Щастие - за да осъзнаеш после колко всъщност те боли.
Усмивки - винаги изпълнени с лъжи към самия теб от теб.
И цялата болка на света
сякаш е събрана в теб,
когато осъзнаеш, ...

Пролет
Пролетта с очите ти ме гледа,
плахи и зелени,
но всяка нощ набира сили,
растат листата, все по и по-големи. ...

Гледай ме с безразличие. Аз настоявам!
Така след време ще се смееш, знам.
И чувствата ти без приличие ще проговарят,
ще ме тълкуват в превод - срам.
Вулгарно изпокъсани ще идват ...

Вдишвайки живота заедно,
как бих желала
да върна времето назад.
Но знам ли какво бих
съумяла да променя сама. ...

Една невидима надежда
проблясва в мен и ме повежда
през спомени отминали, далечни,
оставили в сърцата чувства вечни.
И там, сред стъпките на мрака, ...

- Броях си годините, докато не ги докарах до деведесет. Оттам насетне спрях. Те сами си изтекоха - не ги и знам колко са вече - казваше ми дядо Стоян, всеки път щом отивах до скромната му родопска къщичка. Баба Събка я нямаше вече и покъщнината тутакси сама се разрушаваше. Липсваше й старият уют и о ...

Белег върху белега
Рисуваш белег върху белега,
дереш с галеща ръка.
Оставяш дири върху кожата -
не, а върху пареща душа... ...

Хората обичат да контролират всичко околко себе си, а не могат да контролират въображението си. Може би това е причината все по-малко хора да го използват...
Аз знам много неща... И това не ме прави никак щастлива... Вярно, когато печеля медали и поздрави за наученото, се радвам. Но предпочитам да з ...

"Каквото беше зелено — изсъхна."
( румънска поговорка)
Надеждицата си отива
от всички нас, и неродена,
мечтата ни е само жива — ...

Попитах вятъра къде да те намеря...
Не си ли жълто есенно листо?
Когато е студено и треперя,
да ме завиеш, да ме стоплиш. Ах, дано!
Попитах слънцето къде да те открия... ...

Страни - гладки и меки,
и тайни устни, недокостнати никога.
Всички мисли на всеки,
докоснал ги в определените мигове.
Деликатност, събрана в очи, ...

Сама не знам какво ми става,
защо сърцето така ме предава,
кой ми правото да наранявам дава?...
Между двама ви стоя -
на единия се давам, ...

Този свят никога
няма да е истински,
нито пък съвсем измислен.
Може би имаме причини
да плачем или да се крием. ...

От банята:
- Слънцеее! Ела да видиш! Имам две черти!
- Чакай малко, ма! Дай, дай, давай… Гооооооллллл!
- Слънце, бе! Две са!
- Точно с`я ли намери, по време на мача? Една си имаш и толкоз! ...

Дълбоко в мен
Дълбоко в мен усещам порив,
влечащ към тебе всичката любов
като слънчев лъч, като морски разлив,
като пустинен и космичен зов. ...

Кой си ти - защо ме рани?
Кой си ти - защо всичко за мен си ти?
Кой си ти - защо се появи в живота ми?
Разбрах кой си ти - ти не си любовта!
Разбрах кой си ти - ти си болка неизпитвана! ...

Без вина...
Щастлива младост изживяна,
любов от гордост пропиляна,
една безумна среща подранила -
една лъжа и двама ни убила! ...

ЕСЕН НА ЦВЕТНИЦА
Цветница е...
Но не ми е цветно
положението,
настроението, ...

Когато слънцето се скрие наобратно
и не остане връх, обагрен от лъчи,
ще види някой вероятно
сълзица бистра в Нейните очи.
Отвлечен неусетно от бледа мрачина, ...

Напира времето... Не ми се тръгва.
А зная, че не мога да остана.
Раздялата сърцето ми изтръгва.
Разкъсвам се от болка непрестанна.
Сподавен вик... Моментът се изплъзва. ...

Свят от лъжи, потънал в спомени,
в нощта потичат моите топли сълзи...
Нима отново не разбираш ти...!?
От спомена за теб боли...
Иди си... не се завръщай в съня! ...

Гледах картина. Виждах я, всеки ден. Минавах покрай нея, всеки ден. Когато я погледнех, различавах части от нея. Веднъж видях мъж, после жена, после пътища, после изгрев и залез, после слънце и луна, после... виждах много, виждах и малко. Виждах всичко и нищо. Нямаше мъж, нито жена, имаше дете. Няма ...

Видях една невидима жена
на ъгъла на "Шипка" и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.
И явно съм приличала на дъжд, ...

Последна вечер
и тръпчив тютюнев дим.
В очите - залез
и пожари от раздяла.
Дори се лъжем ...

Не си отивай!
Не ме оставяй сама,
не ще го понеса!
Не си отивай, остани!
Чувствам се без теб сама, ...

19 години... От 19 години знам това място... Роден съм в този град и абсолютно всяка година съм минавал през това кътче, но днес беше различно... Водните колела в езерото бяха завързани, водата беше гладка и спокойна като лед... Само патките оставяха красиви следи в нея, докато гонеха разни насекоми ...

МОТОРИСТА Е БЕЗ КАСКА
(анализ с елементи на разсъждение)
Тони Стораро - Няма на къде
Моториста е без каска
ох, мале лей. (х2) ...

Днес се сетих за теб и за красивите ти коси, в които се оплитаха мечтите ми.
Време отмина, но не успя да заличи спомените златни...
Другите не можаха да запълнят мястото ти в онзи ъгъл на душата.
Следите ти още стоят пред вратата, от която друга не е влизала.
A си мислих, че ще забравя онези твои кр ...

ПОСЛЕДНА ЕКЗЕКУЦИЯ
Съдбата безмилостна
с черна едноока качулка е,
палачът- екзекутор
покрива очите на надеждата, ...

Моята звездичка
Нейните очи блестят,
блестят в тъмнината
както луната в нощта.
Липсва ми онзи поглед, ...

Не се ли умори от всички пошли
преструвки, псевдо-чувства и игри?
От хилядите пропилени нощи
във оргии пиянски до зори?
За тебе обичта е непонятна ...

Измислям нови стихове. Да плача? Не! Това е моят начин.
Любов ли е? Или отново виждам себе си във чуждо огледало?
Измислям нови стихове. Това е моят начин да заплача.
Целувка стъклена усещам.
А изпокъсаното ми сърце е безвъзвратно спряло...

Когато си отиде любовта,
дори когато всичко свърши,
подай ръка, при мене ти ела,
човек греши, от грешките се учи...
Когато разбереш, че не обичаш мен, ...

Гоненица
Когато из среднощни улици
ме видите да скитам бодър и ухилен -
приятели, не ми завиждайте!...
Сънища да гоня пак съм хукнал.

В понеделник
рисувах мечти, броях звездите,
за да избягам от реално тъжни мисли...
Във вторник
се успах... Закъснях с часове... ...

Бързотечност
Аз знам, че в живота ще има и радост,
и песен, понякога - сълзи.
Аз знам - ще мине и моята младост
на своите крила бързи. ...

Тази година сме се събирали четири-пет пъти, но така и не успяхме да разрешим особено важните въпроси. Днес за пореден път излагаме проблемите си, с надеждата да не ударим отново на камък. Вече три часа се точи безкрайното и безполезно говорене. Ако си нормален човек, едва ли би разбрал всичките тез ...