Антикварна рядкост
За тебе съм затворената книга
от рафта с недочетени романи.
Една отметка в списъка ти стига
да ме захвърлиш в папка „Неизбрани"... ...

Все си студен, чувства не изпитваш,
все си безразличен, нищо не искаш.
Криеш от всички, че мене обичаш,
но помисли от сърцето си как ще го скриеш.
На безразличен се правиш ти, ...

***
С един-единствен удар палачът отсече главата на осъдения. Кръвта, червена като лятно вино, плисна по сочната трева. Един от конете се изправи на задните си крака и изцвили пронизително. Наложи се неколцина мъже да го укротяват, за да не побегне. Арврен не можеше да откъсне очи от кръвта.
Тълпата ...

Отново сълзите напират,
тъгата стяга гърлото,
душата в примка,
сърцето свива се от болка.
Не мога дъх да си поема, ...

Не може да поставиш
огън в пазвата
и да не изгориш
гърдите си!
Само времето ...

Раздяла
(на внука ми Симеон, който навърши 7 год. и на 11.07.2008г. напусна детската градина)
Имам аз учителки добри -
грижат се за мене от зори!
Сутрин ме поемат от мама ...

Красиви лъжи, обещания празни,
увяхнали думи, желания разни,
рими в сълзи се превръщат напразно,
душата гори и стопява се бавно...
Дали не разбра как сърцето прободе, ...

„Да твориш, значи да убиваш смъртта."
Ромен Ролан
Беше средата на ноември. Вторник, 13:30. Те седяха на пясъка и наблюдаваха морето. От време на време се усмихваха леко встрани, за да не види другият, и продължаваха да гледат втренчено към вълните. 14:10. Той беше събрал смелост. Много тихо прошепна ...

* * *
Ах, колко странно ми се струва,
когато погледът ни към небето литва,
кръстиме се - душата ни робува
на митове във шепот на молитва!... ...

>>>> От ципа на небето
>>>> изсипа се порой.
>>>> С усмихнат плясък.
>>>> Пак.
>>>> Без чадър вървя. ...

Нали ти казах, че ще заболи
от многото жадуване без маски.
И режеща във гърлото ще загорчи
опънатата струна от въздишки.
О, аз ти казах, че небето няма край. ...

Разсърди се денят.
Отдавна не е плакало небето -
и сиви облаци отвъд
набързо затъмниха светлината...
Гръм. И мълния търкули се ...

Събудих се и се изсмях
на себе си, на него и на времето,
че мойто време вече е история -
на лудост и безумие.
Поисках да открия себе си ...

Болки в гърлото, световъртеж, главоболие, кашлица и високо кръвно налягане.
Откога не сте спали?
Мисля, че дълбоко в себе си дремете като Снежанка, която чака принцът да я събуди с целувка.
Имате нужда от почивка, повече витамини и секс. Обмяната на хормони ще възстанови равновесието на вътрешните В ...

Какво са години и дни отлетели,
какво са грижи, коси побелели,
щом греят сърца, обич градили,
с божия дар - с благодат, свежи сили,
свети просторът... аромати, пеперуди... ...

Онова място
е на няколко преки.
Слънцето - три пъти
само
преобръща ...

Нападаха кестени.
Гладки и лъскави.
В косата, съвсем равномерно.
Разляха кафяво
по белите пръски. ...

Поиска ме - да дишам твоя въздух.
(Но аз не съм свободна територия.)
Горчивите сълзи изпих до дъно,
но пак избирам тежката агония.
Празните ти думи значат крепост. ...

Любовта не е птиче в кафез.
Зад решетки не може да пее.
Тя жадува за въздуха чист
и на слънцето златния пламък.
Любовта е копнеж, свобода. ...

Г-ца Д беше крайно обезпокоена от развиващите се покрай нея действия. Тя се чувстваше като синя каска в размирна Босна, а причината бяха непрекъснатите вопли на г-жа М и безкрайните издънки на г-н В.
Дааааааа, както се казваше в една народна мъдрост „Никога не е късно да станеш за резил". От пиедест ...

НЕБЕ
Зелено, синьо, сиво...
Вълшебство на звезда красива...
Птици, въздушни следи и синева...
Невинна, пряма белота... ...

Седя сама. Отпивам глътка вино -
от бялото, червено ти обичаш.
Не се оплаквам, мирна е душата.
Със времето на всичко се привиква.
Не ми тежи. И ти си нямаш никой. ...

По степта щом засъскат кървави шуми,
със змийски езици и пепелен гняв,
и по воала от вятър, раздран от куршуми,
засвяткат се мъртвите думи
в мъглата от ужас, изгнил и лилав. ...

NO EXIT
Заблъсках се в решетките!...
... как исках да изляза!
И блъсках се, и блъсках -
лицето си размазах... ...

Жадно пак прозореца отварям,
дишам въздуха със пълна гръд.
Вятърът с косите ми играе,
ласкави - лъчите ме зоват...
Пак ме мами слънчева пътека, ...

Приказка за любовта
(Есе)
14 февруари, Свети Валентин, денят на влюбените, празникът на сърцето и душата. Вървиш сам, с размътено съзнание, с блуждаещ поглед, обзет от тръпки, носещи неопределими чувства, навяващи безпокойство и тъга. Вървиш и гледаш безброй усмивки, гледаш щастливо прегърнали се дв ...

Покажи ми очите си!
Жадни са
за внимание.
И тази жажда
се засилва ...

Повярвай в мен, аз, жената,
която готова е да прекоси земята...
за една красива дума,
казана от теб, аз света ще преобърна.
Повярвай в мен, аз, човека, ...

Не ми понесе стадото.
Избягах.
И дълго скитах
сред бизонови треви и грама.
От жажда изнурен, ...

Беше красива, леко хладна нощ,
вятърът подухваше,
небето плачеше леко,
двамата стояхме сгушени в себе си
и чакахме заветния момент. ...

Усещаш ли, тялото ми се пробива в теб.
Тласкам се, като вода.
Нежно се тлея, като раче.
Гушкам те в скута на страстта.
Доближавам се тайно към теб. ...

Ако те няма,
ще се преструвам, че те има.
На дясното око
ще нося макиаж на име "ян".
По битието си ще те дописвам - ...

Българийо -
с "високи сини планини",
които продължават
в песента
да греят!... ...

Ти ли си това или сънувам?!
От плът и кръв мечтата моя!
Все за теб бленувам!
Гледам към кафявите, усмихнати очи,
но не проговарят, не! ...