ТАМ ДОЛУ
На поляната... под слънцето.
Под небето синьо.
Виждам всичката смърт...
Болка е завладяла целия свят... ...

> Срещнах те и в същия този миг се влюбих в теб! Опитах се, наистина се опитах да не го правя, но никой не ме попита какво аз исках! Всеки гледаше единствено собственото си щастие, всеки виждаше, че правя огромна грешка... Никой не се опита да ме спре, да ми каже, че не си за мен, да ме събуди! И що ...

Вечер
Чаша вълшебен пелин.
Всичко е просто и ясно.
Пия до дъно! Амин!
Екселанс! Вино - прекрасно! ...

Може би тя е все още жива,
свободна като самодива
и чака някое сърце да трепне и да я призове
и тя да огрее пътя му с мечти.
В слънчев пролетен ден ...

На Е.
Както Данте обичаше Беатриче,
безрезервно, с вдъхновение,
както потрепва всяко момиче
от любов и леко смущение, ...

Нощта ме гледа зад завеса мрачна,
изплетена в смеха на нощни птици.
Бездомната препъва се невзрачна
в крила на паднали светици.
Денят ме буди в скута си ранен, ...

Ранен съм, право във сърцето
от острата стрела на гордостта ти,
забрави вече ти за мене,
забрави и за любовтта ни...
Живея сам... И в утрото студено, ...

С топлината на лъчите те галя.
Примамливо, с разлистена душа.
Потръпвам... отмалявам цяла.
Извличай ме! До дъно! Ще стоя.
С дъха ти вдишам нежността, ...

Толкова беше тихо, че за миг тя си помисли, че е оглушала. Пусна напосоки песен. Добре беше със слуха, заслуша се в думите на парчето. Песните бяха създадени за такива като нея - самотници, които да си представят в моменти на глухота душевно парти, където са доволни и щастливи. Е, партита имаше и на ...

Единственото сигурно е, че няма нищо сигурно
Плиний Стари
Дали онова, което виждаме е всичко, което съществува? Дали нещата, които възприемаме, са такива, каквито ни изглеждат? Има ли загадки, които не можем да разгадаем, колкото и да се стремим? Къде е нашето място и каква е нашата роля тук, на Зем ...

Родили сме се - счупени парченца -
и цял живот като в пъзел ги редим.
Търсим ги на всякакви местенца,
живота си с тях да съградим...
Издигаме стени големи, ...

Стопят ли се тъй важните хормони,
остане ли в нас само мъдростта,
наместват се житейските закони,
не се боим дори от старостта.

Нашите гори - ограбени,
нашите жени - продадени,
нашата природа - разрушена,
нашата литература - неоценена,
нашата история -забравена, ...

Колко въпроси делят ни сега?
С колко ли маски са нашите лица?
Очите говорят, а устните - не!
Театър е тъжен! Фалша да спре!
Думите бавно срязват на две. ...

От теб съм възхитена
за силата, която имаш,
че с лъчи си озарена
и всичко живо ти обичаш.
Приятелка си на звездите, ...

Стоп! Животът е безсмислен
от нещо, от някой на шега измислен.
Спри! Знаеш, нали,
безмислени сме и аз, и ти.
Недей! Не взимай на сериозно ...

На гурбет
По чужбина скиташ пак,
сякаш бягаш от реалността немил-недраг.
Оседлаваш топли мисли свои и в набег даже смел
решителността ти не търпи устои, по пътя си поел. ...

Последните минути свобода
проблясват като мигове невинност
в мъгливите пространства на съня.
Опитвам се без дъх да преброя
моментите на временна безкрайност ...

Цветче Любов - С много болка [a.k.a. Бях птица]
"За всичко се плаща, мислеше си, нищо не можеш да получиш даром и колкото повече си получил, толкова по-скъпо трябва да заплатиш..."
"Времето на дъжда"
Братя Стругацки
Имах криле... ...

