Със себе си започвам диалог,
когато душата ми изплаква
и го превръщам в скучен монолог,
когато сърцето се разкъсва.
Мълча и мисля, направо се плаша. ...

Не си мой тип - ми каза и с това приключи,
и не усети как ме нарани,
животът и без друго ме превърна в'' куче'',
стиснах зъби, ала раната кърви.
Вярно е, не съм красива, нито елегантна, ...

Въпросно се събуждам уморена.
С въпросите посрещам и нощта.
Дали и мъничко съм ти потребна,
или за теб съм... просто ей така?
По навик ми омръзна да живея! ...

Когато в себе си усещаш
вкус на здраве, щастие, любов.
Залива те бавно тръпка гореща,
посрещаш с нея залеза нов.
Докосва те леко нежното рамо ...

всички ми казват да бъда силна,
да се боря и вярвам, да гледам напред,
но как да успее душата безсилна,
без моето семейство съм половин човек.
с половин сърце всеки ден живея, ...

You can see it in a clear blue sky
You can see it in a woman's eyes
You can hear it in your baby's cries
You can hear it in your lover's sighs
You can touch it in a grain of sand ...

ФРЕНСКАТА ГИМНАЗИЯ
/никулденски проблясъци/
Да... има млади момета на светофара,
докато е червено, някой ги... бара.
Ученическа любов, квартална, ...

Страх ме е, че пак ще се завърнеш,
когато нямам нужда от това.
В живота ми отново ще възкръснеш
и пак ще съм с пречупени крила!
Страх ме е, че няма да успея ...

През младите хубави дни ни срещна съдбата.
Реших, че безброй чудеса ни чакат нататък.
Душа и сърце му дарих, от обич пленена,
Но той просто стъпи на тях, нехаещ за мене.
С години единствено в тях изтриваше длани. ...

Дай ми чаша нежност,
пълна със щастливи мечти…
Разлей я по тялото ми като кафе горещо,
нека кожата ми нежността попие…
Хайде, разлей тази чаша! ...

В мен бошуват звездопади на раета,
приказно изгрява Любовта.
И ще е от теб приета,
мечтаната обич и красота.
Лунно се въртят мечтите, ...

Лутането в душата
Железен е моят свят,
съграден от неспирни лъжи.
С изгаряща мъка той е залят -
справедливо ли е това, ми кажи?!? ...

ДЪЛГА ПРОЛЕТ
Дали от някой ъгъл ще изскочи зимата
и кротко ще прониква в мен кат` зла магия
или, защото се затопля бавно климата,
сърдита, другаде в усоите ще вие. ...

>>
>>
>>
>>
>> Паяжина - ...

Очи подпухнали гледат вяло
Дали от плач дали сънят е неспокоен бил
Или със скритото в джоба хапче бяло
Островът на щастието изведнъж се е разкрил
В огледалото някакъв непознат маха с ръка ...

Когато тя си тръгва, светът се сгромолясва
и всичко изградено в миг се руши,
когато тя си тръгва и слънцето угасва,
настъпват дълги мрачни и студени дни.
Когато тя си тръгва, небето посивява ...

Глупава съм, знам
Сърцето ми е свито.
Душата ме боли.
Очите ми отново
са пълни със сълзи. ...

Избери отговор
Обичам да решавам ребуси и да отговарям на различни въпроси. Попаднах на един въпрос, тип Хамлетовски. Прочетете и вие.
Въпрос: Каква е разликата между лошото и доброто?
Възможни отговори:
А) няколко водки (в краен случай може и друг алкохол по желание...) ...

Опрях ръцете си в земята,
за да почувствам как тупти.
Опрях и не очаквах
трева да станат.
Видях как детството отмина, ...

Някой някога ме пита:
"Защо пишеш тези глупави неща?
Никой не разбира силата в тях скрита,
нито твоите копнежи и сънища!
Кажи, защо го правиш?" ...

Незнание
Къде е генезисът на всеки копнеж -
сняг, по който няма стъпки,
мисли, които нямат словесно отражение.
Как се ражда обичта - ...

Приюти го с жал, без мисъл и без глас.
Даде му да пише по стъклата,
да общува с птиците, с новия им клас,
накацал цветно-пересто по перилата.
Дневно-радостно го гледаше с жар, ...

Влюбено сърце
Признавам те, сърце горещо, че влюбено си до полуда!
Нощта обгръща те със студените си длани, ала щом гласът му чуеш, в миг забравяш що е студ.
И започваш да туптиш, от обич ти се иска да запееш.
Покажи му истинската всеотдайна любов. Поискай всичко, за да може да оцелееш до утрешния д ...

Желае ме, не ме желае...
Късам нежните листенца на душата си.
Очаквам мълчанието ти...
Евгения Маринчева

Сърцето ми сега е пълно с теб,
душата ми ликува до полуда,
че себе си в лицето ти открих
след цяла вечност в търсене се лутал.
Капки дъжд по тялото блестят, ...

Йордан Матеев
БРИЛЯНТИ ЗА ЕВА
криминален разказ
Издателят Боян Кръстев беше толкова ядосан, че нямаше думи да изрази възмущението си. Почервенял от гняв, той си наля два пръста уиски в кристалната чаша, поглъщайки питието си на един дъх. Трябваше да измисли нещо и да се отърве час по-скоро от тази а ...

Когато в очите ти пламъкът гасне
и сълзи напират от сбраната скръб,
аз няма, ти знай, да стоя безучастно,
ще бъда до тебе по трудния път!
Когато дочуя в гърдите ти вопъл ...

Късно е
Късно е за двамата ни, нали?
Късно е дори за прошка,
зная, двама ни боли
за нашата грешка. ...

Ти чувстваш ли това,
което чувствам аз?
Истина ли е,
или поредната лъжа?
Но усещам, нещо става вътре в мен - ...

Доколкото си спомням репликата от един филм беше: "Човекът не е остров". Е, така е - никой не може да се справя сам без малко помощ от някой друг. Както се казва - приятел в нужда се познава, но винаги ли ще е до теб този твой приятел? Едва ли ще е винаги на линия, освен, ако не е любимото ти куче, ...

Сам, погубен, ти ще бягаш,
прогрес заразен и ревнив.
И на всички нищо даваш,
грозен, мрачен и ревлив.
Бягаш от дома забравен? Беж! ...

Угаснаха косите ми... задъхани,
в сивеещо кълбо от безприсъствие.
Откъслечни наченки в междутъканни
пространства, обладани от отсъствие...
Упадъчно загнездени стенания, ...

Опитах се да отлетя,
опитах се да докосна рая със криле,
но огледах се и видях,
че не съм твоя ангел.
Опитах се да ти извикам ...

Вчера срещнах очите ти черни, любими,
пронизани с белег на бягащи сенки...
Под техния ирис, в дълбокото знам, че ме има.
Цяла вечер се лутах и всичко похарчих.
Дълго гледах реката отгоре, от моста... ...

Уча се в живота си да сричам.
Чувствата си уж в килера ритам.
Стане ли им много тясно,
връщат се, питат ме дали съм
"НАЯСНО". ...

Позволи на моите очи
да те пият като светло вино,
малки глътки - бисерни сълзи
да нашепват тихо твойто име.
Позволи на моите ръце ...