И какво сега - заминаваш...
да разбирам ли, че ме забравяш,
да разбирам, че туй бе - край,
че изгонваш ме от нашия рай,
че името ми няма да си спомняш даже ...

ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ НА mariniki
Както вече ти казах в един наш разговор, нещо ми убягваш. Като чета другите автори, мисля, че съм успяла за всеки поотделно да нарисувам в съзнанието си някакъв портрет, на фон от изображението в сайта „Откровения", щрихи от коментарите и накрая цвят от това, което е изло ...

... Обичам те...
Помня как се запознахме,
всичко беше толкова красиво.
Как те гледах аз страхливо,
а ти ме хвана за ръката мило. ...

Живот
Родих се в едната самота
от полъха на северния вятър,
бях влюбена единствено в нощта
и плащах скъпо и залъка ...

Нещастна, тъжна в нощта,
стенеща от болка коварна,
нещастна, тъжна в нощта,
гърчеща се сред болка и омраза.
Чакам, сякаш дяволът сега ...

Алекс умря в Индия.
Без некролог.
Бял лист... като бял стих,
залепен с плюнка
на прозореца ...

Всичко с теб беше много хубаво,
но беше много кратко.
Бях с теб само една нощ,
даже бих казала и по-малко...
Но не съжалявам за нищо, ...

Огнище без огън...
Приседнали вечери...
Пепел от спомен...

Обречена съм, може би - така е.
Да полудявам безпределно от дъха ти.
Обречен ли си ти - не зная.
Да битувам като сянка във ума ти.
Прокълната съм - не разбирам. ...

Вълшебство за двама...
Отлитат нанякъде моите мисли,
пъстро усмихнати на есента...
Избухва любов – все тъй нежна и искрена,
есенно зряла, богато добра... ...

Прочети това!
Не е извинение -
няма за какво да се извинявам!
Не е молба -
не ми трябва помощ! ...

Утро е. Слънцето бавно се показва измежду планинските върхове. Лъчите му нежно докосват заспалите води на езерото. Тихо е. Дори дърветата още спят. Езерето беше обградено с маслено-зелени борове и стари върби. Тук-там водата потрепваше от някое морско конче, което игриво образуваше пръстени по повър ...

Приятелки
Познавам те аз,
откакто бях малка.
И двете си играхме
с една дрънкалка. ...

Бряг зад мъгла
О самотен бряг пристана бяла птица.
В минути изминаха пролет и лято.
Мисли, люляни във люлка от злато,
отправиха поглед на запад... ...

Поредно сбогом, по пътя тръгнах,
сподавено във времето "обичам те",
свещ не паля, макар и тъмно да е,
не пред Бог изречено "вричам се"!
По пътя никой не е поставил знаци ...

Тъжна си, а няма никой,
тишината само в стаята кънти.
Приятели, къде са тез, които
някога обичаха те, може би?
Къде ли - ...

Можеш ли да отвориш очи?
Можеш ли да погледнеш от горе?
Можеш ли да останеш така?
Може и да можеш.
Може и да го сториш. ...

Понякога съм ниско във тревата
и тихо в стръковете й лежа,
прегърнал с поглед небесата,
сърце си черпя с тишина.
Понякога съм някъде високо, ...

Скъса се струна.
Песента е фалшива
на ревността ми...

Недей да се превръщаш във илюзия -
сърцето ми отново ще се пръсне,
ще прокърви от сдържаното ти мълчание,
едва което съумявам да преглътна.
Очите ти без думи ми говорят, ...

Къде си?
Защо идваш само на сън?
Сигурно съм слаб
или слабо те викам?
Защо съм сам? ...

Лабиринт на смъртта.
В стая тъмна без прозорци,
само с безброй заключени врати,
с коридори безкрай, водещи
само до нови стаи с врати, ...

Отново ме желаеш
силно като лятото,
да стопля твоята
замръзнала душа
и плодовете на страстта ми ...

От векове съперничат си двете
коя е по-добра във занаята.
Да ги познавате, не се молете,
това са те: Смъртта и Самотата.
Поредна среща: ноктите си вплели, ...

В очите ти се къпят
моите мечти...
Когато се докоснем,
споменът мълчи...
В косите ти се гонят ...

Не искам молитвите ти
Животът е прост, животът е сладък.
Перспектива да паднеш на колене...
Ще убия това чувство,
до най-малката фибра в себе си. ...

Вземи ме
Синчецът във очите ми блести,
а минзухарът грее във косите.
На устните ми ален мак цъфти,
а кожата ми снежно е кокиче. ...

Както когато слънцето докосне
с лъчите си синьото море.
Както когато дъждът прегърне
спящата трева.
Така лети и моята душа, ...

Алиенации *
или
Как смъртта се оказва само една обикновена пачавра...
Ноември. Месецът от годината, който най-добре рисува истинското лице на смъртта и умирането. Всичката тази гнилост, всичката тази тишина и нарастващ мрак... Каква сковаваща прегръдка на отчаяние... Топлите отблясъци от очите на жи ...