Природата - копнежно нежен цвят,
а ти си пламък, пламнал в моя свят!
Тя - мила и любезна женственост,
ти - мъжка дума и божественост!
Природата - копнежния боязън, ...

Един писател искал да напише разказ, ама взел, че пукнал от Депресия, както си стоял пред лаптопа.
И ето: гххххххогтггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггг... (тук надигнал чело от клавиатурата, за да види все пак какво се е изписало на екрана и се отпуснал назад безжизнен с усмивка. :)

Ангел бял с големи крила се доближи до мен!
И представих си живота без болка!
Живот без лъжи!
Дяволче едно с рога застана от другата ми страна!
Потупа ме по рамото и ми каза: ...

В ролите на стари персонажи,
през мелници и десет планини,
душата ми - галерия с колажи,
а чувствата ми в пепел, руини...
В тъжен празник нареждам усмивки, ...

Махнете се от гроба, господине!
Защо съм бесен?... Слушай ме добре!
Не съм от тука. Как е мойто име?
При скъпата ми, всъщност, как се взе?...
Не!... Моя е!... Сега ще ти докажа. ...

ПАЯКЪТ
От малък процеп в едно от дървата за огрев, струпани под навеса в задния двор, изскочи паяк. Огледа се за миг и бързо се спусна по едно от ония изключително тънки влакна, каквито умееше да прави. Приличаше на паяк, бързащ за някъде. Пренебрегна всички опасности на плочника - котешки лапи, клю ...

Когато беше близък на сърцето ми,
получих най-дълбоките си рани:
със думи ме изхвърляше в небето _
за полет не, a само за да падна.
Запуших си ушите – да не чувам ...

Тъмнината ме обгръща...
Лед сковава тялото ми свито,
отнася ме далеч, към болката ме връща...
Към миналото страшно...
Изстрадала душа една, се движи ...

Имаше някога много отдавна
някакъв мъж отнякъде,
някак си сърцето ми грабна
и отлетя с вятъра.
Нещо се случи, може би от лятото, ...

Не умея...
Да пея не мога,
танцът не ми е стихия
от летенето ме е страх.
Даже понякога сънят ми е ...

Черни чувства задушават ми сърцето
и студена пот избива по лицето.
Стяга и притиска всичко със страшна сила -
в свойта длан съдбата мен е свила.
Чувам вечно само своя дих ...

Поляна сива, сиви мъки,
с капки лицето ми заливат,
бисерни, небесни сълзи,
и после върху почвата умират.
Напразно думи в мен се лутат, ...

Ето - аз пия,
пуша,
живея
и момичета любя
(тъй както умея) ...

ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ЯЙЧИЦА
Във малка кошничка една
видях аз трички яйчица -
гиздавички, натъкмени,
със великденски премени. ...

Остави да дойде Любовта
Остави да дойде Любовта!
Тя ще влезе тихо и на пръсти,
ще стои при теб до сутринта,
после ще си тръгне, без да бърза. ...

С какви очи ме гледаше отсреща!
С какви очи - изгряващи слънца!
Вълнуваше се, спореше за нещо.
Преглъщах аз предателска сълза.
Запалваше в душата ми пожари. ...

Родена от камък,
във лед прикована.
Поглед от пламък.
От тъга изтъкана.
Сестра на нощта, ...

Ха, щял да се бори!
Безсмислени изблици на отчаяние.
Щял света да промени, заедно със хората сурови.
Щял нощта да обгърне в светлина.
Жалкото и мъничко човече. ...

Джин сюр.

Във нощен блян блестяха живо
и скърцаха със мигли редки
две-три крила от пеперуди, скрили
в слънцата си безброй решетки.
В следлунен плясък от поройни ...

Един плаче, друг се смее,
един знае, друг не умее.
Някой бяга, някой - друг път не знае.
Един иска и може, друг пък нехае.
Един плаче, друг се смее, ...

Ръце кървави към теб ще протегна,
жертва моя за нощта ще си поредна...
Душата ти от тялото ще изтръгна,
ще я открадна, никога не ще я върна...
С наметало черно с мрака се сливам... ...

* * *
Всецяло отдала се в бисерна младост,
с мен потегляш по дългия път,
в зениците грее искрена радост,
пулсира плътта ти, замира дъхът. ...

Всички думи са вече изказани.
Всички мисли са вече родени.
Няма лошо и няма проказа.
Няма бяло и няма свещено.
Всяка тръпка е вече изгубена. ...

Обичам да ме галят слънчеви лъчи,
обичам вятърът в косата ми да си играе,
обичам да ме гледат влюбени очи,
обичам мисълта ми в облаците да витае.
Обичам топлия и слънчев ден, ...

Във люляковата
прегръдка на сърцето
с ухание
на пролетния вятър.
Сега. ...

Слънцето се люшна зад калкана* -
грабнаха го в жарка пелерина
тъмните родопски великани.
Делникът преглътна сто причини.
... сто причини да не се надявам: ...

Ти бе виновен!
А... аз си отидох!
Отидох си - "ей тъй",
но завинаги!
Отнесох със себе си ...