Не мога без твоето рамо
Обожавах дядо си Георги. Имах две баби, но един-единствен дядо, който ме караше да се чувствам най-щастливото дете на света. После татко го замени, когато дядо си отиде. Ако майка се грижеше да съм нахранена и чиста, папа ме възпитаваше. Той ме учеше как да рецитирам Ботев. Н ...

So I find a reason to shave my legs,
(И така намирам причина да избръсна краката си,)
Each single morning.
(всяка една сутрин.)
So I count on someone on Friday nights ...

Всички бесила са някак весели,
когато имат нов наемател.
Всякакви хора са бесели,
престъпници под общ знаменател.

Пробягват спомени по уморени маски.
Тъжовно във душите ни бодат
безброй лъжи, поизбелели ласки...
в бездумност болките кънтят...
Не вярваме, боим се, всяка дума ...

За теб ми напомня небето -
разстила се безоблачно синьо,
със тебе се връщам където
се отпивахме двама със вино...
За теб ми шепнат цветята, ...

Кажи ми, имал ли си чувството, че сърцето ти ще се пръсне от щастие?! Усещал ли си как кожата копнее за нежна милувка и очите ти търсят наслада?! Искал ли си да полетиш в небесата и да преоткриваш света отново и отново?!
Отговаряш ми положително и в погледа ти се появява онази добре позната искрица, ...

> Във въздуха очакване витае,
>
> зарежда ме с надежди и със вяра.
>
> За Коледа, аз мисля, всеки знае ...

С тихи стъпки (есенна охота),
като странник в поредния сумрак,
на вратата забранена спомените
хлопат пак.
Често те не са желани, ...

Другият живот на Виктория
Два часа след пладне се изви вятър. Неочаквано въздухът стана тежък и мазен, небето зацапа синьото си и легна като капак над града. Вихрушката разнасяше по тротоарите пластмасови чаши, лъскави бонбонени опаковки и ланшни листа. По оглозгания от вятъра площад две кучета душе ...

*Един кървящо откровен стих!*
Да крадеш от себе си живот,
от близките си вяра да крадеш.
Не говоря за пари или имот,
говоря за човешки ценности. ...

Еднакви преживявания с думи различни,
едни и същи случки, но привидно не еднакви,
въртят колелото на живота на всеки от нас.
Сиви и банални, апатия ни обхваща често...
И ние продължаваме нататък, към бъдещето светло... ...

С ръцете си-шипове
прегърна душата ми
и в неделя вечер я отнесе.
Очите ни се издълбаха
да се гледаме. ...

Виелица... брулени спомени,
откъснати мигове спят,
умират сълзи неотронени,
а устните тихо шептят...
Снегът ще пречисти отломките ...

По релсите на твоето мълчание,
ръждясали от лична самота,
се композира моето терзание,
задвижено от трепета на любовта.
Странен шум разцепи тишината, ...

Защо?
Защо така се получава?
Защо в живота все някой ни предава?
И после страдаме сами,
сами останали в безмислените дни... ...

Не плачи, не се предавай,
не плачи, усмихни се.
Знам, сърцето те боли,
пак някой го рани.
Но не, не плачи, усмихни се. ...

- Ъм... Стив, какво е това?!
- Червило. Червено червило.
- Да, това го виждам. Но защо си... Наистина ли ще си сложиш от него?!
- Не ставай глупава, Сид. Разбира се,че ще си сложа! Виж този цвят и...
И аз излязох от банята. Гаджето ми щеше да използва моето червило. Страхотно. Как се случи?! ...

Нека бъде така както искаш!
Изхвърли ме зад борда!
Аз не мога да плувам
и ще падна на дъното.
Не прегъвай сламката, ...

Аз и небето си имаме история!
Познавам го вече от толкова много години...
Виждала съм го да се смее, да плаче, да се сърди и да ликува.
Винаги ми е било добър приятел... небето.
Подава ми рамото си, за да поплача на него, ...

Често водех живота на скитник
и губех посоките към подстъпите
на изкачените върхове.
Пребродих хиляди места.
И все същата тайнственост... ...

От заключеност, празна съм,
без прозорци открити, без врати.
Не знаеше ли, че любов съм?
Сега "не ме обичай"... вятърът шепти.
А обичам и още много мечтая ...

Едно дете рисува птици
по изпотеното прозоречно стъкло.
На минувачите помахва със ръчица.
Заключеният в стаята живот
сивее сред пъстротата на играчките. ...

( В памет на Ц. Малинов)
Когато погледне те и се усмихне,
кара слънцето да свети.
А щом го видиш рано сутрин ти,
то целия ти ден ще е щастлив. ...

Аз знам, че още ме обичаш,
аз знам, че мислиш си за мен
и знам, че пред мен ще го отричаш
тъй, както го отричам и аз пред теб!
Аз казах ти: "Махни се!", и ти отиде си. ...

Отварям очи... светът е един голям пущинак...
... два кактуса отдавна изцедени,
като спукани балони се гушат в небитието...
Чашата на масата е празна, някой в нея
давил е терзания и срам вчера... ...

Лицето ми тъжи, обляно от сълзи,
а уж топло е в моето сърце.
Къде е блясъкът в моите очи?
Защо не мога пак да съм дете?
Ръцете ми горещи, а сега студени, ...

Ръждива тишина рисува вятъра.
От думите ми нищо не разбра.
От толкова любов избухна кратера
на заскрежената ми женска празнота.
Крещях срещу възхода на дърветата. ...

Слънчо засрамен към хоризонта се усамоти.
Погледът ми отегчен полета на птичка проследи.
С копнеж загледах природната оперативка.
Земя и Небе се сливат - миг на блажена почивка.
Гледка, скъсваща оковите на деня рутинен ...

Далече...
Далече, далече, далече
е там, където си ти...
В друга се въплъти
сълзата, която потече - ...

КОГАТО ПОЛУДЯВАШ
"Когато си помислиш да скочиш през
прозореца и не се изплашиш...
значи наистина си полудял"
Една леко шантава зъболекарка. ...

Сега ме мразиш. Под душа, в колата, в офиса... мразиш ме навсякъде и по всяко време. Заспиваш и се будиш с една-единствена дума: "Кучка!". Вчера дори и пред приятелите си призна:
- Онази кучка ме заряза!
Първият ти съветник махна с ръка:
- Остави! Стига си опявал. Голяма работа! Да не ти е за първи ...

Даде му свобода
и то полетя
с твоите крила,
така показа му част...
малка част от света, ...