Колко пъти се обича истински, един живот и една истинска любов?
Колко пъти и на колко хора можеш да кажеш “Обичам те”?
Не злоупотребяваме ли с тези думи?
Не ги казваме, защото ги чувстваме, а просто, защото искаме да ги чуваме.
Колко пъти се обича от сърце – не с онази част от сърцето ти, ...

Когато дойда пак да те потърся,
ще бъда вече застарял несретник.
Като пред грях, все още неизвършен,
предателски ще тръпнат коленете.
Ще стъпвам тихо, да не те събудя, ...

По-добре да ме беше застрелял,
право в сърцето да беше се целил,
по-добре да бе забил студена кама
точно там, до сърцето, та да умра.
Но направи ми нещо зловещо, ...

Спомняш ли си онази юлска нощ,
в която ти ми каза сбогом!
Валеше и всичко беше толкова студено и мрачно,
и сякаш никой не искаше да ни разделя!
Но ти реши така, че любовта ми ти дава криле, ...

Няма те!...
Мойте мисли спряха за теб да крещят,
сърцето ми отмерва студено своя път
и няма вече връщане назад -
със мене доста дълго игра си на хазарт! ...

Изгубваше се красотата на цветята,
застанеше ли ти до тях свенливо.
Погледнеше ли плахо към луната,
ти ставаше и първата звезда красива.
Изгубваха се цветовете на дъгата, ...

"Vulnerant omnes, ultima necat"*
Часовникът -
отмерва времето
на нашето бързане.
Бързането - ...

Денят прелива от сияние
на две открили се души,
наситен с цветното ухание
на сбъдналите се мечти.
В живота има много смисъл - ...

Вечно търсещ
Слънце ме топли със златни лъчи,
вятър нежно ме гали
и шептят ми вечните вълни,
че духът не ще ме забрави. ...

Потеглила - за да се слеем тихо...
И перлите си в тебе да разпръсна...
Да ти изсипя нежните си стихове.
Една вълна се ражда за брега си.
Вървях към теб - най-вярната посока. ...

не искам да чувам
стона проклет
на твоето ехо
всяка клетка
във мене пищи ...

Пак с протегната ръка...
Пак изгаряна от ласки...
На спомен ли, прах ли...
Пак от празнични маски...
В тях откривам се аз, ...

Веднъж се Обича, нали?
С повтаряне само доказваме
доколко сами не си вярваме.
"Обичам Те!" - казах го пак-
и в отговор Tя моментално ...

Когато
сънища подгонят
кучетата на Хеката,
и месецът полегне
на резени в очите ни, ...

Сред полетата тичам на воля,
под гъста сянка за миг почивам.
Цветята пролетни мириша
и живея сред природа.
Под бялата череша аз мечтая ...

Ти реши да ме напуснеш,
защото така трябвало да бъде,
от живота се откъсна
и сам произнесе своята присъда.
Недей! Не се самонаказвай! ...

* * *
"Мюзик айдъл" - шоу "страшно",
грозен дубъл - втора лента
и два опосума нещастни,
пияници на сто процента!... ...

Не си мисли,
че лесно ще ме хванеш.
Невидима изчезвам сутринта.
Ти луд ли си
вятъра да гониш, ...

Той идваше често в магазина, в който работех. Скъпарски фирмен магазин за мъжка мода. Приятелката ми ме помоли да я замествам две седмици, за да замине с гаджето си на море. Бяха пред раздяла, а тя искаше да спаси тази връзка. Нещо не й вървеше много с мъжете. Аз се бях върнала от море и... Нали за ...

Защо обиждате калта?
Нима не знаете, че тя
събира в себе си земя
и дъжд ?!
Защо обиждате калта? ...

Понякога ще искам
да си спомням мислите ти...
очите ти, смеха ти, разговорите ни...
Не зная дали ще ме обзема
тръпката на чувствата ми... ...

Запознаха се съвсем случайно. Тя се бе появила изневиделица от настъпилата отдавна вечер. След това винаги идваше да си разговарят, когато настъпваше нощта. Така и не разбра с какво точно се занимава, но това нямаше никакво значение за него.
Една вечер тя се спря пред него и го загледа:
- Ти кой си? ...

Тези устни някога целували са мене,
а сега отново в нея впиват се
и дават и любов.
В моето сърце болката напира
и употребено чувствам цялото си същество. ...

Видях в окото ти сурово
искрица огън да блести.
Пропусната от тъмен облак,
закрил лицето с бразди.
Наивност някъде остана ...

Нощ край вълните
Нищо в мен присветна,
гали мигли на простора,
нищото ме грабна и издебна
мисли на обзора ...

Дръж се ти за мен
Дъжд от сълзи,
в него давиш се ти
и падаш в черен водопад от лъжи,
предаден и тих, ...

Едно несподелено щастие те измъчва.
Едно желание - тя, но тя гръб ти обърна.
Любовта разкъсва душата ти ден след ден.
Тлееш обсебен, запленен и дори пред себе си
отричаш, че за нея дишаш. ...

******
Необходимо ли е човек да бъде раним, когато сам е захвърлил бронята за самоотбрана...?!
Тя и той се срещнаха като два лутащи се атома, сблъскали се случайно в молекулата на живота...
Всеки имаше своята истина!
Говореха много, но за неща, които не водеха към развитие... Напротив - един упорит ...

Белег
Сега, когато си сам в тишаната,
усещаш ли болката?
Спомняш ли си за нас?
Спомняш ли си за дните, ...

Залязалото слънце плаче скрито,
че пак само е все така
и не е намерило очите,
които да огрява през деня.
А чашата е празна до половина ...

Навън е пролет,
всичко е разцъфнало.
Ухание се носи -
на липи.
Поспряла птичка в клоните, ...

Просто жена
Палавница – падне ли нощта...
Разгневена – винаги със повод!
Откровена в миг на самота.
Своенравна – не признава довод! ...

Истинската любов преминава през всичко,
през грешките, които правим и през трудното решение да простим.
Истинската любов не изисква практика, а времетраене.
Тя не е просто дума или две, тя е съществуване и копнеж за живот.
Не е просто полет, а начина, по който летим. ...

Срещнах те случайно в един майски ден,
погледна ме и нещо потрепна в мен.
Имах чувството, че в бездънна яма пропадам
и исках с тебе цялото си време на земята да прекарам.
Всеки ден за тебе мислех и копнеех, ...

И те му се покоряваха
(втора част)
Защо е необходимо всички ученици да бъдат "напъвани" да усвояват учебно съдържание, което не им е по мярка. А после... всяко второ дете е с диагноза хиперкинетично разстройство, диабет, астма. ... Заделяме десетки часове за диагностика на отклонено развитие, провер ...

Много по-лесно е да преминеш през нещо, отколкото да се опиташ да го осъзнаеш.
Раздават се картите на живота, на всеки се пада роля, за която дори не подозира. Част от играчите се смеят, други мислят, трети сякаш медитират, но никой не подозира кой държи най-силната карта и как ще я изиграе, навярно ...

На пръв поглед той беше най-обикновенното момче, което сте виждали. Носеше нормални дрехи, слушаше нормална музика, нямаше много хобита, които да са известни на съучениците или приятелите му. Беше мълчалив, не разговаряше много, а като го запитаха нещо, отговаряше ясно, бързо и точно. Но той беше го ...

По лист от върба
се търкулва сълза
от гълъбица!