във всеки зов
вербален
изгубен в недоспиване
и сладост
зараждат се стремително ...

Играя... На шах. Във играта голяма
Животът - квадрати от бяло и черно...
Потичам към черното в скрита измама.
Любовта ми към бялото свети неверна.
И огнен из вените тича грехът ми. ...

Гледаш ме с неприязън, бликаща от празния ти поглед! В тези божествено красиви перли, докоснати от блясъка на слънчевата светлина, се крие нещо, което моите очи не могат да прочетат! Така открити към мен,но и така умело прикриващи състоянието на душевния ти свят. Какво се крие зад тях? Ти мълчиш, а ...

Жадната Нина беше от жените, които винаги бяха жадни, никога не им достигаше пиенето, секса, мъжете и трепетите. Тя беше изтъкана от жажда. Приличаше на бъчвата на Тошко Африкански: все я пълниш пък тя дъно няма. Жадната Нина не беше чак толкова весела, за колкото се представяше. Всъщност наистина б ...

Небето ни прегръщаше с усмивка.
Морето ни припяваше със страст.
Тогава беше истинска щастливка.
Щастливец истински, бях аз...
Съзвездието Орион блестеше, ...

Нали ме знаеш
коя съм, Землянино?
Аз съм оная, от мъка
тъмна звездица,
дошла при теб с нежно чувство неканено, ...

Морето пак притихва в моите нозе.
И аз стоя пред него чиста -
със душата на дете.
Чайка вяло маха със криле,
хоризонта мами с непознати светове. ...

Изповед пред майчиния камък
(Реквием)
- Здравей, бабо Милке! Да, чувам те, да, добре съм. А ти как си?
Отдавна не съм идвал, а днес се наканих и ходих до вилата, пуснах помпата да полея овощията. Пък и това беше твоя земя. Когато умра – казваше – искам да ме погребат там на село, до Големия дъб, бли ...

Песъчинка мъничка
от скалата... живот,
от боговете сътворена
под небесния свод.
Тясна е вселената, ...

Мълчанието всичко ни остана.
Мълчание и погледи ненужни.
Мълчание, в което смисъл няма.
Мълчание и думи чужди.
Мълчание и нищо друго. ...

Въздухът след теб е синкав,
приличащ на прозрачна течност...
Аз съм влюбен граф...
ти за мен си вечност...

Между вчера и утре
Лутам се между вчера и утре...
Вчера те имах,
а утре отново ще бъда със теб.
Но днес не съществува, ...

Оковите на душата - ІV
Абдулрахман Акра
--------------------------
Седна на масата и включи телевизора, докато погледът му проверяваше телефония апарат от миг на миг, в очакване кабела да му донесе отново вълшебния й глас. А минутите минаваха като дълги дни без да звъни апаратът.
Отиде при телефона, ...

Изгубих те
Със страх погледнах те в очите,
ала видях там само празнота,
нямаше я вече радостта на дните,
от тях остана само пустота. ...

Самотен си.
Пред теб по пътя - "синя жлъчка".
И цялата земя е тишина.
Най-близка ти е дрехата, с която си наметнат,
и божията светлина. ...

Пазя огъня с длани от вятъра... Пари!
Може би просто вятърът с мен се задява,
без да знае, че пламък живота ми сгрява.
Без да иска гори ме, но нека да пари!
Да оставя плътта си без огън - едва ли... ...

Когато думите не стигат
и са празни...
Когато капят топлите сълзи...
Когато мислите бушуват,
а ги няма... ...

Застреляха го. С истински куршуми.
Не бликна кръв, а тялото изчезна,
палачите се смееха безумно,
духът крещеше бясно. Непогребан.
Дванайсет стана, тъмно и студено, ...

грозд съдби
откъсвам
и го замразявам
още докато поемам
дъх ...

***
Живея плитко.
Не, дълбочината
не е за мен.
“Не са за мене мъченичеството ...

Ден без теб, отворих очи предпазливо,
отдъхнах си... все още жива съм... Нали?
Ден без теб, къде е небето красиво?
нима взе го... от мене го скри.
Навън грее слънце... докосва цветята, ...

Илюзия на залеза
Дали усещаш как се чувствам -
объркана до болка от мечти!?
Загубвам се отнесена от времето
и всичко правя... повече да ме боли! ...

Погледни нагоре, има падаща звезда!
Гледай и не я изпускай. И поискай нещо -
вълшебница е тя. Раздира небосклона,
като малка точица лети. Само за няколко секунди пада,
а всъщност цяла вечност там стои. ...

Пролог
Кратък вик. Сноп от искри, издигащи се в нощното небе, които бавно паднаха на земята като умиращи звезди. После тишина. Вятър, заиграващ се с шепата пепел на мократа улица.
И една самотна фигура в черно, отдалечаваща се в мъглата.
***
Някога се бе наричал Ерик. Беше имал име... Ала никога не ...

Болка
(посветено на близките ми хора, които ми се присмиват
на моето творчество и ми причиняват болка)
О, вие, дребни и жалки душици -
в главата ви дрънкат монети, ...

Едно митологично и страшно чудовище
върви през улиците на големия град.
Скитници и самотници бягат,
а влюбените го благотворят...
Посипват му нозете, кичат го с цветя, ...

Цигарка Табакова беше обикновено момиче, с обикновени проблеми.
Живееше в малък двустаен апартамент заедно с нейния съквартирант Здравко. Работеше и учеше, но както винаги при съчетанието на тези две неща се изискваше огромно количество нерви, които тя успокояваше (или поне си мислеше, че успокоява) ...

Толкова се изморих от престоя си тук.
Подтискана от глупавите ми страхове.
И ако трябва да напуснеш,
искам просто да го направиш,
защото твоето присъствие все още се бави. ...

The One
Love me like no other
You have been the Savior of my life
You know my weakness
But see me beautiful through Your eyes ...