When I Fall In Love
When I fall in love,
it will be forever,
or I'll never fall in love.
In a restless world, ...

Понякога си тъжен без причина,
понякога е тежко и боли.
Предават те най-близките ти хора.
Душата почва да кърви.
Сълзите, казваш, че са от омраза, ...

> Сърцето ми е толкова безкрайно -
>
> събира сякаш всички светове...
>
> Писателят навярно го е чувствал, ...

Затварям си очите, затвори ги и ти.
Спомни ли си онези дни прекрасни,
когато се смяхме, плакахме, живяхме,
но бяхме истински,
а днес какви сме? ...

Един изгубен пътник. Като вятър,
поел на юг... на север... и на запад,
поел в дъха си облаци и думи -
отдавна изваляни... Стари бури -
в сърцето му сломено от кръжене, ...

Порив нов
Не знае сърцето покой,
обичта, като жар ме изгаря,
и звезден прах ме обсипва,
и за тебе, за тебе мечтая... ...

Ветровете брулиха яростно лицето й, но тя вървеше и не се спираше... Зовът, ... онзи нестихващ пронизителен зов, който я привличаше неудържимо, ... някъде! Къде!? И тя не знаеше, само копнееше да го достигне! Дъждът се изсипваше стихийно върху й, но тя продължаваше, стъпка по стъпка да върви...
Не и ...

Лицемерни усмивки и насилствен смях.
Един от друг по-високомерни.
Нищо не им е чуждо. С лекота извършват грях.
Такива са хората - безкрупулни и надменни.
Уж на всичко, за всеки готови. ...

Тишина...
В тишината безумие,
а в него, обич, си ти...
Свобода...
В свободата посърнала - ...

Държиш оръжието,
с пръст на спусака.
прицелваш се...
в сърцето ми.
Красивите очи явно, ...

Преспи сняг, дървета с заскрежени клони,
над високите дворци лети шейна,
малки стъпки на пораснала принцеса,
малка счупена корона,
хиляди изгубени мечти държа в ръка.

Ако някога бъда отново със теб
Ако някога бъда отново със теб, бих целунала слънцето
Ако някога бъда отново със теб, бих ти дала аз цялата себе си, цялата своя душа
Ако някога бъда отново със теб, бих живяла, за твойте целувки в нощта

Аз съм атоми, разляти в теб,
аз съм мисли, гниещи на пода,
аз съм корени, загнездени в пръстта,
аз съм тихо тъжно ускорение,
аз съм тъжни мисли за смъртта, ...

Обещавам да съм силна,
нежно да не ти шептя,
след задъханото ехо,
да не тичам... и да горя.
Да не вярвам, обещавам, ...

В ъгъла на тясната си същност,
свит, потънал в кървави мечти,
човек дълбае в свойта външност
с ножче своите черти.
Опитва се да ги направи остри, ...

Господи,
Ти, който ни говориш чрез поетите...
Ти, който се оглеждаш в нашите души...
Искра запалил си...
Във словото... ...

Много те моля,
отвори ми, любов!
Ето.
Тук съм.
Отвори ми вратата! ...

Тя го търсеше в мислите си,
там сред най-розовите мечти.
Очакваше го сред разлистени,
опияняващи, ароматни липи.
Притискаше го плътно в съня, ...

Всяко сбогуване носи следа
от мъничко болка и капка тъга.
Сбогувам се с лятото, с волната шир
на морето, родило този нежен зефир.
Сбогувам се с ято, поело по дългия път ...

Обикновено не се заглеждам в лицата на хората по улицата. Но това лице... изглеждаше някак гротескно... множеството вертикални бръчки, силния грим и тъмно-червеното червило, излязло много извън очертанията на устните... Спряхме се едновременно. Заговори ми бързо, някак нервно:
- Ама ти изобщо не си ...

Рогатата истина легна в кревата.
Къде да отиде от скука, горката?
---
Кожата често в живота се сменя,
щом егото пусто не ще да задреме. ...