Ще помълча за малко. не защото
за теб не ми се пее вдъхновено.
Все още е над теб от мен крилото
на нежността ми, бдящо откровено.
Все още е над теб от мен крилото ...

Шегуваме се с щурците -
офертират ни ги за обяд!
Докога ще се съгласяват овците
с безумията - ей затуй ме е яд!

На леля ми
(на Гинка Миленова)
Моята леля добра вече я няма
и тъгата и мъката ми е голяма.
За нея остана ми само спомена, ...

Роди се малка светлина
и в моята душа,
сякаш слънцето изгря.
Растеше тя със скорост на дете,
радваше ме като свещица, ...

седя на стъпалата пред дома си
оглеждам се
въртя се нервно в кръг
за миг потъвам в телефона
(бездна на забрава) ...

Чаша, ракия, нощ, звезди...
Някой самотен пред телевизор седи.
Гледа ли, слуша, не знам,
но виждам, че е сам. Вечер!
Тъга, тъмнина, самотни очи, ...

Отприщи душата свойте вопли,
в раздиплената бледа ранина.
Денят въздиша с улиците топли,
в отронена, безплътна синева.
С надеждата ми стихнала в очите, ...

Днес премръзнала явно прегракнало би
отдалече църковна камбана.
леден вятър без жалост подхвана,
гръмки звуци, но с кухи до болка съдби.
А за вярващи май е студено, дори ...

Метаморфоза
Дали любовта ни зедно с нас остаря?
Пеперуди не пърхат отдавна в стомаха ...
Дали уморена на крилете им отлетя
или се спотайва в тихо кътче в душата? ...

7 ГРАМА ДУША
... започна вече всичко да ми втръсва, това ли доживях на старини? –
Планетата ни стана адски мръсна! – убийства, глад и болести, войни,
навред цари световната измама, че ще се будим Happy Every Day! –
душата в нас е само седем грама, и тъпчат я – Злодей подир Злодей, ...

Като скитник приведен и блед
животът бавно, уморено върви.
И все така бавно крачи напред,
но на едно място отдавна стои.
Бездомникът е печално сърдит ...

/хроника от края на миналия век/
Ако някой ти каже, че в моето село живеят добри и порядъчни хора, не му вярвайте. Дори и да съм аз. Може и понякога да вършат нещо богоугодно, да се държат прилично и да се усмихват , но всеки от тях има някаква тъмна страст, някаква срамна тайна или необяснимо злоде ...

Дядо, скъпи дядо, кога ще се свърши
робството тежко? Животът е скършен!
Дядо, мили дядо, защо днес живеем?
Къде е смехът ни? Защо не се смеем?
Оставаме скромни? Надежда да чакам?! ...

Един, млад, преуспяващ учен мъж отишъл на почивка в един район, известен със селския туризъм. Този, не че изобщо нещо духовно допускал, за него всичко било квантова физика, атоми, молекули, теории, но изведнъж се почувствал отпаднал и "нефункционален". Един колега му споменал за това място и този от ...

Коледна песен.
Небесни гласове се
спускат над Света!...
***
Пух от глухарче ...

Безценни сте мои истини,
не ви давам, мои сте.
Безценни сте мои утрини,
нещастници посрещнали слънцето.
Не ви пускам наникъде, ...

Имам трима мъже –
трима ангели същи.
Греят с поглед блажен
и очакват ме вкъщи.
Носят лик звездочел ...

Септември месец е в разгара си.Птиците пуснаха лятото и потънаха с него в небосвода.
Листата капят бавно - монотонно, не им се пуска лятото.
Оголват се дърветата. Оголват се душите.
Вкъщи се носи ухание на топъл чай с мед.
По радиото върви Нора Джоунс с ''Дъ лонг уей хоум''.Едно момиче нанася розов ...

Творбата ти, ще сложа във “Любими”
макар и да не я харесвам аз.
Какво тук значат някакви си рими,
когато си ми градска от Бургас.
Дори ще ти поставя пет звездички, ...

Ще празнуваш, тате, на небето
своя звезден юбилей.
Но аз зная, че сърцето
и обичта ти ще ни грей!
Трябваше да се прегърнем ...

Животът ми - неписан стих,
със срещи пълен и раздели,
а ти дойде - неканен с вик.
Събуди всичките умрели.
И музика се чува вън. ...

- Но ти дори не му знаеш името - каза Димо, докато закусвахме на сутринта.
- Вярно, не мисля, че спомена името си. Но дори и да го беше направил, нямаше как да бъда сигурна, че не лъже - отвърнах.
- И откъде предлагаш да започнем? Нямаме представа дали не е от някой друг град.
- Прав си, но предлага ...

Мостовете стари разрушихме,
времето без жал лети.
Чашите до края не изпихме…
В две посоки – аз и ти…
И вина не търсим вече с тебе. ...

- Какво ли би станало, ако човек си вземаше поука за нещо преди да се е случило? - питаше се Павел, който си изтупваше дрехите от падането по заледените стъпала.
Мъжът вървеше по пътя към мястото където работеше. Беше му студено. Подлъган от слънчевите лъчи, които галеха прозорците на дома му, той б ...

Красивите жени не са щастливи
Живота им е низ от всякакви проблеми
Желани са,
зa "oпаковката" красива,
но кой ли, ...

/сериен хорър/
С крака изящни,
с къс, син елек,
пристъпи
с пòклат ...

За други светове мечтая,
колко сълзи в този има,
но не мога да ти обещая,
че там ще има щастие, любима!
Толкова проблеми има на Земята, ...

Или за лъжезначимостта, приближаваща се до незначителност
Обществото ни винаги е имало и ще има нужда от обществено обсъждане за обществените библиотеки, както и от значението на общественото ни мнение. То, значението и ролята на общественото мнение, за нас понякога е твърде голямо. Дали въобще успя ...

Докато търсим правописните грешки в живота, изпускаме изречението му.
Всяка мисъл има свое опровержение. Едното е чаша, другото - съдържание. Въпрос на време е и едното, и другото. Има ли смисъл да мислим, ако няма чаша, в която да налеем това?
Чета. Възприемам. Чета. Не възприемам. Обем, лишен от с ...

МЪЖКИ ДУМИ
... ще се завърна нявга в тишината – под твоите развихрени коси,
навярно пролетта ще е благата? – с прекрасните ти бликнали роси,
връз твоята пижама със дантели ще се стиша в пропадащия мрак,
ще ти говоря врели-некипели – за ледените преспи ланшен сняг, ...

Пеят птиците в гората толкова различни.
Не - гората пее в тях!
В тях гората аз видях!
Те са индекси безлични.
И във ромон на поток ...

“…аз зная, януари е коварен и сигурно отглежда пеперуди.“ Бахри
Този тих януари на болник ми прилича,
ходи с дрехите стари и тежи му теглича.
Ветровете свободни из полята се гонят,
но проплакват самотно между голите клони. ...

Пенсионираните полицаи Петров и Станков се срещнали по време на сутрешен шопинг.
Петров: Станков, случвало ли ти се е да изпиташ чувството, че летиш?
Станков: Разбира се, при това неведнъж и не само насън.
Петров: И кога си усещал, че си най-високо?
Станков: Когато Радев ме качи на самолета си!

Тя влезе в кабинета му.
-Викали сте ме...
Той стоеше пред прозореца с гръб. Тя се зачуди какви мисли му минават през ума, наблюдавайки преминаващите коли, забързаните хора. На нея би ѝ се завило свят да гледа тази дисхармония.
- Приближи се!
Тя се напрегна, изплаши се да го доближи, да погледне свет ...