Скъпи дядо Коледа, да, знам, малко съм голяма да ти пиша и знам, няма да го получиш, кой получава писмо без адрес, но най-страшното е, че вече го няма и желанието. За какво си ни ти, когато дори от Господ се отричаме, нали ние сме достатъчно велики. По-добре си дай имейла, сега това е модерно и лошо ...

Сърцето може силно да обича,
но може също толкова да мрази.
Много те обичах, не отричам,
но мразя те сега и мразя и онази ...
... за която дълго ме лъжеше, ...

"Я к вам пишу - чего же боле?
Что я могу еще сказать?.."
А. С. Пушкин
Поредната ужасно дълга нощ.
Тревожна и безсънна... И безкрайна. ...

Боли ли ви глава?
*прозаичен - лишен от емоция.
Светът, казват, енергия бил.
Омразата, казват - съществува.
Доброто казват, ...

Отминали мигове
Ти дойде и си отиде,
изгуби сред толкова лица,
но все още помня твоята усмивка -
неземна, несравнима - изуми ме! ...

И бих се разплакала в нощи нечакани,
но тебе бих чакала зими наред.
В години помръкнали няма чувства заглъхнали
и сякаш, че вчера вселената свърза ме с теб.
И снежинки омагьосани, до диабет захаросани, ...

Не си виновна, чуваш ли, прости си.
Прости си за вината без вина.
Друг сценария е писал...
Нарича се съдба.
Избор има, ала той е за нас самите. ...

ТИ МЕ ПРЕДАДЕ
Галех лицето ти,
целувах те,а ти нямаше
смелост да прошепнеш
обичам те. ...

Една за делник и една за празник,
една за работа и една за почивка,
една за вкъщи при семейния досадник,
една за детето - и то за мама пита.
Една за сутрин и една за вечер - ...

На този свят,
освен душата,
всичко реквизит е -
купува се, продава се и губи;
подхвърлил празната визитка, ...

Ще продължим нашето жестоко изпитание: един опит за честен и безпристрастен поглед в огледалото на истината към нашата национална душа. Поглед без грим и илюзии.
Този път ми се иска да започна с много баналния анекдот за българина в ада. Според него, казанът с катран, където били измъчвани нашенскит ...

Ти ли си, мамо, мене проклела,
ти ли си песен със сълзи преплела,
та скитам безцелно, покой не намирам,
по пътища прашни вървя и не спирам.
Бащиния ли си имот заложих, ...

Нали не искаш
да се върна,
непредвидена,
виновно
преднамерена ...

Не зная живея ли или тлея,
съмнение ли в мене зове
на бъдещето образа неясен
или отчаяние в душата расте.
Не блясва надежда желана, ...

Царува душата ми
в просторите мои.
Замък
съм й издигнала,
не от камък, ...

С благодарност за другия поглед
на Словослава (Слава)
Понякога изглежда ми, че беше вчера.
Понякога изглежда ми, че споменът е чужд,
непреживян... ...

Светлината се процежда
през купола пропукан,
като мъничко надежда
във живота ми очукан,
а аз лежа сама на пода, ...

Из дневника на едно псе
Студено е. От два дни не съм ял. И днес изтариших всичко около кофите – ама нищо. Откакто сложиха тия, цветните, все по-трудно стана и коричка да намеря. Абе, то един боклук – кутии, бутилки, кашони, фасове и нищо, дето да става за ядене.
Месце - от кога не съм го подушвал!
Д ...

Ще ме познаеш ли след тоя дъжд,
изплакал толкова години?
Дълбал в бръчките ми неведнъж
асфалт крайбрежен, за да минеш.
Изтекло бе и речното корито, ...

Моята дрога
Сега си част от мен,
нужен си ми да живея.
Копнеейки за утрешен ден,
отново за теб милея. ...

„Отиват си любови и омрази" -
недоизказани, недоразбрани.
Остават помътнели спомени
в албумите... отдавна натежали.
Изнизват се приятели... на пръсти. ...

Аз съм люлка от топли ръце.
Аз съм ласка, прегърнала слънце,
разтуптяно от обич сърце
и покълващ живот в сухо зрънце.
Аз обгръщам с душа ангел бял. ...

Огледален капан!
Затворен капан
на самотни нощи.
Във своите мисли омотан
дух и спомен за свети мощи! ...

Без теб, любов, сърцето ми е тихо,
като забравена във ъгъла китара.
И прах покрива струните замлъкнали,
и глуха тишина изпълва стаята.
Без теб, любов, и устните ми - тихи, ...

Вандали са нашарили с графити днес четири от училищата в Хасково. Това са: Финансово-стопанската гимназия "Атанас Буров", СОУ "Васил Левски", Професионалната гимназия по лека промишленост и ГПЧЕ "Проф. д-р Асен Златаров". Училищата били надраскани с надписи на турски език.
Докога, дявол да го вземе, ...

Посветено на едно момиче, за което ще се пишет още много стихове!
За теб, Теми!
Такава е тя.
Диша трудно
сред парфюми. ...

Домашното ми цвете
се разлисти
и после цъфна,,
и ухае вече...
Премръзнал гълъб ...

Бяла, приказна картина -
това видях, когато се събудих.
Бе като в райска градина -
къде изчезна светът ми, се зачудих.
Всичко бе толкова чисто и нежно - ...

Нов живот започва след смъртта.
Не телесната - духовната такава.
Надясно тръгва без следи скръбта,
радостта поема с ведър глас наляво.
По средата тръгнал, ти недей да спираш, ...

Орисан, броди по земята
като мистичен влюбен вятър.
В гръдта му ярко слънце грее,
в очите сини птици пеят...
Понесъл бури, звездопади, ...

Цяла седмица измина,
откакто бай Марин при архитект замина.
Изгарящ от една мечта,
да си построй и той камина.
Изтъкна доводи безброй. ...

Обичай ме,

Китарата свири, песента се лей,
а навън царува тишина.
И в тази звездна нощ едно момиче пей.
Пей за свойта, скръб за любовта.
Изтичат последните дни на декември. ...

Там
А там някъде,
където слънцето залязва,
или другаде,
където се показва, ...

Стига излишни рими,
стига с лъжите любими.
В ада ме прати, за да
може на теб да ти
се угоди. ...

СРЕЩА
С теб ще се срещнем след години.
„Здравей" ще си прошепнем, „Как си ти?".
За грижите ти аз ще те попитам
не с думи - с безсънните очи. ...

Променен е образа ти
до погубване.
Човешкият на дъното
на чашата почива.
Това лице ...

Молитва
Не ме наказвай, Боже милостиви,
не ме кори, че тайно ги проклинам...
Аз искам те да бъдат пак щастливи,
но щастието и край мен да мине! ...