Безбрежие ли е или безбожие...
безкраие, което ме тревожи...
Опитвам се във стъпките ти, Боже,
да стъпвам,
но съм твърде ниска. ...

>
>
> Отново пролет -
>
> мравките сред тревите, ...

Да мисля за теб ден и нощ - всяка минута всяка секунда!
Да настръхвам само като те погледна!
Да чувствам силна болка, когато си далеч от мен!
Това наричам любов!
Да те обичам нежно и грубо така ненаситно! ...

Рим отново ни посреща смаян –
ние пак променяме историята.
Дните между пръстите нехайно –
без отстъпка стичат се поройни.
Силни сме във думите изпразнени – ...

Всичко свърши... Остави ме... каза ми, че няма смисъл от връзката ни... че не искаш вече да си с мен... Колко са лесни за теб нещата... просто ме отписваш и продължаваш напред с високо вдигната глава... а аз... отново паднах толкова ниско да ти се моля... да плача... но не мога... не мога да те върн ...

Ти си мисълта, с която заспивам.
Ти си сънят, който сънувам.
Ти си усмивката на моите устни.
Ти си сълзите солени и вкусни.
Ти си мечтата за красиво и нежно. ...

Защото казват, че си истинският смисъл
да бъдем тук, да се родим,
че Господ сам ни е орисал
от раждането си към тебе да вървим...
И ти да си последната посока ...

Все повече се съмнявам в това. Ежедневието ни показва нерядко по най-грубия начин, че няма човешко отношение между хората. Всички се третираме помежду си като даденост. Дори и свестните и зачитащите чуждите чувства вече се изродиха. Срам ни е да сме човечни и отзивчиви към чуждото страдание, това е. ...

Лудият ми хазартен нрав,
се притесняват,
че ще ме нарани...
Чувствата са си висок залог,
но аз мисля - печелят ...

Късче от синева
в непрогледнало сияние
поръсени стенания
в един вихър, наречен живот,
крадливи спомени, ...

Днес не съм себе си. Друга съм!
Това достатъчно личи.
Разкъсвана бях! Силна съм,
но още във очите ми сълза блести!
Колкото на твърда аз да се преструвам, ...

Отблясъкът на утрото в тихите води на моите мечти.
Слънцето гори от край до край -
бледите зари в утрото на Май.
Мъгливи облаци се спуксат между лъчите,
мълчаливи устни и блясъкът в очите. ...

>>> Вали...
>>> Сякаш камъчета падат
>>> върху цъфналите рози -
>>> нараняват нежните листа,
>>> пробиват ги, ...

Дали ще дойде ден
и ти да дириш брод.
За да преминеш и да си спасен
от много страшен, грешен ход.
От стъпка не на време, ...

Вълна от пушек. Изстрели. Война.
А там, във рова кален, лежи Тя сама...
Опозорена. В очите й див ужас вие.
Морето далеч е срама да измие...
Краката в агония дращят пръстта, ...

Как да ти простя
Колко много болеше - от тези спомени.
А те в нощта идваха и не ме пускаха
и от това не можех да заспя.
Болка силна в мен - не дава нито миг покой. ...

На този ден си тръгна от света.
Душата ти политна като птица,
но болката във нашите сърца
разгаря се отново с страшна сила.
Обичаме те, татко! И дано ...

Някой знаел ли е досега,
че ще ни срещне таз съдба?
Дали виновница е тя
или всичко е до случайността,
аз не мога да реша. ...

Ти си там. Аз от тука те гледам. Само тънко стъкло ни дели. Ще протегна ръка. Ще те следвам. Не разбра ли? В очите гори!
Брой до десет. Така ми е хубаво. За последно те виждам. Нали. Аз съм тук. Ти си там... Глупаво. Този луд интернет ни дели.
Като снимка си жива в албума. Всеки ден те разлиствам. У ...

Пее ми се...
Времето тъче си
чергата
от тихи спомени,
вплели ...

С широки крачки бързаше към нея,
трепетът в сърцето караше го да лети,
а тя вървеше бавно, като приказна фея,
скривайки в усмивка невинните мечти.
Две по две ръцете се преплетоха, ...

ИЗЛЪГА МЕ
на една лъжкиня
Излъга ме!
От сладки думи в омая бях,
по път от рози дълго с теб вървях. ...

Дойде моментът, ти намЕри следи,
скрити в моите думи последни.
Замислен, полека потъна в нощта,
поел по незнайните друми.
А светлото беше на крачка от теб, ...

Отпътуване
Приятели,
когато някой ден
си тръгна
от вас ...

На синът ми
Сине мой,
за тебе бих дала всичко на света!
Сине мой,
за тебе бих дала живота свой! ...

В стаята ми
нов ден се вмъква -
наднича, търси ме,
усмихва се,
лице показва - ...

Желание
Искам вятърът да ми даде крилата
и бурно с него аз да полетя,
да стигна чак до небесата,
от Слънцето да взема светлина. ...

ПЕСЕН ІІ - ПРОРОЧЕСТВОТО
Страшно пророчество, скрито дълбоко
в най-недостъпните земни недра,
нервно нареждаше в думи злокобни
силно прегърбена стара жена. ...

Прекрасни бяха утрините ни, любими -
окъпани в сребро на езерна вода.
Дърветата в мъгла - почти неразличими,
и бисерни блестяха капките роса.
А езерото горско - ласкав дом ни беше, ...

СПРИ, ЗИМО!
"Спри, зимо бяла,
стига си вилняла!
Виж ябълката как
е разцъфтяла." ...

Мъгла от пясък се разнася,
керваните забавени вървят,
мътно виждат се звездите,
ярка само е една от тях.
Кактусите спят във самота, ...

Почувствах те като мой живот вълшебен,
търсейки те, обладан от желание
да открия извор целебен,
като пролетно дихание
обикнах те ...

По тъмно съм красив. О, да, красив съм!
Веднъж ли в мене влюби се жена?
Във мрака винаги съм искрен.
Ех, не знаеш ли това?
Не знаеш ли? Аз мисля друго - ...

И баба ми го знае...
Тревожни мисли се въртят
от този тъй объркан свят...
С Косовското признание
пак ще загубим препитание. ...

Януарските нощи са дълги, нали?
И студени. Безбожно студени.
Знам, че точно когато навън завали,
ще отвориш вратата навреме.
Аз ще бъда до теб. Ти ще бъдеш до мен. ...

Знаеш ли, до днес не съм се молила!
Нямам си заучена молитва...
Но даже невъзможното бих сторила
и непосилното сърцето ще опитва,
за да имам във гърдите си живот - ...

Ще се сбогувам с тебе през октомври,
когато ме оголи есента.
Ще видиш ти очите ми огромни
да се превръщат в неми езера.
Тогава ще удавя тази песен - ...