Не се мъчи в душата да надникнеш-
тя крепост е от каменни стени,
във тайнствата не искай да проникнеш,
защото знай,че силно ще боли.
Когато тя усети светлината, ...

Студено
На разсъмване
става студено.
И вали,
и боли... ...

Къде?
Къде?
Къде да се скрия?
От себе си къде да се скрия?
Завинаги от себе си къде да се скрия? ...

Не забравяй
На този свят Живот и Смърт
все заедно напред вървят.
Таз истина отрано разбери
и честно през живота премини. ...

"Чего хочу? с какою целью
Открою душу вам свою?.."
А. С. Пушкин
Случайна среща. Дивна хубавица
преситения мъжки взор плени. ...

Когато вечер погледнеш небето
и видиш старата луна,
спомни си ти момичето, което
така и не разбра!
Спомни си колко те обичаше ...

"Здравей" ми каза и се усмихна мило,
поздрав за една стара позната.
"Здравей", отвърнах смутено -
поздрав за най-обичания на земята.
Колко пъти "здравей" ще чуя след твоето, ...

Рано мръкна. Кръвта почерня.
Рукна вино от спарени облаци.
Над стърнищата злобна луна
вкаменени елени подгони.
С разтопени огромни рога ...

Очите ми - с опънати платна,
пътуват всесезонно, окъснели
за мили сбирки с нашите деца,
за двама ни в прегръдка зажаднели.
Ръцете ми - Язоновски гребла, ...

Не ме наказвай с думи лоши,
не ме оставяй в студ и сняг.
Не крий очите си от мене -
душата ти прозира в тях.
Предричай ме и ме съграждай. ...

Заблуда
Пожелавам ти да
страдаш за нея,
както аз страдах за теб,
да я ревнуваш от всеки и от всичко, ...

СВИКНАХ ТАКА
Погледа ти ту е нежен,
ту суров със мен.
Един ден - запленителен,
а в следващият миг - студен. ...

Държим се просто, но внимателно,
като пред близостта преграда
поставяме съвсем съзнателно -
та дружбата да не пострада.
Услуги дребни си оказваме - ...

Разпнете ме! И нека там, на кръста
изкупя всяка грешка и порок,
които като черно зърно ръсех,
за да събирам гнилия им плод.
Виновен съм. Така и не опазих ...

по хълма тичат боси небеса
но спъват се
в лъчите безнадеждност
на слънчева илюзия
в снега ...

>>>> и (пак) изтичат дните
>>>> между другото и пръстите
>>>> скъсяват се крачките
>>>> ведно със лъчите
>>>> остават... колко... ...

Не питай, коя съм - отговор неще получиш...
не искай да знаеш повече, отколкото ти се полага...
не мисли много, а просто се наслаждавай:
мечтанието твое съм, в белоснежната нощ,
диханието на луната и звездния зов, ...

Аз котка съм,
ти пък - куче.
И кротка съм.
Ти ръмжиш,
щом нещо не ти се получи! ...

Болката в корема се усилваше. Ставаше нетърпима. Сякаш нещо търсеше пътя навън. Той погледна надолу, но нещо го накара да затвори очи. Чуваше Гласа в главата си отдавна. Сега той му каза:
- Стани!
Той се подчини и се изправи от леглото.
- Вода!
Отиде в банята, пусна чучура и оттам потече нещо, което ...

Спокойствието диша тихо
и от дъха му вдишвам аз...
Притегля ме във въздуха си.
После в него ме гори.
От разума се стичат капки, ...

Заваля! И изми всички улици, телеграфните стълбове, жиците със врабчетата, накацали по тях. Заваля! И зачука по моя прозорец, като плач, като пукот на счупена кост, като звън от разбито стъкло.
Заваля и превърна душата ми от свърталище мрачно на дяволи, в чист и светъл извор на жива вода.
Заваля! Ще ...

Лудо-младо рано подранило.
Полетяло с конче среброкрило -
дорде не е пукнала зората,
да отиде долу на чешмата.
И по пътя песничка си пяло, ...

(Кавър по "Телефонна любов", в изп. на Васил Найденов)
Интернет днес ни свързва,
интернет ни дели.
И удобна, и бърза
е таз обич, нали! ...

Танцуват мисли,
мечтани и истински,
завихрят танц,
владеещ света,
страст обзема ...

Сбогом не ми казвай.
Не умирай. Ти недей.
Така не ме наказвай!
Спри. Моля те, не смей.
Ти даде ми любов ...

Светът необятен и красив
всеки се стреми да опознае,
да го разрови, да го разгледа и да прецени
какъв е той и какъв му трябва.
Свят без войни, мизерия и глад ...

С теменужено ласкави устни
ме посрещаше вечер желание...
Ти не беше жена, беше чувство.
А очите ти бяха мечтание.
Откъде се хдоби с тая сила, ...

Дъга, дъга - обляна в светлина.
Родила си се след дъжда,
когато слънце е изгряло,
твоето сияние е засияло.
Дъга, дъга - на щастие и красота. ...

Не искам вече тук да идвам,
да ям вечерята приготвена за друг,
не искам да деля със теб постелята,
в която мирис има чужд.
Не искам всяко тракване на входа ...

Проклета любов
Любовта пак ме докосна
и сърцето ми напълни с тъга,
че отново тя е вносна,
а аз искам българската жена. ...

седни на ръба на луната фелисити
докато чакаш края на света
в последните пет минути
и загъваш в картонени кутии
аромата на минало, ванилия и шоколад ...