Стъпки
Пак онези тежки стъпки
по тавана ми...
Звездите ли по покрива
пристъпват? ...

Сънувам пак онази пролет,
разцъфнала внезапно. С теб.
Потъващ теменужен поглед.
Превързан с панделка букет,
набран от неразумна страст. ...

Присветна нещо между клепките ми
и отворих сънена очи -
сякаш ангели до мен са кацнали,
а луната ме мами с лъчи.
Протегнах се в опит да я хвана ...

Oобсебваща до болка... Като минало...
Ревнива като котка... Драскам...
Стаила нежност... Като жило...
С душа опарена... От ласки...
И истинска... До невъзможност... ...

От писмо: "Все пак трябва да знаеш, моето
момче, че не е толкова просто..."
Тогава аз не съм усещал
и вече аз съм го забравил,
че от далеч ме е прегръщал ...

Тръгваш ли? Не казвай нищо,
в очите ти чета аз всичко.
Гледай настрани, нищо, че от това
толкова силно ме боли.
Аз няма да съм сама - с мен ще е самотата, ...

Липсваш ми, върни се...
Прегърни ме, изгори ме...
като вулкан залей ме
в страст и нежност,
отрова дай ми, ...

Ти си първото нещо, което очите
срещат, щом дойде сънят.
Ти си първото нещо, което в мечтите
се ражда наред със деня.
Ти си преди всяка мисъл, ...

Разорих се от хазарта
на живота -
в игра за твоята любов!
Пристрастена съм -
залагах, ...

Над нощта ти ще бдя неизменно,
ще съм сянка във всеки твой ден,
ще съм твоя присъда последна
и ще бъдеш последна за мен.
Ще съм тайна... и грях... и жарава, ...

Последна цигара догаря,
едничка чаша пълна остава!
Болката не спира в гърдите!
Кой ли ще изтрие сълзите?
Навън студ и мрак. ...

... загубих пътя, или пък той загуби мен.
... не зная, но сега се щурам заблуден, насам, натам.
... в канавката намирам други, сламени души
... но никой не намира смелост да се промени.
... потърсих нежност, топлота, отвърнаха ми... ...

Нощ е! И всичко около нас е тъй красиво,
и всичко сякаш иска да ни каже, че само ти и аз сме!
Поканих те на танц сред звездите,
танц тъй дълъг и истински!
И нека вплетени в едно тела се слеят, ...

Ти страдаш от душевна бедност,
жертва си на скрупули и зло,
орисан си, без капка нежност,
никога да не дадеш добро.
И тази болест нелечима ...

Още щом напуснах
детската си люлка,
щях да хвръкна аз
със моята цигулка.
Само майки, баби, ...

Животът на поета
Да бродиш из гората боса,
да тичаш, грееш и шептиш,
да вкусваш от небето росно
и леко в края да заспиш. ...

За онази любов пиша сега,
другата, прозаичната,
за която трудно се пишат стихове -
онази, която остава след празника,
която не само ражда, но и отглежда децата. ...

Кольо войвода и огнените кълбета
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за Кольо войвода и три огнени ...

Една надежда ни крепи,
надежда, не лъжа далечна.
Самотата си отиде,
кръстът победи,
за да живеем, ...

"Тя се чудеше как да ме погледне,
а аз нея - как не.
Имаше нещо езическо, нередно
в голите й колене.
Имаше нещо племенно ...

Толкова хора далече заминаха
в неизвестното, в други страни,
чужди пътища смело преминаха
и се срещнаха с нови мечти.
Една майка трепетно чака, ...

Бяха лепкави думите, като кал,
като черен топящ се асфалт...
И се дишаше тежко.
А той беше красив и неистово бял,
бе с дълбоки очи, напоени с кобалт, ...

Заключих вратата...
Отдавна
никой не влиза през нея.
И без излишни емоции,
някак ще преживея. ...

Животът веднъж се живее,
лудее се и се щурее,
но идва времето горчиво
и навън е всичко вече сиво.
Какво е животът без доброта? ...

Умрях по навик - беше ми щастливо,
(от тази смърт научих да обичам)
възкръснах тягостно - със утрото красиво
за всички мъртви идвам да отричам...
Погазих принципи - наречени сакрални, ...

Ще ме целуваш, аз ще те целувам...
Ще ме погалиш, аз ще те погаля...
Ще те възбуждам, тъй ще те възбудя,
че всичко друго бързо ще забравиш...
Ще те засмуча, ти ще ме засмучеш... ...