Проскубан гарван грачи, грачи:
— "Най-важният сред вас съм, значи.
Левент, поет съм и певец,
в летенето съм просто спец.
Там разни славеи, авлига, ...

... доде през мен секундите летят,
и – все по-бърз, часовникът тиктака,
разделям се полека с моя свят –
аз – пътник към Държавата на мрака.
С приятелства, любови, рождества ...

Аз вечно ще живея. Не насън.
Не в блянове по детски неузрели.
Не казвам аз, че няма да умра –
умираме сред болки и раздели.
За да възкръснем някой ден и час, ...

Такъв съм си аз - не обичам въже,
костюмът ми стяга, стяга душата -
тениска, дънки и малко "Оле",
и вярно - летя в небесата.
Не ставам за рамка, не ставам за пън, ...

В земя на изобилие, роди се кухня една.
Аз трепетно влезнах и се трудих от сутринта.
Американският бургер - символ на мощта,
вкусна наслада, която покори нощта.
С кифли от пшеница и месо толкова фини, ...

Покрита със шума гората
прилича на призрачен кът.
Едно по едно от листата
чертаят на Зимата път.
Останали някъде свити, ...

Продължение на романа "Лео", част шеста
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...

Анита винаги се събуждаше развълнувана и дори в еуфория на своите лични празници. Приемаше щастливо и с благодарност десетките пожелания и картички на стената си във фейсбук, от роднини и приятели, за своя рожден или имен ден. В тези дни винаги вършеше домакинските си задължения с радост и се старае ...

Всичко е черно
Светът загубва цвят
През очите си виждам тъмнината
Заместила е целият свят
Чак когато ме загубиш ...

Мара Белчева – вдъхновена от любов
„Крада“ заглавието на стихосбирка с любовна лирика, в която преди повече от 20 години прочетох стихове, които ми помогнаха да срещна и разпозная една по-различна и някак много по-близка ми Мара Белчева. „Крада“ заглавието не защото трудно може да се измисли друго – ...

Първоначално се беше зарадвал, когато тя му проговори. Беше се надявал, че нещата може и да се оправят поне донякъде. Осъзнаваше, че вече няма да са като преди. От този момент нататък отношенията им само щяха да се влошават. Каквото и да направи или не направи – това беше пътят пред него. Само че се ...

Излетяха от мене ония емоции,
които не ми даваха мир през нощта,
оставиха пусто гнездо в гърдите -
пойни птици литнали през есента.
Не плача, не стена, малко ме боли..., ...

…и за да виждам ясно сънищата,
аз лягах си със очила.
Атанас Далчев
Времената, някога или днес, не са нито размирни, нито разделни. Времената не са нито интересни, нито безинтересни. Времената са поставили излишества от завист, злоба и много невежество. Дори да напишеш най-добрите думи и изречеш най ...

Тази нощ под лунната позлата,
отново пак запяха сетивата.
Сърцето и тъй бурно то препуска,
и отново в танца на нощта се спусна.

Кога ли ще се срутят върху нас
от яростта си гневни метеори?
Не чувате ли мощния им глас,
заслушайте се, ще ви заговорят.
Оставени сме в Космоса велик, ...

Аржентинците доказаха огромната си воля за победа и с блестяща игра изработиха лалетата на Ван Гаал. Две случайни попадения на лалетата създадоха илюзия, че те ще обърнат мача. Но тези лалета нямат нищо общо с времената на Аякс, когато Кройф и Неескенс демонстрираха изключителна игра и воля за побед ...

Отвори ми вратата,
дето води на изток от рая.
Изгреби самотата
от ъглѝте на тихата стая
Обещай ми море ...

Ти може би няма да ги чуеш,
но за теб има написани думи,
късно вечер по тъмно,
когато най-много боли.
Може би трябваше смело ...

Ти безцветен прашец, а тази вечер остави следа - да мисля за името ти, ръцете ти се водеха в мен.
Душата се гори нежно, ако искаш да си с мен за любовта или вечността се бори.
Защо мълчиш?
Дели ни две посоки - аз на Север ти на Юг.
Моментите са - борба. ...

***
В очакването
нещо да се случи днес
кълни копнежът
за докосване ...

Зимата бяла
на своите бели криле
ме люлее.
Високо и звънко,
звънци коледарски ...

Харесвах връхлетелия адреналин
в кръвта ми неочаквано да ескалира.
Подобно състезание с трамплин
се лъжех – в скок живота не умира.
Но после някак си се приземих ...

Българинът тази зима спи,
нищо не го трогва, вълнува.
Грабят го, той отново търпи,
едва успява той да съществува.
Опустяват села, малки градове, ...

Толкова думи разпиля есента,
листопад милиони слова,
премълчани, неизказани,
изгубени в тишината.
Натежа от тайни земята, ...

Сънувах страшен
сън...
Че станала съм...
поетеса.
Чакат ме тълпи ...

След края на войните
по нашите земи
един юнак - в звездите
убежище откри!
Той стъпи на планета ...

Денят изглежда готви се за бал,
облечен е в одежди снежнобели,
след есенно подгизнали недели,
нощес сребрист снегът е навалял.
Окичени шпалир са засиял, ...

В този град нямам приятелка стара,
не чакам четвърто и пето дете.
Седя на перона на пустата гара,
а когато ми писне да пуша цигара,
пия бира и ям сандвич с мъртво кюфте. ...

Вдигат цената на цигарите – по-малко да се пуши, вредно е.
Вдигат цената на алкохола – по-малко да се пие, вредно е.
Вдигат цената на храните… Защо ли?
хххх
Гледам новините. ...

От известно време ми досаждаше приятен дамски глас. Гарниран с писма по електронната поща. Непременно, ама непременно да се обадя на един телефон или да отида в банката. Не казвам коя – навред е същото, познавам я отпреди десетки години, още като беше спестовна каса за народа. После си я грабнаха и ...

Не подценявяй живота, той е артист
и избира своите роли.
Не го мачкай като стих, недописан на лист,
а дописвай, превръщай го в оди.
Той е скитник, уморен е от път ...

Лео
/ Роман /
Част пета
…
Днес съм сама на работа, шефът каза, че Лео си е взел отпуск. Чудно къде ли е отишъл? Започнах да обработвам едни анкети, но непрекъснато мислех за него? Дали не се е запилял някъде с инженерката? Не, сложно е, тя все пак е омъжена. Ако ще ходи с нея, не е необходим отпуск. ...

Беше загубил доверието й. По-лошо – беше я наранил. Нажеженият нож в гърдите му се завъртя, като си спомни как се опитваше да сдържи сълзите си. Но беше много повече от това – тя искаше да скрие чувствата си от него. Както бе правила с баща си. Както правеше с Калахан и Франк. Но не и със Сам Казра. ...

Кирил вървеше по тротоара до главната улица. Поздравяваше познати, а и те него. И всеки продължаваше по своя път. В късната есен вечерта предразполага към размисъл. Хладно е. И тогава най се усеща липсата на топлина. Но не на тази от запалената камина, а от хората. Кирил бе в такава възраст, че вече ...