Във този сън постой!
Не ме буди... все още.
Обичам изгреви, но този ще проспя!
Във пълните с дъх на люляк нощи,
не е студено, просто съм сама. ...

твоето име още не зная
някъде в бъдното мое лежиш
нашата среща - сладка омая -
как ще започне
и как - продължи ...

Душата чиста днес не е мерило!
На подиума пак е златният телец!
Историята с кръв се пише, не с мастило,
и Истината често се разкрива... от лъжец...
Издигат се все по-високи кули, ...

Следващата седмица беше смес от разочарование и забравена радост за Елизабет. От една страна, не откри нищо ново, което да я насочи кой би могъл да е убиеца. От папките на убитите жрици бе научила, че някои са били съвсем нови, а други – дори сайтави. Рамая пък й бе казала, че някои са били изчезнал ...

Илюзия
Мъдрост, която съдържа"предмети" предполагаеми уравнение е - с едно неизвестно (поне).
Хората, твърдящи я, стават за земята нереални!
На земята те - просто не живеят!
В илюзията живеят-предпочитат. ...

Тя променена.
Той не бе.
Тя понесе цялата отрова.
Нейната самоличност той открадна.
Тя сложи края, ...

Жената вървеше след косача и събираше трева. Лицето ù под розовата памучна забрадка на виненочервени едри цветя беше почти невидимо – сбръчкано и кафяво, набраздено с пукнатини и обрасло със сребрист мъх като някоя напечена от /щях да кажа южното, но не!/ северозападното българско слънце скала. Също ...

Хайде агне печено,
с кожух навлечено,
да пийнем вино горчиво,
името на Георги нека да е живо!

За кой ли път, загубвах себе си в мъглата
онази същата... която носи ми тъга.
Която ме превръща в демон...
демона на любов една.
Гледам, всички аплодират, на крак ...

Светулка малка плаха,
оказа се, била заплаха
за някакви си светила,
затуй, че носи светлинка
и начаса я обвинили. ...

Ще чезне светлият ден,
скоро ще греят звезди.
Ще бъда някога успокоен,
ще свършат всички беди.
Прохлада ще усетя аз, ...

ГЛАВА 2
НЕЖЕЛАНА
Никога ли, не си ме искала, мамо?!
Та, хората се молят за рожбичка една!
А ти, мамо... родила си ме от веднъж! ...

Живот без драма, буря, ураган
е недокоснат камък от вълните.
Дори в коприна и сатен постлан,
не може да се слее със звездите.
Живееш го, но някак без мерак, ...

Все някога ще се забравят
и като пушек ще отлетят към небето -
първия родилен вик, първата крачка на детето.
Дядо Мраз, класната стая, стария чин,
първата целувка и цигарен дим. ...

Познавам красива древна жена,
тя здрава и силна изглежда,
Обича зелено да носи все тя,
а есента пременя се с пъстра одежда.
На възраст навярно е прехвърлила век, ...

Като пара
изпаряват се
следите ни...
Оставени
от спомени ...

Когато синевата ме обгърне,
не искам да надникна там, зад нея.
Достатъчно е славеят да пее,
а настоящето с мига да ме загърне.
Защото винаги далечното ме плаши. ...

от
очите
щастие
се
рони ...

Окъпана от нощен дъжд
София сега се смее,
с блясъка на слънчев лъч,
дето в небеса живее.
С детски смях и глъч, ...

днес
царува лъжата
до отвъд необята

обичащите
безпричинно - славят Теб -
Любов-Светиньо
...................................................
друга подредба на думите: ...

Щом нощта нахлуе в малката ми стая,
а звезди изплуват сякаш от безкрая,
мислите ми тръгват по пътеки стари,
спомени посрещат, а в гръдта ми пари.
Твоят смях докосва нежно сетивата, ...

По истински случай...
Музиката се лееше из залата на ресторанта, всичко беше окей - много светлина от лампионите, кристалните чаши проблясваха, ароматни цветя на масата, настроението се беше покачило с няколко градуса. Бялото вино искреше, в сърцата ни имаше радост, шегите се предизвикваха широки ус ...

Дадох си наскоро сметка,
зяпайки към моя син,
че живея сякаш в клетка,
без и грам адреналин.
Споделих това с жена ми. ...

„Когато отиваш там при другия“ ти,
завинаги негова недей остани,
понявга се върни
и благо ми пусни,
че без „теб съм само тъжна сянка“ ...

- Алооо…
- Изкуствен интелект, модел ХУ 999 слуша…
- А… Добре де… Роботче, искам да попитам…
…
- Алооо… ...

Nature is beautiful
and so are you.
I wish we could watch the sunset together,
then spill our clothes on the floor and make love in my car.
I've been driving around lately ...

Очите обвити във нощния туш,
а устните – тях ги рисува кръвта.
страните, огрени от пламенен руж,
под кожата бяла прозира река.
Река от копнежи, убийствен поток ...

Диамантът бил някога въглен
в зората на своя живот.
А преди да се прероди
е живял може би
като свято зелено дърво. ...

Критикарите са неизбежно зло
във всяка сфера от реала.
Дебнат със греда в окото
на живота във сериала.
Мнението им - бетон. ...

НЕПРОЧЕТЕНИЯТ ЧОВЕК
... понякога – наритано дете, се питам срещу сянката на мама –
защо ли книги никой не чете? – и хора във книжарниците няма,
със стихчетата мои във Facebook дори не мога да си купя хляба,
но си живея – все така напук! – по-беден от пристанищен бараба, ...

Що да танцувам тоя живот?
Днеска е той като на скот.
Не е само блуз, ами и диско,
толкоз далечен, толкова близко.
Рано, късно, ,,нататък" ще тръгна ...

планината се издига
таз огромна планина
до небето сякаш стига
и се къпе в светлина
върховете ѝ са бели ...

ПУТКИ
“Истинските мъже не са тези
които могат най-добре да се бият,
а тези които винаги знаят
кой е истинският им враг.” ...

„Обичам те!” –
полет на птица
във високо
синьо небе.
„Обичам те!” – ...

Научих се да давам от сърце,
научих се да взимам не от всеки,
че прошката прощение раздава,
но гузна съвест не прощава.
И колкото да дебнеш на брега, ...