Вдигна ме синът. От хубавия диван. И ме командирова до София. На път тръгваха той и внучетата. Да ги разходи, да им покаже туй-онуй. Защото са видели само Краков, Варшава, Мадрид и други малки градове.
Аз –като гид. Макар че трудно виждам и съм живял в сторлицата преди половин век точно.
Е, отскачал ...

Та, както споменах, експедицията беше двудневна. Ден, нощ, втори ден. Тоест – някъде трябваше да се спи, защото децата са още неопитни и няма как да издържат нощта в някой бар. Пък и аз отдавна съм излязъл от форма, а синът се бои от жена си.
Затова предварително синът направил резервация. Някъде си ...

Една пчела след изгрева жужи,
загледана в мастилницата на небето
и тромавото облаче ръмжи
къщурчица самотна сред полето.
Бездомен споменът се рее пак ...

ОКЕАНЪТ СЕ РАЖДА ОТ РУЧЕЙ
... вятър къща и граници няма, както рибата няма си дом –
тази мъдрост я помня от мама и повтарям си я мълчешком,
остарях, оглупях общо взето! – ала както животът върви,
щом реша да преспя на полето, Бог ми стелва бездънни треви, ...

блажени
свише всички
рожби и благословени

Стана така, че
страната на ЗЕМНИЯ РАЙ
пак да плаче,
но не от възторг - а от
горест и спретнат ѝ мрак... ...

Вярвах ,живях,мечтах...
че доброто е манна небесна!?
Заравях,злото,с много добро.
И се прощавах с греховете, но пак...
Величие не се прави с измама, ...

Никоя друга, защото не съм някой може би и никой
съжалявам, казах много, което не го мислех истински
имаш право да ме наказваш с това жестоко мълчание
малко ще да е дори заради лекомислието ми
Знаех, че ще съжалявам преди това да стане ...

Провлачи се на лятото опашката
край изнурените тела на нивите,
прибра морето лодките моряшките,
покриха се дори и самодивите.
Останаха да скитат само лудите ...

Думите тегнат и са излишни,
как да ти кажа тогава?!
Трудно забравям, често ти пиша,
там пощальон не минава.
Фурната помня, стана ми мило. ...

Мравчо - черен сладуран,
от мравуняка голям,
тайно стегна днес багажа
без да пита мама даже.
Бе решил си тоз` младеж, ...

Една пчела след изгрева жужи,
загледана в мастилницата на небето
и тромавото облаче ръмжи
къщурчица самотна сред полето.
Бездомен споменът се рее пак ...

Есента е любов пъстроока
и ръждясват на мрежата вените.
Прекипява на гроздето сока,
за да стихне в две чаши червени.
Няма скръб по любимата моя ...

От лунната светлина огряна,
душа пречисти ти, ангел бял!
Добра, бодра, весела, засмяна -
жадувам теб, прекрасен идеал!
Ти си просто цвят чудесен, ...

Във миг на най-внезапна повиквателна,
от Господ за живот на оня свят,
със яд ще се разплача обезателно,
тъй истинска любов не изживял.
Макар да съм усещал твойте устни, ...

Видях метална птица
в небето да кръжи.
Голяма перка върху нея
не спира да върти.
Попитах татко как се казва, ...

Достигайки до просешка тояга, разбирам – милосърден е светът.
Светът не е гневът на Баба Яга, а птици е по светлия ни път,
които към сърцето се протягат. Надяват се, че има топлина,
която на душите ни приляга. Наистина ли няма ни? Нима?
Заспалите словесни магистрали, заключени в потискаща тъга, ...

Глава 43
Самодивското хоро бе в разгара си. Хванати под ръце младите голи красиви момичета танцуваха под звуците на гайда и кавал. Самодивите танцуваха и се смееха, когато ярката светлина, която пренесе белгарскире сподвижници пред село Змейково ги изплаши. Те бързо си събраха дрехите и избягаха.
- ...

Отлита лято синеоко,
пристъпва плахо есента.
Въздиша утрото дълбоко,
постлано с бисерна роса.
Златисти губери се стелят, ...

Този свят застудее ли никак не ми е по мярка.
Тегнат ми всичките ледено дневни сюжети.
Най ми харесва небето, но аз съм му малка,
а за круиз до Луната дори не продават билети.
Лятото свърши и делникът пак е дъждовен. ...

През тихия ни стар квартал
върви хлапак и си свирука.
Варел пробит и избелял
за миг превръща в тарамбука.
Следи го с поглед прикован, ...

СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 21
Едно синьо небе и едно лазурно море ни посрещат в един многовековен град на брега на Средиземно море. Ние сме на северозападната част на Италия, в областа Лигурия, където са живяли лигурите, племе обитавало тези земи много векове преди да бъдат завзети от римските легиони. Този ...

Тишу п’є втома,
Цідить, як каву –
Ось я і вдома,
Млію і тану...
Тану і млію, ...

По паважа ми стъпват краката
на любимия родния град.
Когато студен е и когато гори
аз все боса по него вървя.
Есен и зима, пролет и лято ...

ЕСЕНТА Е СЕЗОН ЗА ОБИЧАНЕ
Потънах бавно сред нощта.
Преплувах хладните ѝ здрачи.
Изгубих хиляди неща.
И ред дойде – да ги оплача. ...

СМЕТКАТА, МОЛЯ!
Една задача с малко неизвестни
не е решена още от света –
защо? – когато псетата са бесни,
си мъркат котараците в нощта, ...

Луна без багаж
обикаля Земята.
Не ù завиждам...
Вариант на руски:
Зачем же... ...

Не те познавам, но прости ми,
със сигурност пред теб ще съгреша!
И ако можеш, място до тебе намери ми,
дори за малко, ще дойда аз пеша!
Без бързане, ще вляза тихо, по чорапи. ...

Все очаквах да хлопне вратата,
даже ключа не бях превъртяла,
но останах сама с тишината
в тази вечер, от студ побеляла.
Телефонът мълчи уморен, ...

Симо Лаврака живееше почти като своя любим герой от романа на Даниел Дефо.Океана на живота го беше изхвърлил на един пуст морски бряг някъде между Ропотамо и Резово.Там на един малък див остров
Симо успя с подръчни материали да си струпа една хижа,а с останалите спестени пари да закупи една стара мо ...

Отново и отново, и отново
докосвам с устни парещи места,
които за страстта ми са готови,
и ме зоват, зоват - Ела, ела...
И пеперудените ти копнежи ...

Евала път означава.
Хвали те някой и те благославя.
Да вървиш по пътя свой.
Одобрява твоя път. Ура
Казава все едно - продължавай аз съм с теб. ...

Есента дойде слънчева и топла.
С горещини като голяма дропла.
Опекла кехлибара на асмата.
Отворила на гроздобер вратата.
Зърната пеят песен медоносна. ...