Исках да ти кажа, че ми липсваш,
но вместо това те целунах.
Може би – не устоях,
заспах, но не сънувах.
Просто те усещах до мен - ...

Откъдето минеш ти,
греят чудни небеса
и вселената тупти
във пречистени сърца,
никнат слънчеви цветя, ...

Толкова сте малки, така невинни,
все още нищо не видели от света.
А в очите ви толкова тъга и болка,
от сърцето ми отрони се сълза.
Към мен протягате малки ръчички ...

Объркани, но истински,
невъзможни и отхвърлени,
стопяват се във тъмнината
горчивите ни предрасъдаци.
Невиждащи и неразбиращи ...

Вечерта преваля,
потулва светлината,
вечерница изгрява,
търкулва се луната.
Птиците замират ...

На болката си църква построих,
и всеки ден пред нея се прекланях.
И жива уж, че бях...
а всъщност мъртва...
ден след ден кървях, ...

Погледнах... и видях я,
подпряла се на студената стена,
стои облечена в черно
и чака поредната душа.
Очите й - две огнени кълбета, ...

Един кондор с мощта на ветровете
се спусна над полята изведнъж.
Той бе изящен като боговете
и на земята слезе като дъжд.
Той бе небесно същество, но няма ...

Миг от самота,
трудно е да се поеме
само малък миг от вечността,
но как да падна на колене?
Как с компромис да го върна, ...

Изместен фокус.
Центробежната сила
смила протеста.

С дъх на ирландско уиски
ухаят безоблачни дни,
проклинам живота прокиснал,
измамните нощни луни,
които се реят далече, ...

Когато ни покрият със чаршафа,
престават нашите терзания...
И спира съвестта да страда...
Къде ли е Голямата награда,
която всичко преобръща?... ...

"Аз имам моето световъртене
във мен..."
***
По уличните хълмове денят...
ме смъква непрестанно недозряла... ...

Отключих
бравата,
изтрих
часовете,
ампутирах ...

Сърцето ми... не го чувам, не го усещам. Тялото ми... заповядвам му, а не чува, не помръдва, само трепери...
Не ме ли обичаш, лъжа ли е било всичко, НЕ МЕ ЛИ ОБИЧАШ ??? Сълзи... не, не плача... това е дъждът. Няма да призная пред никой, че плача, не бих признала, че съм слаба, че съм безсилна... че ...

Когато пожелаем
някого да приютим в душата си,
за полет винаги ръце разтваряме.
Тях търсим, болни от тъга.
Сълзи в очите скъпи пресушаваме. ...

Дълго писмо
с безмислени думи,
една сълза,
а сякаш море помежду ни.
Празен поглед, ...

Преди няколко години на Бъдни вечер сме у дома. Приготвяме багажа на голямото ни момче, защото на другия ден заминава за Тунис. Там ще посреща Нова година заедно с отбора и ще се прибере на 3 януари. Слагаме банските, джапанките, хавлията, защото там е 18 градуса и ние му завиждаме. Той, докато спор ...

Снощи късно мракът ме пробуди,
прошепна нещо с ледения глас,
с дланта студена леко ме побутна.
"Едва ли сън е..." - си помислих аз.
Опитах се да го изгоня, ...

Delirious
Seems to me like the days are getting longer
For everyone there's no fun when there's no time to sleep
Working on and on for a day in the sun
Counting down the days to it stops (every day) ...

НО ВИНАГИ ЖЕНА
Понякога ръцете ти са птици,
които на крилата си ме носят.
Понякога са огнени езици,
които не изгарят, а ме топлят. ...

ПОДАРЪК
Една мечта, една любов и малко вяра
събрах в букет да ти ги подаря,
една усмивка топла, и надежда,
молитва - да те пази във нощта. ...

* * *
От света, забравен някъде край пътя,
в едно бунгало, в пуста долина,
прекрасен спомен погледа ми мъти,
прекрасен спомен за една жена. ...

Когато утре ще си тръгна
и вечно ще останеш сам,
когато няма да се върна,
а мен ще чакаш още там,
когато думите утихнат ...

Мила ми сестричке, колко си те обичам... Мъчно ми е, че повече няма да те видя. Че ще избягам от този свят. Но болката се превърна в агония, сълзите пресъхнаха, сърцето се разби а душата – унищожи... Не мога да понеса повече от това. Поглеждам назад и виждам как зад мен полицай ме разубеждава, до не ...

Във тихата и свята нощ,
танцуват пак снежинки.
Какъв финес, какъв разкош
на нежни пелеринки!
Обгръщат с валс земята ...

хайку
паднало цвете
между пуснати ръце...
звук на тишина...

Знаеш ли кое ме плаши?
В живота винаги грешим, но дали нарочно правим тъй,
че винаги всичко да рушим!!!
Плачем, когато някой ни излъже,
плачем, когато някой в живота ни се настани, ...

За грях не мисля
да призная,
че те искам.
И срам не чувствам,
че ще пиша ...

- Вземи ме. Вземи ме, чуваш ли? - казваше малката душа и ангелът седеше кротко и я гледаше със сините си очи. - Вземи ме със теб, вземи ме там, вземи ме далеч... отведи ме...
Тя молеше за светлина, молеше за пътуване. За нея нямаше рай. Никога не е вярвала в съществуването му. Затваряше очи и си пре ...

Въпроси много
и неясни!
Чувства бликат,
а в сърцето - тясно!
Мисли искрят ...