Облаци скриват слънцето,
дъждът ще завали скоро,
болка терзае ми сърцето,
а жадувам аз лъчи, добро!
В самотата тънем мнозина, ...

Време за размисъл е и обратно броене -
за "почетен тур на арената".
Мъдростта е тъга - след това - примирение,
че сме единствено гости на "сцената".
С пътният лист, за жалост приключих - ...

.........на една млада изследователка на Изкуствен интелект
Крачех мързеливо към къщи, оставаше и да се полюлявам. Дали една-две чаши вино ми замаяха главата.Сигурно нямам тренинг, както мъдро се заключаваше в подобни случаи.
Реката правеше голям завой и сега призрачно лъщеше под звездното небе. Даж ...

Навъдиха се. Кои платени, кои от глупост, кои изплащайки „греховете“ на родителите си, дали им неправилни руски имена…
Лицемери…
За които се чудех дали да пиша. Досега само намеквах и на лъжите им противопоставях укриваните факти. Укривани посредством цензура – спиране на други източници, затваряне ...

В душата ми до днес гнездят соколите,
и шири се безкрайна синева.
Сърцето, екнат ридовете голите,
напролет на елените зова.
Синчецът, кукурякът и копривата, ...

Доносник, е проруския полковник.
С години е слуга - незаменим.
За него - всички шопи са виновни
за краха на съветския режим.
Донася той, за местни пацифисти ...

СВЯТ ЗА БРАТЯ
... понякога забравям, че живея два века вече в този скапан свят,
и просто нямам никаква идея защо Човекът спря да ми е брат? –
защо се нерви и защо се дразни, когато му река, че е сгрешил,
като че ли съм тъпият поразник, какъвто никога не съм и бил, ...

-Стано, Стано, бяла Стано,
що ме будиш толкоз рано?
-Ставай, ставай, любе мило,
слънцето е изкласило!
-Нямам, мари Стано, сили. ...

Проклета утроба,
не износи сина ти,
не даде живот,
не продължи рода ти.
Празна, свита кърви, ...

Патката ми стана тъй голяма,
че отнесе фсяка конкуренция -
Тоест, като нея друга няма,
скромно казано и без претенции.
Славата и носи се навред, ...

Ти не отиваш никъде,
нито аз оставам.
Толкова са твои дните ми,
сякаш всеки миг до теб заставам.
Нямам време без да те живея, ...

По стъпките ти тръгнах през нощта,
студено беше, но красиво.
Изгряла беше пълната луна
и аз те следвах мълчаливо.
По стъпките ти тръгнах през нощта, ...

Диша небето
Бели снежинки
кацат на клона вишнев –
зимен цъфтеж.
Диша небето ...

От известно време Хирурга съсредоточено наблюдаваше как от чешмата на двора му се редуват мънички капчици вода. Това събитие само по себе си не го дразнеше толкова , колкото го натъжаваше. Не че щеше да се изразходи определено количество вода или за пореден път трябваше да сменя самото кранче. Прост ...

За амулетите
Амулетите, за тях понятие най-общо
Дава Лесничея тук, предмети силни са те!
Енергия душевна носят – за съзнанието са нов труд.
Врати и пътеки нови отварят несъмнено. ...

Очаквам те пролет, очаквам те скъпа,
ти знаеш ли колко бленувах за теб?
Снагата ти мека със цвят ме отрупа
и пиех аз жадно от този момент.
Косите ти слънчеви волно се веят ...

Вървя бавно и си мисля, че съм напълно откачила! Как е възможно да вярвам на подобни неща...
Виждам знамената отдалеч, величествени и горди...Три броя са - на страната, на града и на европейския съюз. Какво ли ще ме чака под тях? Гадателката бе категорична - Съдбата ми ме очаква точно под три знамен ...

Лилавите утрини на люляк ухаят
и лавандулово лято се ражда в очите.
Там зад хоризонта, те наистина знаят,
как босоноги танцуват мечтите.
А задава се пролет и щъркели идат, ...

Момчето на баба
Иванчо – малкото момче на баба!
Обичаше го нямаше шега!
За него беше тя готова
да върши всичко, всичко на света. ...

ПОНЕДЕЛНИКЪТ НА БОГА
... когато е създавал този свят, Бог сигурно е мислил и за мене? –
да хапна хляб и риба на обяд, след туй да стелне одъра ми ленен,
да спя – и да сънувам до зори как птиците ми идат от Египет,
и как, додето залезът гори, пръстта дълбая с мравките на припек, ...

Киснех се в топла и ароматна вана в свръх луксозен хотел, който определено не беше по джоба ми. Това бе истинско блаженство за скапаното ми от умора тяло. Докато бавно отпивах от ароматния бърбън, кожата ми жадно попиваше екстрактите от етеричните масла разтворени във водата, а от грамофона звучеше ...

Как да променим миналото наше,
като заличим ставаме сираче.
За падение и слава имаме следи,
спомена остава пример в бъднини.
Грешките повтарят като се прикриват, ...

Цял живот измина,
“Къде си ти?”
Отдавна отмина.
Искам да си те припомня.
О, колко искам твоя ...

Едно джудже предсказа ми смъртта.
Било при астролог и тъй нататък...
Нощува то сред пазвата на завистта
и радва се животът да е кратък.
Джудженце подло с гномско потекло, ...

Подобно на мавзолея, който бе съборен с кирки и лопати от най-гениалния седесар - Евгений Бакърджиев /лека му пръст/, ще бъде съборен и паметникът на Съветската армия. Или както сега е модерно да се говори - този паметник ще бъде пренесен в някакъв музей на тоталитаризма. Колкото и да боядисват с до ...

Древни, тъмни сили, чувам,
се мъкнат към вратата,
и вещици, задъхани, като от чума,
готвят бебенца в гората.
Над котлите се навеждам ...

Всъщност онова, което човек премълчава, онова, за което си забранява да говори. Онова, което се крие надълбоко в душата и онова, заради което винаги отговаря с "Добре съм" е именно онова, за което трябва да говори. Което трябва да изплаче и пусне. Не трябва да се страхуваш от емоциите си, а да комун ...

Автобусът приближаваше малкото село с протяжно скърцане. Денят беше мъглив. Гъсти облаци прегръщаха оловното небе. Сякаш и те скърбяха за мъртвите в първата зимна Задушница. Над главата ми прелетя черен гарван и ми стана студено.
Споменът ме удари в гръб. И тогава бе февруари. Небето висеше оловно в ...

Седи и се тюхка баба Тодора:
„Що шума събра се из двора!
От есента все така си вихрува
май с вятъра взе да царува.“
Закани се още днес да го стори. ...

Четвъртък - ден като ден,
но необикновен.
Четвъртък - 9 март е вече,
времето кога изтече!?
Четвъртък - препуска то в галоп, ...

Прозорец на Овертон… Известна система за прокарване на неестествени идеи. Отваря се постепенно, внушава се внимателно, стига до абсурден, но логичен резултат в мисленето…
Използва се отдавна, а напоследък – редовно.
Например… Да, вземам един антихуманен, нецивилизационен, безкрайно отвратителен за н ...