Светлината си отиде!!!
В началото вървеше той с песен,
пееше с глас и бодър поглед,
поглед, вперен в бъдещето през съдбата,
пееше той и бодро карчеше към своя пристан. ...

Питаш ме защо ли те обичам,
нали безбройни рани ми донесе?
Нали душата ми от теб е пуста,
защо тогава пак при теб се връщам?
И питаш ме мъже ли няма вече, ...

Не искам да крия тази празнота.
Не съм щастлива...
Няма как да пазя болезнената самота
и да бъда толкова сива.
Не могат да шепнат сълзите ...

Звънят стъклата, потреперват,
шумът от разминаващите се коли
е вопъл, сякаш от ненамереност
на пътя, водещ ме към твоите очи...
Снежинките са бели, пухкави ...

Изгубена съм във нощта.
Толкова е тихо, но се
чува как някой плаче от тъгa.
Обръщам се и това е тя -
приятелка добра, но ...

Ангелът на похотта
В царството на мрачна красота,
изпълнено с болка и мъка.
Под нощното небе черна фигура се лута,
в света на похот е нечисти мисли. ...

Пъпчици
Трепереща радост
Накацали по рамото й
Когато сутрин я целувам
Прозина се ...

Защо си толкова непостоянен?
За всичко ти си търсиш оправдание.
Нима не виждаш, че си странен
и чувстваш се като в изгнание.
Отчаян си. А животът ни е кратък. ...

Какво стана с нас... вече не зная!
Тук си, а всякаш те няма...
Една любов прекрасна, не искам да я губя аз...
Страх ме е и от самия страх, вече нищо не зная...
Какво стана с нас... има ли ни или не? ...

Когато сутрин посрещна изгрева,
знам, че един от лъчите си ти.
Плъзгаш се плавно по мене,
запълваш със злато очите ми.
Затопляш за миг сърцето ми, ...

Защо са ми отломките от теб? –
на друга даде ти сърцето си!
За какво да съм със теб навред,
като вярно куче, което те следи.
Отдадох ти живота си и младостта, ...

Вървя по лъскава централна улица. Витрините блестят. Рекламите светят лъскаво, но безлично. Безлично поне за мен. Наоколо минават лъскави къси полички, с лъскави крачета и ботушки. Гримирани мъже с женски походки си говорят нещо, твърде разлигавено. От лъскавите кафенета се чува силна чалга. Влязох ...

Разби ми сърцето със злоба,
разпръсна го ти над света
и като звездите в небето
блещукат парченца, далеч в пустошта.
И само болката, болката там е, ...

Благодаря ти, Живот,
че полумъртвородена
си ми върнал дъха!
За подареното време -
да срещна и обикна света! ...

Тя, (любовта) като вик на буря предстояща,
имам за нея думи необикновени, предрешаващи!
То (летенето) като стон и разплуто съзерцание,
и за него имам тъга, болка, спечелени мигновения!
И тъй, в затворен кръг душите ни се въртят, ...

Моя любов
Моя любов, не умирай!
Губя те малко по малко,
и те събирам парче по парче.
Моя любов... ...

Ще танцуваш ли с мен тази вечер?
Ще танцуваш ли, ветре, кажи ми!
Под беззвездното зимно небе
аз ти давам ръка - ти вземи я!
И реката, за нас, заледена, ...

***
Без обещания
само привличане
Без състезания
чисто обичане ...

Мечтая аз за твойта обич,
мечтая от години -
не угасва онзи огън,
кръвта кипи ми.
А колко време мина оттогава, ...

Телефонът спря и сякаш с това животът ми замря.
За сетен път си тръгна ти, а аз останах сама с мечти.
Затварям своите очи, а там - друг свят, друго време.
Галя мъжките ти рамене и се наслаждавам на тях за миг поне.
Жадно с устните целувам от тялото ти всяка мъничка частица, ...

КОГАТО ОСТАРЕЯ...
„... Бодро (и предсмъртно) отзвучава:
ехото на ойларипащи старчоци,
еротичен кикот на шавливи баби..."
„Я по-тихо!" ...

Научих се да бъда силна -
ръка на всекиго подавам.
Научих се и да се боря -
вече никога не се предавам.
Научих се да бъда горда, ...

Добре, че са ми приятелките, иначе ще изпуша тотално. Трите гледаме да се виждаме поне по веднъж седмично, иначе депресията ни е в къпра вързана. Нали всеки си мисли, че неговите проблеми са най-гадните. И си оплювахме мъжете, нали те за всичко са ни виновни. И понеже се караме чий мъж е най-гаден, ...

Да спра и да погледам
Вече не знам какво е мързелът. Наричаш ме мързелива, но аз даже не знам какво значи това? Забрави го. По-ужасно е, че съм забравила какво е почивката. Да поседя на едно място и да си клатя краката, както съм виждала хората да го правят. Не мога дори да се опъна на леглото и да ...

Ако един ден те видя отново,
аз ще бъда най-щастлива.
Ще започне началото ново
с прегръдка и усмивка красива.
Ще искам до тебе да остана, ...

Решението му беше категорично. Петите, а после пръстите се отделиха от парапета. Тялото му се понесе от осмия етаж. Все надолу.
Първото колебание се появи на седмия етаж. Не трябваше да скача.
На шестия, напълно разубеден, реши да се откаже от падането и да се завърне отново горе.
На петия етаж разб ...

Свечеряваше се. Есенният октомврийски ден заспиваше. Само дворът още ехтеше. Звънко летяха гласовете на няколкото деца, бягащи след една топка.
Блага Ангелова погледна с нежност през прозореца на тихата класна стая и сякаш неосъзнато се усмихваше на децата. Тя бе млада жена, може би около 35 годишна ...

Не свири ,щурче ...под прозореца тъй тихо ,
не спомняй онзи сетен зов .
Не ще да върнеш всичко свято и предишно ,
не ще да върнеш моята любов .
Когато спомените светли гаснат , ...

Разтворих страниците на
стария албум и какво да видя.
Твоята снимка.На нея си с лъчезарната усмивка,
която ме радваше през отминалите дни.
Твоите сини очи...Ах колко невероятни ...

Дърво, насред пътя -
потънало в прах и камънаци сиви,
странник стар край пътя -
висок, всред кал и пясъчни скали ронливи.
Дърво, изправено в полята ...

- Пич – каза Урфей, - дълбоко сме затънали ние с тебе. По-невидимо аз, по-видимо ти.
- Няма измъкване оттук – промълви тъжно Еври Дика.
- Ей, не се отчайвай, нали затова са приятелите. Ще те измъкна някак си – замисля се, - ако и себе си успея да измъкна.
Картинката е доста мътна. Все едно са попадн ...

Дори не разбра как успях
да те трогна,
без мойта душа щях да
остана свободна
Дори не разбра, че те накарах да се замислиш, ...

Влакът на живота
си върви...
Трак-трак, трак-трак,
върви по коловоза.
Изкачва планини, ...

Тя често ходеше там. В онзи свят, за който само тя знаеше. Облаците там бяха розови, тревата бе захарна и се разпадаше в ръцете и, а въздухът ухаеше на невинност.
Ала този свят не бе истински, защото истината е тъжна. Тя убиваше сърцето и всеки ден. То бе твърде крехко, наивно чак до глупост. Копнее ...