществува мъж, наподобяващ дори и малко идеала на Сент-Екзюпери.
Може би съм грешила...
Моят Малък принц беше на 40 и се появи в живота ми, за да го преобърне, и ...

С него нямах кураж да летя,
но летяхме под обща постеля,
с тебе нямам какво да деля -
имам само какво да споделям -
уморени усмивки и гняв ...

Обичам те, защото си любов...
Обичам те - измъчена и сприхава...
Създадена от нужда за живот,
одумвана от хора неразбиращи...
Обичам те незряща... никой... нищо ...

Викът от Кръста
е в ушите на света.
Огромен чук,
железен звън прокънтя.
И острият пирон ...

Обикнах те от мига, в който те видях.
...
Преди три месеца ме докараха в лагера. Бях уплашен, бях ужасен, бях обзет от животински страх, който не ме напускаше от мига, в който ме разделиха от родителите ми и ме доведоха тук. Навсякъде около себе си виждах една и съща картина - обръснати до голо мъже ...