Тъне сърцето мое
пак във самота.
Като глупак
твоята любов
предадох аз. ...

В мазоли са ръцете,
в гъбички краката...
Нервите ми сплетени,
разрошена косата...
Мускулите - схванати, ...

Безглаголна история на религията
Сътворение -
рай - ад,
преди тях - грях.
Ковчег Ной - потоп, ...

Има и такива пътища тревожни
за човека - пъклени, безбожни...
Има и такива дни валежни -
от празници и чувства нежни...
Дни... човеконенавистни, ...

Не съм забравила мечтите си.
Все още нощем пиша стихове.
Под бледата усмивка на луната
осъмвам без да имам страхове.
Без страх стоя в море от истини, ...

Не ме познават, не ме познават
и никога не ще ме опознаят!
Каквото да им струва, колкото
и да хитруват.
И няма такъв, който да ме разбира, ...

В този увеселителен парк стоим аз и ти,
в престорен свят, където има само лъжи.
Опитвам се с усмивка да ти вдъхна кураж,
но в твоите очи истината е само мираж.
В погледа ти към виенското колело откривам копнеж, ...

Трънено ми е.
Великден наближава.
В съня ми свирят Ерихонските тръби.
Далечно някъде един петел пропява.
Сънувам тръни в храмови стени. ...

Снежинките танцуват в тъмнината
и в своя влюбен танц се гонят.
На къщите докосват те стъклата,
с умора падат, губят воля...
Снегът покрива със сребърна завивка ...

От спиралата на времето
слагам около очите си леко
и тръгвам по пътя в забвението -
ще ме срещне някой спомен отдалеко.
Ще попита: "Как си, накъде така?", ...

Искам да излея реката,
която е превзела душата ми.
Искам да запълня празнината,
която е заместила сърцето ми.
Изглежда лесно да сбъдна желаното, ...

Страстите в мен бушуват,
малки пламъчета в очите ми лудуват.
Неприлични мисли в съзнанието ми изплуват
и сърцето мое атакуват.
За теб си мисля мое мъничко момче, ...

СЪСЕДЪТ
Слави облечен с бял костюм, светлосиня риза и вратовръзка излезе от къщи. Огледа се наоколо, поглади с ръка темето, почеса се по врата, а на лицето му цъфна приятна усмивка.
Беше около 40-годишен с кестенява коса - късо подстригана, гълъбови очи и леко удължено мургаво лице. Стройното атлети ...

През две поля живееше една
далечна моя близка.
Скръб наричаха я двете ми сестри,
които се познаваха със нея отпреди
и често срещаха се в тъмни нощи ...

За какво да пиша?
Като за нищо не ставам,
на себе си се подигравам.
Какви ли си ги мисля?
Аз - творец!? ...

ЗАСПИВАЙ, МОЯ ЛЮБОВ!
А сега заспивай, моя любов!
Стига си скитала, друмнице,
да търсиш напразно някого.
Стига си скитала по пътища ...

В блатото, един шаран без люспи
се дуеше пред своите събратя:
"Животът под водата е изкуство
и трябва да се спазват правилата.
Тук има ред и здрава дисциплина. ...

С живота ми е свършено, ала личи ли,
все същата съм си като преди,
усмивката я няма от години
и за какво ли на лицето да стои,
не, няма смисъл още да живея, ...

В жадувано бдение,
тихо, безлунно -
препускаме шеметно
в скални постели
и памет в безвремие ...

Затягам раната
с дебелата връв,
до дъно наливам в чашата
от твоята кръв.
Сълзи от очите ми се стичат, ...

Пролет.
Пролетна умора.
Полет.
Уморени хора.
От грехове. ...

Сама
Летя без надежди потребни
и думи, ненужно помпозни.
Не вярвам в словата лечебни
на разни месии фамозни. ...

Здравей, Любов,
обяздила мечтите ми
с рисунък
от зачатие на сънища.
Дошла в деня ми ...

Осъзнаване
Ти си едно небе,
към което ще се протегна.
Алергична съм към безхаберие.
Бих се превърнала и в антена, ...

1. Липсваш ми, какво да правя, липсваш ми.
Без теб не мога, липсваш ми.
Как не го разбра.
2. Жадувам те, всяка нощ и всеки ден.
Как си постоянно с мен. ...

Целуни ме - аз няма да бягам!
До тебе глава ще склоня...
Ръцете към тебе протягам -
вече не ще те раня!
Целуни ме - аз ще съм кротка! ...

Из космоса мълва се разпростира и тя побърква всеки ум: Смъртта кръжи около света и никога не го докосва. Търпелива до безкрай, Тя чака – без ни най-малък интерес – сам светът при нея да доходи. Галактиката, толкова пространна, се чувства сякаш затворена в утроба. И всяка нейна единица, сама мушица ...

Всеки ден различни хора питат
как могла съм него да обичам.
Достойнството дали за нищо считам?
Че такъв човек не може да обича...
Гледат ме и само ми се чудят ...

Очите й са маслено-зелени.
Косите - светла житна нива.
От лика и всички са пленени
и казват, че е сякаш жива.
Но не знаят... ...

На прага е чисто,
на прага свети,
на прага лъчисто
посрещна ме ти.
На прага сме двама, ...

Ще идвам тихо във съня ти.
Неканена, нетърсена.
Но не бих изтрила светлината на деня ти -
по-спокоен ми изглеждаш, осветен от утрото.
Искам да съм малка частица от живота ти. ...

Понякога обичам да стоя,
загледана как кротко ромоли дъждът.
Отнася ме на място чудно,
а времето не е тъй мудно, мудно.
Та там, на мястото прекрасно, ...

Незабравимата целувка
Беше края на лятото. Те седяха на тяхната пейка. Беше се смрачило, а капките дъжд нежно се удряха в дъските на пейката. За жалост капките не успяха да скрият нейните сълзи...
- Защо плачеш? - попита я той.
- Защотото те обичам, а ти си тръгваш. Тръгваш си и не зная кога ще те в ...

Търсех пътеки по таз земя,
за да намеря твоите сини очи.
Ала само в съня си аз виждах
твоите честни сини очи.
И тази нощ гледах сред рояк от звезди, ...

Птицата на младостта
Яхнал грохналия кон на времето,
преследвах птицата на младостта,
заложил на суетата семето,
във мрежа исках да я уловя... ...

Колко ми е познато. Дори редът на нещата вече съм го запомнила. Първо идва г-цата със слънчогледите и се усмихва мноого широко (а усмивката й е наистина заразителна) и аз също се усмихвам, защото тя ми обещава, че ще променя света и ми разказва приказки за света, в който всичко е красиво и пълно с р ...

В нестинарски танц съм родена,
между лазура и пъкъла.
Нестинарска жажда люлее ме -
пия радостта и мъката.
С нестинарска вечна жарава ...