ПРОТЕГНАТА ДУША
... от този свят преди да си отида, научих прости няколко неща –
обърнал гръб на всякоя обида – да отминавам с млъкнали уста,
на мравката да сторвам път, защото трошицата чер хлебец ѝ тежи,
и да мълча – самата блага кротост, щом някой ме засипва със лъжи, ...

На жена ми
Понякога създавам чудеса.
Понякога съм плах и неуверен.
Понякога съм яхал и метла,
но бил съм все на принципите верен. ...

Със спестяваното от години,
в лишения, за семейна кола,
изпиха (какво утешение!)
не чаша студена вода,
а цяла една ледена ...

Цветът на любовта е -
толкова благ и човечен,
има красиво от усмивки лице
и ручей извиращ от бистрия извор напевен!
Има поглед на светъл простор синева ...

Кирил се разхождаше по трототоара до главната улица. Погледна вдясно. Имаше пешеходна пътека. Пред ннея старица. Облечена в палто. Шапка и шал. Тя търпеливо чакаше някоя кола да спре, за да пресече. Младият мъж се приближи до нея. Погледна я. Позна своята учителка от основното училище.
- Госпожо! - ...

Като на разходка
Откъдето минаваш това прави.
Гледай на живота като на разходка
Тревога щом ти дойде - погледни защо -
Идва от къде. ...

Няма никой,
само спомените
тъжно обикалят
и питат:
- Къде сте, ...

Бай Матьо - Доматьо и къртичето
Бай Стамат или бай Матьо, както му казваха всички, обичаше домати. Че то кой не ги обича. Отглеждаше си на вилата, където живееше.
И тази година си беше оставил семки от най-хубавите от миналата година. През февруари, ги сложи в сандъче с пръст. Семките покълнаха и се ...

Дали?
Дали някога пак ще бъдеш до мен?
Дали?...
Дали ще се завърне отново първият ден?
Дали ще са за пореден път думите ти лъжливи? ...

От очите ми капки дъжд се отрониха,
бяха с тъй соления вкус на морето.
Есенни сълзи, като листа се подгониха,
окрилени от вятър, полетяха в небето.
Заваля и окъпа душата с облаци бели, ...

Където те видях, остани
да тичам във снега закъснял за срещата ни
чакай ме, няма да те оставя въпреки че закъснявам
Знам, че заради мен ще останеш
да хванеш следващият автобус ...

Аз съм лъч светлина, ти си сянката бърза на вятъра.
Любовта е една, но е доста обширно понятие.
Ти си син океан, аз съм северно бяло сияние.
За брега окован ми изпращаш вълнѝ с обещания.
Аз съм топлата гръд на земята, приела съдбата си. ...

Пийнахме от вишневия сок, за да прокараме и последните залъци . Ръцете му потреперваха, погледна ме плахо. Сведе поглед като ощипана девица. Нещо искаше да ми каже ли.
А аз слушах с внимание разказаното и скришом му се възхищавах. Ето част от живота на обикновенният човек, не възход или падение. А е ...

Докосване
Ръцете да се докосват винаги искат.
А предмети-същества различни – те
Докосване обичат.
Ръцете дават, но и вземат. ...

Скитникът арменец 46
Майкъл Къртис, Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман, през 1942 година, увековечават най-големия град на Кралство Мароко и втория по големина в Африка. КАСАБЛАНКА или както днес се нарича Казабланка. Произхода на името на този африкански мегаполис е испански и означава “ бяла къща”- ка ...

/към „Защо?“- питащата
министрите журналистка/
-Защо пък не?, госпожо,
ако Аз, Министърът, така
искам?

Знаеш ли как се нарича,
когато се вгледаш в нечии очи,
тръпка гореща по тебе се стича,
и въглен затлее в твоите гърди?
Когато говори човека без думи ...

Какво всеобщо безразсъдство
царѝ във мислите на хората.
Живота хич не е повърхностен.
Не бъркайте гнева със злобата!
Недейте подценява фактите, ...

Когато есента дъждовно плаче,
разтичат се боите ѝ по мокрия асфалт.
Студът неканен пред вратата ми се влачи
и мъкне със обувките си двойно кал.
Навън се взирам с очакване за песен, ...

Колко прекрасно е утрото днес.
Улици с много усмихнати хора.
Здрасти ми каза и гладният пес.
Горе са облаци бели в простора.
Туй май е лудост, просто така ...

Краят дойде преди началото...
Жадуван блян,
но беше толкова разпилян.
Опити безкрайни,
които бяха толкова нетрайни. ...

Относно мача с Унгария.
Не зная – лично аз не зная – да е имало държава, поискала отборът й да играе пред празни трибуни…
Нашата – тоест, тая на прехвалената групичка около нетрезвеника Михайлов, федерация поиска.
От страх…
Левскар съм, но Михайлов е срам за нас. За левскарите, за българите. Не, че ...

От подлост, от злоба, от интриги,
от зло в очите хорски,
понякога така ми се повдига,
че искам по пътеки горски
да тръгна, да се слея със природата, ...

СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
… започнах вече яко да старея, макар че въобще не ми се ще! –
как с някоя девойчица на кея да сляза? – вече тръгвам към стоте,
как да ѝ пея с летните авлиги? – да я задирям в цъфналата ръж,
освен да я разкажа в тихи книги, аз друго право нямам като мъж, ...

Когато си отиде
другарят ми в живота,
в ръцете ми остана
малка броеница,
една възглавница, лъч лунен, ...

… Той изпълзя до оазиса с последни сили. Три дни глад, три дни опити да се нахрани с летящи мушици и пълзящи червеи.
Но успа!
Сега го очакваше новото изпитание. Под палмите беше сложена груба дървена маса, струпани прибори, метнати продукти. А долу, до изворчето – купчина дърва.
Задачата беше ясна – ...

аудиоадаптация по Димитър Талев
адаптация :Атанас Борисов
разказвач : Кремена Николова
войвида Борис : Атанас Борисов
деспот Давид : Красимир Козарев ...

ДЪБ ЗА КОЛЕДЕН БЪДНИК
... върху дългите баири
трупа есента кладнѝ,
с дървена пищялка свири
вятърът по цели дни, ...

Мъгла обзема ни полека …
Сетивата спят !
От години тя се наслоява …
Диханието отровено на този гниещ свят
В неведение духовно то се изразява… ...