Устните - розови, ябълков цвят.
А очите й сини - дълбоки, безкрайни.
Косите са руси, пълни със спомени.
Кожата? Кожата бяла, бяла, бяла като сняг.
А усмивката й - толкова искрена. ...

Облачно небе разпъва ризи,
задъждели зеници -
оглушали спомени
неслучени.
Белег избелял, ...

Тичам по улици прашни,
бродя по чукари обрасли.
Плодовете горски са моят обяд,
а изворите бистри желания прохлад.
Падат първите листа, ...

Дали защото в календара на живота ни
разместиха се черното и бялото...
Фалшиви са и дните ни, и нощите.
Системата ни ценностна разпадна се...
Поредното убийство по екраните ...

Нечии незначителни проблеми, закачки, усмивки и мили очи!!!
Чудно!? Как за някой животът е лесен, а за други е само сълзи!!!
За миг да помисля, че може би всичко ще се подреди и след това идват беди...
Всеки следващ ден е все по-гаден и тъжен, отново изпълнен с мъка и болка...
Назад да погледна - не ...

Моля, преди да започнете да четете стиха(или Нещото), пуснете си песента... http://vbox7.com/play:248162f1
Прочетете ме бавно...
Изгубена. Така се чувствам.
Пространствено празна. Ненужна.
Спи мое Аз. Не ще те събудя... ...

Ръководно
на брашънце уж ги меля,
но те към Небе са поели -
всички волни щурци, оцелели
в студа под бялата ми ...

И вратата,
стаята,
диванът.
Познато ми е всичко.
Тишина, сгушена ...

Прощавайте, спомени - чиста роса,
вървете, изгубени с времето...
И оставете ме - плачеща бяла бреза,
познала на дните си бремето.
И оставете ме - черна топола в нощта, ...

Омразата е в целия ни свят -
понякога съвсем необозрима.
Често тя ни връща все назад,
без дори да знаем, че я има.
Омразата за нас копае ров ...

1. Морето тъмносиньо - развълнувано
приема нежно моята душа,
говори й със думи ласкави
за бъдещето,
и неуморно милва всяка бликнала сълза... ...

Здравей, Самота,
очаквах те...
Как си? Как пътува?
Шумни ли бяха тълпите,
дали им се полюбува? ...

Ангелите с белите престилки
В кошмар оказах се във миг,
кошмар, тъй тежък и реален.
В сърцето болка се роди,
а пламъкът в очите в сълзи бе удавен. ...

Грешница, суетна,
нищо в мен не трепна.
Вървя и вярвам -
ще успея,
безмълвно ще се смея. ...

Юлски вятър във косите
е сплел корона от къдрици,
ярко слънце във очите
е запалило звездици.
Любов е спряла на лицето ...

И тази нощ ли искаш да не спя,
та ми пращаш мисли и тревоги.
Да обсебят моята душа
и да изплуват спомени и болки.
Да се измъчвам цяла нощ сама ...

Целият ден беше мрачен. Облаците се събираха малко по малко, мрачните им лица изпълваха цялото небе, докато накрая закриха и слънцето. Заваля дъжд. Отначало само ръмеше, но постепенно дъждът се засили. Докъдето стигаше взорът, всичко беше сиво, тъмно... Цялата тази тъга идваше от небето. То плачеше, ...

Не ми помагай, мила моя майко,
със болката била съм все сама.
Не ме изстрадвай, зная, ще е жалко,
в живота имаш друга дъщеря.
Не бях добрата! Няма и да бъда, ...

В нощта, когато сред искрите,
сред свещи и кристален звън,
блестят от виното очите
и по-красиво е от сън,
когато в своя бяг стрелките ...

"Време"
Силна тъга е сковала ръцете ми
в молитва за утрини сплетени
скрили сърцето ми в шепите
прашни от дългото чакане ...

Тя бе в червено.
Тя бе в червено,
леко тъжна.
Красива и в самотната си същност
изящна ...

> След студени мълчания и раняващи думи,
>
> някак времето вярно, че всичко лекува.
>
> И отново проблясват слънца помежду ни, ...

Стрелките се разминаха виновни
и времето за миг в тях се спря,
ехтят стъпки на спомени бездомни,
покаях се... а искам да крещя.
Раздирам с пръсти звездния манеж, ...

Караджата го няма.
Караджата умря.
И дружината вярна
я няма вече.
И България плаче ...

Рози червени
любовта не доказват
ако я няма.
Публикувано в:
1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г. 2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр. Плевен 2008г. ...

Спомням си мига, когато
мечтаех по пътя да те зърна.
Спомням си сънища, в които
можех с ръце да те обгърна.
Спомням си, а ти не помниш - ...

В плен на любовта
Няма смисъл да мисля за теб,
няма смисъл да говоря,
думите тук са излишни,
не искам аз с теб да споря! ...

- Добър ден. Искаме да ви съобщим, че сте арестувани за убийството на едно приятелство. Нямате никакви права, освен това да изкопаете гроба.
Не бях само аз! И тя! Тя участва колкото мен!!!
Качват ме в някаква кола и спират пред гробището.
Ето я. Явно и на нея са казали да копае.
Лицето й е оплескано ...

Прости! Досаждам ти, нали?...
И гордостта ти накърнявам.
Със бледия си стих дори
аз чувствам, че те оскърбявам.
Но, моля те, ме разбери - ...

В този
тъжен период,
оставил
отпечатък
върху мен, ...

Затъжих се за тебе, пуста Стихийо!
Къде са ти буйните, бесни огньове?!
(по пладне ги гонеха с черна магия,
а нощем раздираха с кървави стонове.)
Затъжих се за тебе, пуста Стихийо! ...

Изгарям! В хиляда огньове изгарям!
Пламти ми сърцето в любов.
На ада райските порти отварям,
дар ти донасям - един благослов.
Родих се! От огън възкръснах! ...

Ти каза,
че съм малката ти роза,
с листенца бели,
с тъничко стебло,
и ще ме галиш ...

Поглеждаш ли понякога в прозореца
да видиш звездното небе,
отворено
като зеница срещу теб?
И коленичил на една стена във стаята, ...

Сняг
По Коледа дали стават чудеса?
Дали ангелите слизат от тез сини небеса?
Дали мечтите стават реалност,
или всички тези въпроси са една баналност? ...

Самотна лъжа
Представи си объркваща празнота,
измисли си дума без смисъл,
заслушай се в звъна на листата отвън,
представи си страха им от вятъра. ...

Станишев на майтап подкара
трамвайчето със песен стара.
Но за кутсуз и за беда
Европа еврото ни спря.
Не бил трамваят ремонтиран. ...

Свещичка църковна на празник запалвам,
за мама си спомням със сълзи в очи.
Плахо се кръстя и тихо повтарям:
нека бог да прости.
А после се питам какво да прощава, ...

Рождена майка ми е равнината,
тя с ласки нежни в скути ме зове,
далеч от прегръдките на планината,
далеч от прибоя на черното море.
Около мен не вдигат чела върхове ...

Не помня дали ме е имало
преди да се огледам в теб,
в зелените морета на очите ти –
забравих цялото си минало.
Поведе ме през бели лабиринти ...