Abrazame
Tienes que saber
Que es lo último que pido,
Que estoy desesperado
Y según mis latidos ...

Forever And For Always
In your arms I can still feel the way you
want me when you hold me
I can still hear the words you whispered
when you told me ...

Защо мълчи над мен дъгата,
изтъкана от разкъсани цветя?
Защо мълчи във мен душата,
изтъкана от подпалени поля?
Защо студен е този свят, ...

Самотата окова с вериги Любовта,
хвърли я в бездна, да умира несподелена и сама.
Минаха години,
никой не повярва в Любовта,
никой не пожела да я спаси. ...

Защо не си при мен?
Защо не дишаш вече?
Защо празен е всеки ден?
Защо си толкова далече?
Истината е по-пълна и необорима ...

Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че съжалявам за всяка грешно казана дума?
Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че всичко, което правя и за което мисля, е свързано с теб?
Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че няма момент, в който да не ме е грижа за теб?
Ще ми повярваш ли?...
Ще видиш ли у мен пак същия чове ...

Мислиш си, че вървиш в правилна посока.
Стигаш до уречена врата,
но тя заключена пред теб стои.
Защо?!
Тръгваш разочарован, ...

Открий ме в гълъбите бели,
кацащи на пустия площад.
Те са пратеници на съдбата,
носещи вести от моя свят.
А той е съвсем надалеч, ...

Омраза. От какво ли е породеня тя? Или пък, може би по-точното определение за това чувство е завист. Защо трябва да се мразим и обиждаме? Защо трябва да задминаваш по улицата хора, с които до "вчера" си споделял добро и зло? Не можем ли да сме малко по-добри, да се усмихваме по-често, а не да се воз ...

Одрасках си душата в твойте мисли.
Това ли е, да бъдеш наранен?
Когато с кални стъпки влизам в чистото...
това ли е, да бъдеш омърсен?
Под плачещите облаци на зимата ...

Препускаш из мислите ми
на високи скорости,
както караш колата си...
Бясно.
Изпиваш на един дъх ...

Откраднах си
една мечта за тебе.
Прибрах я,
както мравката – троха,
микрон във свят безцветен ...

Вместо отговор на едно предизвикателство...
Да вземем например ето това -
умееш да можеш, значи...
И правиш го верно, със лекота,
ма това още нищо не значи... ...

Как си без мен
днес и вчера, а утре?...
Аз съм прочетен роман -
ти искаш още
да прелистваш, ...

Налях си чаша вино - медена роса,
напълних я в зарана, от тревите.
Отпивах бавно, със наслада всяка глътка -
тъй както твойте устни пиех...
А не исках... виното да свършва. ...

Стиропорна кукла. Без колЕне.
От всеядната й коленична стойка.
Без следи по дланите студени.
От прегръщане, любов и... болки.
Без кървящи рани по сърцето. ...

>> Дрипави облаци
>> по небето пъплят -
>> гонят светлината,
>> притискат земята,
>> вятъра спират, ...

Snap-Colour of love
I don't know and I don't understand
Why can't a man be a man
Ohohoh ohohoh ohohoh ....
Yeah yeah colour of love of love of love mhmh ...

Липса съм, дупка от кубче паважно,
пълна с дъждовната мръсна вода,
като куфар ме няма, взет от багажно,
в грешна посока и в чужда ръка.
Липса съм, клон на дърво оголял, ...

„Има три вида хора - част от проблема, част от пейзажа и част от решението."
Робърт Де Ниро
Животът.
- За някои е Правене.
(на проблеми) ...

Спомням си още твоят поглед плах,
когато за миг незабравим търсеше ме ти,
а аз ти помагах с обич, без страх,
общувахме тайно, бе прекрасно, нали?
Но не искам да блести твойта самота, ...

Загубих ли искрите във очите си
или пък блясъкът се промени?
Затворих ли за дявола вратите си
или го пратих просто да поспи?
Пораснах ли или пилеех времето ...

Живот в смъртта
и смърт в живота,
една дума,
прокоба дълбока.
Една сълза ...

По стиха на Jane_d(Деси Инджева) - „Безароматно...”
Въздишките се стичат безразборно,
във ритъм бесен стонове танцуват,
разтърсени от чувството съдбовно,
в любовен грях преплетени тела лудуват. ...

В сърцето не събирам болка,
зарастват бързо всички рани...
И колкото да давам, още толкоз,
за теб у него обич ще остане...
Сърцето ми е необятно и широко, ...

Нелогично...
Нелогично разчитах съня си...
Нелогично разкроявах мечтите...
Нелогично взривих мисълта си...
Нелогично се влюбих във тебе... ...

Безмилостна, тъжна,
неочаквана, весела,
грешна, неизбежна,
понякога топла,
понякога снежна. ...

Откраднах символите от иконите
с поглед импозантно жив,
не станах жертва на каноните
по пътя стръмен и трънлив
и гонех пътища за никъде ...

Сякаш миг било е
всичко помежду ни.
За едно те моля -
влез поне в съня ми...
Тихо ме почакай - ...

Навън вали
пороен дъжд...
И духа...
безпощаден вятър.
Слънцето... ...