Шоколадът, разбира се - бял, млечен или неутрален - топящ се в устата.
Опитах сладко от устните ти.
Разчупих със страст парченце шоколад.
Замръзнах от страст...
Усетих вкуса на насладата. ...

Казваш ми - какво харесваш в него,
какво намираш в този тип?
Май бе прав, но не за него,
а че го харесвах всеки миг!
Не лъгах теб, а лъгах себе си, ...

Любимият човек до тебе спи,
нежно ти я погали.
Леко я прегърни,
нека продължи да спи.
Любимият човек до тебе спи, ...

Пращам ти по вятъра целувки,
в шума на листата щастливо трептящи.
Пращам ти по дъжда моите сълзи,
отчаяна, че си далеч.
Вдигни очи към синьото небе, ...

От години в първия ден на октомври тачим поезията. Онова любопитно, примамливо и загадъчно нещо, наречено магия на словото. Магията, която може да създава и да руши светове, да отвежда хората в тях, да ги кара да се обичат, да се мразят, да се иронизират...
Поезията не е обикновено вълнение, отпечат ...

Защо ли се усмихват ветровете?
Днес празник е на всичките поети.
Със стихове душата си зарадвах,
на слънчеви приятели попаднах.
Венец от звънки рими са заплели ...

Истините казват - парят и горят,
а лъжите дремят и в сърцата спят.
Неудобни стават хората правдиви,
а лъжците... с фалша си красиви...
Що за опак свят?!? - тревожно питам се аз. ...

Из гората гъста и влажна,
между бодливи храсти и зелени треви,
младият ловец провира се
и пушката си здраво държи...
Шест часа ходил бе, но нищо ...

Препускам през полета
Елисейски.
Философии не търся,
житейски.
От никого, нищо! ...

На прага на душата ми се спря веднъж,
поиска пак сърцето ми под наем.
Но не отворих - ключът ръждясал бе от дъжд,
а "апартаментът" - едностаен!
Прогоних те. ...

Последна продуктивна роля,
а после stop в авенюто
на отминалото време...
а заслужаваш всичко,
с което някога животът ...

Загърни ме.
С любовно одеяло.
Студени са вече нощите.
Слънцето нощес не е спало,
или не се е събудило още. ...

Кехлибареният поглед
на асмата
сипе сладост.
Навръх следобеда
дори цикадите ...

Нощ и нощ, и пак...
Време няма! Не усещам дните...
Облачни луни, мисля си за тях...
Как изчезнаха в мъглите...

Всичко, което желая си ти,
всичко, което искам е да си в живота ми.
Отдавна си в главата ми,
от години си в мечтите ми.
Никога не ще забравя очите ти, ...

Трудно
Да знаеш колко ми е трудно
да заспивам?
Колко ми е трудно да се будя?
Да търся полусънена. ...

Ще вляза в противоречивия свят на решенията.
Ще се полутам като в универсален магазин.
Може би ще дам простор на глезотиите си...
А накрая знам - ще стана пак сериозен.
Ще си взема дозата прощение за другите, ...

Философски съвет
Като книга разтвори се,
всеки ред ми покажи,
да ме убеждаваш
не мори се, ...

Върху цигарата му имаше следи от червило. Той неволно сключи пръстите си и погледна встрани към съседната маса. Срещу него стоеше притежателката на червилото от цигарата. По изражението й личеше, че тръпне в очакване. Може би беше готова да забрави всичките му грешки и да сложи едно ново, по-добро н ...

Когато отвориш малката музикална кутия и се подаде нежната главичка на балерината, тихо песента започва да играе с нея. Почти както звездите блещукат в тъмното небе, тя започва да се върти на своята малка плоча без да спира. Изглежда толкова спокойна и радостна, че когато се загледаш в прекрасния та ...

Обърнати образи. Две разнолики
парчета живот се оглеждат във нас.
Със делиници вече сме толкова сити,
че дъх не остана, ни помен от страст.
Един срещу друг, но еднакво мълчим ...

Всичко започна с появата на онзи пеещ ангел. Една нощ го забеляза в рамката на прозореца от тъмната страна на луната, после се чу звън от бутилки; някой мина през тишината на стаята и една сянка застана над леглото. Отначало помисли, че това е тя, а после се сети, че сънува, защото внезапно си спомн ...

Любов.
В сърцата пукна пролет.
Две години.
Мечти като цветни балони.
Реалността: ...

Нечакан удар.
С трясък пред натрошените очи,
изумено огледалото се срина.
Остана купчина
блестящи стъкълца. ...

Замъкът е място за охолство,
където се претръпва от вълнение,
но тъй като съм влюбен и съм в робство
насън творих мечтите във имение.
Където с топлина да те обгръщам, ...

Грешката - да подчиниш живота си на някого
Влюбваш се. Решаваш, че този човек за теб е всичко - "целият свят" (както е прието да се казва). Мислиш, че е единствен. Готова си да направиш невъзможното. Само и само да му угодиш. Не обръщаш внимание на запивките му с приятели. Дребнавите недоразумения п ...

Осъдена душа
Съдба, защо за теб не важна съм,
защо тъй съдиш моята душа,
с какво показа тя на теб и на околните,
че недостойна е за обич и добри слова? ...

Нашият филм драма бе, която за мен не е приключила! Още искам да съм главна героиня в нея, дори с цената на сълзите и болките, които ме убиват! За да съм още миг до теб, съм готова да изживея пак всичко отначало. Готова съм да ме боли, стига само за миг да мога да те докосна, да те целуна, както ник ...

СПОМЕН ЛЕТЕН
Чифт протрити патъци.
Счупена пръчка. Челенка -
това остана от лятото.

На ореха беше баба Краска (krasimira1)
а първа помощ и оказа баба Ана (Етчи)
Качих са на ореха, за да го обера -
тъй де... реколтата му да събера.
Като маймун по клоните са катеря, ...

Танцувай
страстно, огнено фламенко!
Запалвай погледите впити в теб!
Не спирай! Цяла се раздавай
ти - тръпнещо, танцуващо сърце. ...

Ще се катеря догоре. Още веднъж.
Където проплакват скалите.
Където са облаци бременни с дъжд.
Където се раждат орлите.
По полята ще тръгна. Още веднъж. ...

ПОИСКАШ ЛИ
Във тягост часовете се стаени.
Дълбае във сърцето дървояд.
Минутите пулсират в мене.
Жена очаквам с любовен глад. ...

Боклук да беше,
да те изхвърля;
смисъл да беше,
да те обезсмисля!
А ти какво си!? ...

Когато тъмнината ослепее
от течния катран, полепнал в миглите
и зъзне, като скитница, до нея
протритата обвивка на обидата
тогава ще съм есенна, хрущяща, ...

Приятели, денят е хубав,
с усмивка нека се дарим,
тъга и лошо да забравим,
за хубавия ден да се поздравим.
Днес музиката празнува, ...

----------------------------------
Лукреция затвори с изящните си дълги бели пръсти поредната книга, която четеше. Стана, разходи се из огромната, изпълнена със скъпи, антични мебели и ограяна от хиляди свещи, стая, стигайки до прозореца. През тежката червена завеса преминаваше лека светлина - може ...

Водопад в очите ти открих.
Пръски от желания нескрити.
В струите му скоро влязла бих –
даже покорена от дълбините.
Вятър във гласа ти зашумя. ...