Загубих се в дните. От бързане.
Нямах време и теб да обичам.
Без косите ми с нощите вързани,
не успях на Луна да приличам.
За какво ми е утре, след теб, ...

Любимият учител бавно влиза,
поглежда към дъската със тъга.
Неволно мачка старата си риза,
а от очите му искри вина.
Последният учебен час започва, ...

Животът ми е сътворен от мъка
и с дребни сладости е подсладен,
едва обикнах - чака ме разлъка,
недоизгрял е моят ден.
Защо дойде? За да ми кажеш"сбогом"? ...

***************
Леко вървя, отново съм сам,
глухо долавям шума на кръвта си,
защо те обикнах, направо не знам,
всяка нощ да те виждам в съня си. ...

"39. Исус каза: Отвалете камъка.
43. Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!"
Аз умрях. Преди няколко вечности.
В самоделна лаишка трагедия.
(Атентатите срещу човечности ...

Утопично сива ли съм,
че вятърът заобикаля ме.
Нестандартно красива ли съм,
та никой не сваля ме.
Сякаш създадена съм от стъкло... ...

Измислих ли те,
аз не знам? Но зная, че
ти си тук, любов...

Ръце, протегнати към светлината,
очи с цвета прекрасен на дъгата
в една страна – неволна спътница
с надеждата до болка все една и съща...
Страна, със страдания и мъст богата, ...

Когато се смееш и не чувстваш вина,
когато гледаш напред към едно ново начало
и си забравил за всяка злина...
Помни - аз те чакам, облечена в бяло.
Когато плътта си до кръв сам раздираш ...

Слети телата в
Ъгъла на вината
Но уви туй e...

Погледни най-сетне през мечтите,
чуй какво ти говорят сълзите!!
Някой пак шепне тайни -
пътища безкрайни или спомени незнайни...?
Някой пак те наблюдава - ...

Седя си съвсем тихо. Гледам ги, затаила дъх, а мисълта, че дори да крещя, няма да ме чуят, е странна... Готвят. Застанали са един до друг така, както вървят в живота - заедно! Потънали в очите си, наметнати с плащ от топлина. Толкова светлина не съм виждала в друг дом. ДОМ. Лекото ми покашляне преди ...

Залезът и зората,
полъхът на мечтата...
и погледът романтичен,
чувството, че си обичан.
Очите на детето, ...

Изгубен
Навън вали, престава, пак вали.
Прогизнала, разкаляна реалност.
Къде съм аз, къде сега си ти?
Потъвам бавно в сивата баналност.

"Светейки на другите, изгарям сам!"
Ще си отида! Без звук, без шум, без трясък на врата. Само стъпките ми тихо ще заглъхват зад завоя. Знам, светът не свършва с мен и нищо няма да се промени, пак небе ще е небето, въздуха, водата.
Отивам си! Чакайте ме! Може да се върна, но не сега. След ден два, се ...

ЮЛСКИ ЛЪЧ...
Раздиращ тътен... после лъч последен в свода
и цена за Свободата - мирис кисел на барут
и безмерна тиха орис... Майчина прокоба,
без едничко чедо - юлски лед и мраз, и студ! ...

Мечтая да имам истински приятели.
Тази мечта аз прилежно сгънах, пуснах я в бутилка и... я оставих в ръцете на морето. Може би някога тя ще излезе от стъкления си затвор, ще заплува сред отразените късчета злато на слънцето и луната. Ще се срещне с други сбъднати мечти. Сама я затворих. Заключих я в ...

Там в нощта
Тъмна и пуста стая.
Навън се спуска нощта.
Какво да ти кажа, не зная,
не зная - ще каже нощта. ...

Сънуваш ли, тъжен поете?
Сънуваш ли светлите дни,
поднасящи смачкано цвете
на твоите бледи луни?
Мечтаеш ли пак безутешен? ...

В Хайтовия разказ „Дервишово семе” Рамадан, Силвина и Руфат са жертви.
Рамадан е жертва на родовата традиция. Той е оженен на четиринадесет години за непознато момиче, за да продължи рода. Но когато вижда бъдещата си съпруга, младежът се влюбва в нея, затова когато братята на Силвина му я "отмъкват" ...

Не се страхувай.Не тръгвай неуверен.В живота има толкова беди.Раздирай се.Но винаги наперенОставай.Надеждата крепи!Повикай я.И тя ще отговори.Дори да си затънал до уши.Със думи мъдри ще ти проговори.Усмихвай се на пук.Човек си ти!Повярвай ú.Че вярата в сърцетоединствено с надежда се крепи.И като пти ...

Устните ми шептят тихо твоето име,
вятърът волен косите ти разпилява.
Блестящи като перли са очите ти,
луната магьосница в тях се отразява.
Подчини се сърцето ми на обичта, ...

Странно нещо е животът -
дар Божи от небето,
пълен е с милион рокади
зарад битието.
Блъскаш, бориш се за нещо, ...

Едно
Днес бях при морето:
то ми говореше,
аз мълчах. Удивително –
мълчах! ...

Имам си малко кученце и знам,
че ще ме следва, дори да му се карам.
Още не лае, не знае що е срам.
Не може да усети дали аз страдам.

Заслушвам се в тишината,
красиво в нея да усетя.
Да й изгоня самотата,
пътя с душевност да осея.
В нея много красота се крие, ...

И криехме лицата си зад вятъра,
когато ни подпираха годините...
В рождените си дни се цупехме
в развихрения карнавален театър
и често в ласките на балерините ...

Божествена мелодия се лее,
обгръща ме и свидно ме люлее,
приспива в мене сетивата изморени
и разнищва мислите ми разпилени.
Божествена мелодия във здрача ...

По навик заключих вратата,
под перваза - резервният ключ.
Но към него недей да посягаш,
ако ще си отидеш оттук.
Уморих се да чакам безсънна ...

Любовта не чука на вратата.
(Напразно май че съм се вслушал.)
Надничам подло през стъклата.
(Тя пък точно там се сгушила.)
И седи си Любовта пред прага, ...

Силна е болката в гръдта ми,
скрита дълбоко сред онази тъга,
която болезнени рани отваря.
До днес бях богата на чувства...
от теб ли сега тъй кървя? ...

Знам...
А искам ли?...
Не трябваше да съм ти всичкото хубаво.
Не можеше да е по-добре.
А искам ли сега да е така? ...

Бих се променил пак заради теб,
бих свали звездите,
но би ли ме обикнала този път,
дали пак ще ме нараниш ти?
Не знам! Но ще опитам! ...

Принцът от приказките
Когато младата девойка
усети полъха на любовта,
в душа невинна се поражда
на щастие жадувано зова. ...

Събужда се денят - лъчи погалват абаносови коси,
очи прекрасни тихичко надничат - вече е зори.
Усмивка плаха се прокрадва - докосваш моето лице.
Аз вече съм будна...
Обича да слуша как тупка моето-твоето сърце. ...

Бъди ми истина!
Бъди ми най-мечтана близост!
Прегърни ме с устни от жарава!
Обичай и ще те обичам!
Готова притихвам и те рисувам в стих. ...

ТАМ
Там,
зад трънливата стена на думите,
където мислите се вият,
пъплят ...

Аз си имам жабче,
жабче-жабадорче.
Намерил съм го някога,
скрило се под борче.
Под борчето в гората, ...

Вяра
Не е необходимо да се търсим -
ние сме в мислите си -
оттам не можем да избягаме...
Не е необходимо да градим ...

СПОМЕН - 2
За спомен донеси ми морето,
да отпия солена вода,
да погаля вълните немирни,
да измия свойта душа. ...