... под лозницата на двора косерът кълве зърна,
котаракът край стобора дебне слънчеви петна,
във колибката си куча Шаро на кравай се сви,
баба пак пече на туча лют пипер във две тави,
трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст, ...

Присвила очи е нощта и се кани да плаче,
светът ѝ е черен и черен е нейният цвят.
Звездите си тръгнаха с малки, несигурни крачки.
Душите не пускат телата спокойно да спят.
На мен ми е тъжно. Не ми е до никой и нищо. ...

РАЗЧУПВАНЕ НА ЗИМНИТЕ ОКОВИ
Беше ден като всички останали други в живота –
нито лош, ни добър, нито слънчев, ни даже мъглив.
Кой ли вихър небесен безкрай завъртя колелото?
Оттогава над моето дворче неспирно вали. ...

... нали съм просто същество,
и Бог повика ме по име –
не зная точно за какво
с Вълшебния килим дари ме.
– Качѝ се! – каза ми. – Лети! ...

Хората много обичат да дават съвети.
Да помагат доколкото могат. Да клатят глави.
Но това, което най-много обичат е със усмивка да режат криле.
Хората много обичат да разказват истории.
Най-вече своята собствена. ...

в ада отскоро
са всички горящи - и
правостоящи

... в пресечката на уличката „Бдин”,
тъй казаха ми снощи две съседки –
откриха малък зоомагазин
със зайченца и котенца във клетки,
с говорещ колумбийски папагал, ...

Малкият син взел кученце за внуците. Тримесечно бебе, френски булдог, кръстили го Айа.
Питах куп народ – включително даскалици и библиотекарки, доктори и какви ли не, нямаха понятие отде иде това име.
Само братовчедът знаеше, ама той си има интелектуален чип – от нашия род е.
Така е!
В школото „се у ...

По пътека каква ще вървим, щом очите нерзящи,
виждат пътя назад, но в мъгла ни е пътя напред?
Съвестта по сърцата корави безпомощно дращи,
но сме роби на висшето его и новия ред.
Откъде ли се питам стотици гурута се вземат? ...

... смирение! – е думата, с която започва сутрин дългият ми ден –
пред лакомника, озверял за злато, и пред мъдреца, вгледал се във мен,
загърбвам подлеците със насмешка, глупака отминавам с тъжен смях,
по старичкия метод "проба-грешка" и аз до светла старост доживях,
на чисто съм с отминалото време ...

Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част първа ...

1.
Нощем, когато биваха видими, двете съседни на Алтер луни се оцветяваха в пъстри цветове от движението на обвиващите ги газови облаци. На съвсем малко разстояние една от друга, толкова близо, че сякаш във всеки момент ще се докоснат, но изчисленията показваха, че няма никаква опасност от сблъсък и ...

Благодаря ти за уроците
по нелюбов и пренебрегване,
за недостатъците и пороците,
които щедро ми намери.
Помогна ми да преоткрия себе си, ...

За пореден път след избори и за пореден път вероятно с предстоящи избори от национално значение. Може би трябва най-накрая да се запитаме каква е важността на някои европейски проекти или по-точно какво е нашето незнание за тях. Като например проекта за развитие на регионите. Това е проект, който не ...

Аз съм вещица, но малко странна,
харесва ми да правя добрини,
наместо да редя магии тайно,
тъй както са ме учили преди.
Навън поглеждам сутрин и премигвам, ...

И тъмна нощ сърцето ми обгърна
И бурен вятър в него зашумя
И тиха мощ душата преобърна
И падна камък в пропастта
Политам към безкрайна бездна ...

Тиха, спокойна улица в баровски квартал. Ленив следобед, птиците са оклюмали като рибари-каръци, а вятърът е в платен отпуск.
Скърцащи автомобилни спирачи ранява смъртоносно тишината, а в картинката влиза на скорост кола, която със зигзагообразни движения чертае ентропични траектории. Колата се клим ...

Или как биха разказали приказката за Червената шапчица ... 1
Авторът на този шарж е големият български хуморист Йосиф Перец. В оригиналния си вид "Как биха разказали Червената Шапчица" се появи в пресата през 60-те години. Доста по-късно беше публикуван и във в. "Стършел". В оригиналния вариант бяха ...

ПРЪСТЕНЧЕТО С ДИАМАНТА
На дъщеря ми Вилияна
Любезния хазаин на малкия уютен хотел посъветва гостите си днес да пътуват с велосипеди. Това за Амстердам ще е по - бързо за придвижване и на добра цена за туристи. Така и направиха, тройката приятели Бащата на Веа, Веа и приятелката й Деа. Настроиха GPS ...

ОБИЧ КАТО ЛУНЕН РЕЗЕН
Мама ги нахрани както тя умее.
Трима калпазани вече ще посмеят
следващата плячка и сами да хванат.
Лов като играчка! А герой ще стане, ...

4 декември... световно се играе...
.. Удар с глава... Гризман... Варан...
...Стряскаш се събуждащ...
Гущер ли е или шаран!?

I. Питане
Бит или Битие е Човекът?!
II. Зоомòрфен
Човек без хоризонт,
вчоплен в бита си. ...

... много, Боже, мъчих се със теб,
ядох ти и хляба и калая,
питам се – за чий ми бяха чеп? –
Твоите измислици за Рая,
някога, когато бях добър – ...

Заспивам с поглед в небето,
с мечтите да отида там, където
на плащ от звездни искри
Луната усмихната блести.
От космодрум, на нашата планета, ...

Идваме на този свят, без нищо.
И пак без нищо си отиваме.
Товарим се и страдаме излишно.
По пътя спъваме се и откриваме,
че сме родени за да се обичаме. ...

Нощта е
Времето
Когато
Можеш
Да ...

Под залеза застава булка засмяна,
до нея – мъж, в сила облечен.
Един до друг са заедно двама,
в сърцето на другия всеки е вречен.
Път ги чака, да минат заречени, ...

Обичам те, тихо...уютно и нежно
в сребристата нишка на дните ни.
Стъпките ни с постоянство прилежно
пренаписват историите в душите ни.
Обичам да слушам смехът ти напевен, ...

Същата нощ прохождаше и сърцето на Надя, притиснато до това на Насим. А звездите в този момент се интересуваха единствено от това – откъде да вземат още светлина и сила, за да осветят тези двамата долу и да забавят въртенето на световете им. Защото двата свята се въртяха безпомощни толкова инертно е ...

Градът не спи. И аз не спя до тебе,
пороят се изля за част от миг.
А в този миг се чу и плач на бебе,
дъждът го бе ударил със плесник.
Не беше дъжд. А беше мое семе, ...