Ще пиша пак за теб.
Не пак!
Отново за теб!
Съжалявам.
Много съм зле... ...

Имаше човек,
"здравей" с когото можех да си кажа винаги,
когато мрак сковеше делника ми труден...
Имаше човек,
към който мисъл устремявах в мигове, ...

Т И
Ти си мисълта, с която заспивам.
Ти си сънят, който сънувам с усмивка на уста!
Ти си сълзите солени по лицето ми!
Ти си Човекът, стигнал до сърцето ми, заслужил това място! ...

Човешкият живот е като пясъчен часовник
и няма на света съновник,
който всекиму да каже,
на сън или наяве конкретно да покаже,
кога и как това ще стане - ...

Вечен танц
В момента, сега аз само живея,
миналото - мъртво, бъдещето не съществува.
Сега аз песента вълшебна пея
и душата ми лудо танцува. ...

Грешната светица
или светица-грешница?
Дали е все едно?
За теб съм грешница,
за някой, може би светица. ...

Две ангелски очи следят ме -
всяка нощ, щом очите си затворя.
Две ангелски очи блестят
в съня ми, те са ми опора.
Едно сърце дочувам в мрака. ...

Усетиха сърцата ни,
че идва чудото Любов.
Ах, как желаеха те
този вечен благослов.
Сближихме мечтите си, ...

***
Aкo този миг поиска само свободата си
и реши да прелети над сините дървета,
над меките лица на замислени поети,
над всичките метафори, понятия, обятия, ...

Любовта си гладя като стара риза.
Ах, личи, че смачкана е тя!
Погледнеш ли я днес отблизо,
ще видиш кърпените й места.
А те са тук и там във нея - ...

Писмо на един идалго...
Косите ти се спускат доземи,
очите ти - тъй сини и прозрачни...
одеждите ти - целите в лъчи,
а думите ти - многозначни... ...

Песента на сърцето -
мелодия небесна, блага,
от звън на клепало
в обител планинска,
сладостта й ...

Еверест
на Хр.Проданов
и останалите под върха
Връх Еверест е ерес и скала,
която не понася безгръбначни. ...

В безсънна лунна нощ
открих истина една -
със теб да бъда искам аз.
В прегръдката ти силна
кротко да заспивам, ...

Живот! Изпълнен с изненади. Непредсказуем, труден, дори на моменти ужасен. Всеки ден от живота ми е една борба. Един ден борба за по-хубава работа, втори - за истински приятели, трети - за придобиване на материални неща... но днес аз се боря за любов. Тя е смисълът на живота на всеки човек. Но много ...

Изсъхнали листа... натрошени!
Вече без форма, без аромат... без желание.
Забравени между пожълтелите страници...
Отдавна непомнещи що е живот!
По погрешка отварям аз прашната книга... ...

„Днеска ни изпраха всичките
и със щипки за ушичките
на въжето ни провесиха.
Баните не ни харесаха -
наводниха ни кратуните, ...

Сън
В съня ми ти ела,
промъкни се като крадец в нощта
и прошепни с листата навън,
че тихо идваш в моя сън. ...

Кольо войвода и бараката с инструментите
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и ...

Полето е като родопски губер,
в небето сякаш люляци цъфтят.
Усещам се по-млада и по-хубава,
и нещо тайно ме зове на път.
С тревата избуявам всеки ден ...

Смълчан е стенният часовник,
подвил стрелките си във странен час
и само равният му дъх се чува –
тик-так... тик-так... тик-так...
Шшт... Нощ е. Или ден?! Не зная... ...

Дамата на мечтателя
Дама, чиято усмивка преобръща света ти.
Дама, чийто поглед докосва душата ти.
Дама, за която би подарил живота си.
Дама, твоят рай, в твоя ад. ...

Вървя през полета от сънища,
преливам във цветни реки,
рисувам с косите си пътища,
измислям си бели дъги...
Танцувам в небета безоблачни, ...

Виновен си... за огнените думи,
които парят в гърлото ми нощем.
За мислите ми толкова безумни,
забравили за милости и прошки.
Виновен си за дните безутробни ...

Здрависвам се със теб, любов...
Усещам те излязла от ръцете на...
Ищар ли... великата богиня...
от воин ли... от всепоглъщаща
градина на Семирамида, ...

Светлина, дразнеща очите.
Отразяваща всеки свой блясък в поглед
празен и блуждаещ.
Ничий.
Нечакан гост... ...

Толкова голяма болка не съм усещал до сега.
Всичко си замина.
Няма светлина в моята стая.
Всичко бе обладано от тъмнина
и тъмнина остана в тази огромна празнина. ...

И сега какво?! Накъде?
Накъде да вървя без посока в нощта?
Сама ме остави да проклинам своята съдба...
Как да убия любовта във моята душа,
как от затвора на спомените да се освободя?! ...

И днес пак събудих се с мисълта
че ще докосна твоята ръка.
Усмивката ти ще ме успокои
и щастливи ще са дните ми
Станах с надеждата и пак не те видях ...