Вчера
се срещнахме
за първи път
по стълбите на някаква
прашна и стара кръчма. ...

Ние жените,
обичащи силно,
в любовта си
до края се вричаме.
Често болезено, ...

Завихря огнения танц
една танцьорка непозната,
в нощта под пълната луна
танцува боса по тревата...
Изчаткват някъде копита, ...

Очите ти ме топлят като слънце.
Блясъкът им в мене свети нощем.
Пръстите ти като струни
свирят нежен блус в душата.
Сърцето ми, останало без пулс, ...

Стъпки. Очакване.
Страх. Неизвестност.
Спомени в раклата.
Мисъл експресна.
Тръгва, напомня ...

ПРОЛЕТ
Пера от жар птица откъснати
по небе от смола са разпръснати,
разтопени облаци се свличат,
те на огнени вълни приличат. ...

Ела при мен със уморената житейска скука -
не се преструвай, че за мен не те боли.
Ела, но на вратата не почуквай,
а с целувка любовта ми събуди.
Ела с натрупаната сива болка ...

Когато кестените цъфнат
Когато кестените цъфнат, ти върни се,
с тихи стъпки пак до мене спри се.
Че душата ми, от тебе запленена,
да страда и се моли е вече уморена. ...

Слънце си ми ти
и спор изобщо няма.
Хубаво блестиш
и красотата ти голяма
ще призная, че ме трогна, ...

Мирянинът има съзнание, че винаги стои притиснат до стената от своите задължения. Негово постоянно убеждение е, че ако бъде натоварен от живота с още единица усилие, крехкият мир, който виси на косъм в душата му, няма да издържи.
За психагога подобно светоусещане е всичко друго, но не и съзнание. Ма ...

Докато летях, издишвах небето с очи,
опиянена, пронизвана от светлина,
аз разпръсвах капки от безименни мечти,
съскащи под моята ледена топлина.
Докато падах, аз вдишвах сълзи от страх, ...

Сълза отронвам в нощта,
сълза едничка,
за тебе, мамо,
сълза на твойто рамо.
И знам, че колкото и тъжна ...

„Любовницата" на моя приятел...
(по действителен случай)
Имам аз един колега -
болест странна го налега...
Още рано, отзарана, ...

на Георги Стоев
Сбогом, приятелю!
Смърта те избра... ти достойно се целеше в нея.
Мълчим, заседнали упорно в дулото,
ровейки за костите на предците си, за да оцелеем! ...

Студено е... усещам тръпки по цялото си тяло, самотата се слива с мен и разкъсва сърцето ми на малки ледени парченца. Кръвта ми бавно изстива, превръщам се в мъртва сякна на предишното ми аз. Една горчива сълза се спуска от пресъхналите ми очи и се губи в безжизненото ми тяло. Не усещам нищо и нищо ...

- Защо крещиш?
- Боли!
- Като крещиш,
минава ли?
* * * ...

Писък вляво
Как искам да отвържа каишите на ръцете си
и към тебе да се спуснат като бясни кучета.
Да махна капаците на очите си,
пък макар да ослепеят от блясъка на ...

Тих и влажен, брегът вие гръб
и отърква се в дланите пенести
на вълната, подгънала ръб
на ръкавите с бели дантели.
И ухае на мокро. Треви ...

Тази лудост пак ли ме споходи?!
Пак сънувам, докато съм будна...
Празен поглед... Като сляпа ходя...
и... зомбирана... като от вуду.
Будна съм, а смях сънувам бистър ...

Като дете, загледало се в прозореца, замъглен от студа навън,като момче, изпълнено след сладък сън,като момиче, попадналов долина с хиляди цветя,като кокиче, цъфнало под снежинка самота,като майка, гледаща малко слънчево дете,като татко със букет цветя,като малка къщичка някъде накрай света,като зло ...

Къде ли любовта се крие?!
Дали не я намираме в смъртта?!
Клепачите ми натежават... Спри ме!
Увиснала съм на ръба!
Лъжите ми ме тласкат долу, ...

Разказ с продължение
- Ще ми я разкажеш ли пак? Моля те! - Малкият Пепи шепнеше само, защото другите в стаята отдавна бяха заспали, иначе, при нормални обстоятелства, гласът му щеше да огласява надлъж и шир коридорите на Дома за сираци. - Моля те, само още веднъж.
- Не ти ли омръзна вече? - Недко, н ...

КАМЪКЪТ НА ДЯДО ПЕТРО
Представете си стъпало от дялан камък: широко - да разпериш и двете си ръце, високо - най-малко една педя, а навътре - две! И от чист гранит! Ей такова стъпало исках да си сложа към лятната кухня на село. Но отде?
Седя на един напълно обикновен камък до реката пред къщата ми, г ...

Обичам – защото всеки път, когато съм с теб,
небето е различно и всеки път - все по-красиво!
Ти ли го караш да бъде такова или любовта ти променя сетивата ми?
Обичам, защото оставам да спя до късно,
по-лесно e, когато не си с мен и не усещам, че те няма! ...

Лудостта напира в мен,
лудостта е моя тема -
тя е тук ,във моя ден,
няма спор, нито дилема.
Тя - повтарящ се рефрен, ...

Не оставяй следи...
Не искам да зная, че идвал си тука...
Безредие вече отдавна във мен не цари,
преподредени са мислите,
книгите, ...

Кажи, че...
Кажи, че ме обичаш.
Кажи, че дишаш любовта.
Кажи, че си до мен сега.
Кажи, че нашата любов не e лъжа. ...

"Един добър художник рисува най-добре реалните неща."- Така казваше учителят му по перспектива в училището по изкуства, където Гриша учеше от половин година. Съвсем скоро се беше преместил с родителите си в Букурещ и не очакваше много от живота. Беше с руско потекло и бе възпитан да бъде сдържан и п ...

No Angels-Maybe
Maybe it´s the way you used to love me
Maybe it´s the way I feel you now
I´m feeling like the sky is fallin on me
And my life is tumbeling down ...

Искаш да ме стоплиш -
така поне казваш.
Искам да те мразя -
така поне казвам.
Искаш да ме виждаш - ...

По алеята със
седящите
(тази, която всички
познавате)
няма да срещна ...

Защо са тъжни очите ти, поете? Привел си взор - преди отправен към звездите. Пристъпваш бавно, уморено, сякаш си понесъл тъгата на целия свят. Нима страхът облада дори теб? Нима нямаш сили да погледнеш към ширналата се, безкрайна синева, изпъстрена с безброй много отражения. С имагинерни светове, ко ...

На моята дъщеря Виктория, която днес навършва 8 години
Когато те усетих и когато
в душата ми порастна нещо бяло -
по-истинко от всичко в мен познато,
разбрах, че смисъла си съм разбрала. ...

По СТИКС
Дъжд вали в очите на болката.
В бяло езеро полюшва гребла
и разсънва се мълком лодката.
Ти със мен днес на кея ела. ...

Животът ми е книга...
Ти четеш...
И ти си смисълът да продължа да пиша...
И ти си вдъхновението,
задвижващо ...

I shouldn't love you but i want to
I just can't turn away
I shouldn't see you but i can't move
I can't look away
And i dont know how to be fine when i'm not ...