Преизнурени
от безкрайните си крамоли
в залата и кулоарите,
след безчет изпити кафета,
сблъскват се, псуват, ...

Той винаги е бил едно менте
сред кремълски… авгиеви обори.
Дори затънал в леш до рамене,
не спира със опорки да дърдори.
Но иначе е страшен философ. ...

Светът е просто съвършен! А нашата представа – грешна
мечтаем си, че някой ден ще ни обича всеки срещнат,
че има щастие безкрай и вечни искрени любови
и че ни чакат в собствен рай, мечти – за сбъдване готови...
А някъде в небето Господ Бог се смее гръмко и звездите рони, ...

ЧЕТВЪРТИ ДАН ИДИОТИЗЪМ
Откакто се научих да мълча,
по цяла нощ насъне взех да викам,
чер хляб да ям на своята бохча, зад зъбите проскърцва ми езикът,
понякога ми иде да крещя! – от истините в мен – несподелени, ...

Дъждовно е отвътре, слънце грее
навън, а в мене тихо си вали
и пада дъжд любим и чудодеен,
вали, и все по-малко ме боли.
Боли ме, но различно и по-меко ...

Майстор съм (донякъде де, уж)
а имах самочувствие... преди...
В саморекламата не бях си чужд,
особено в шпакловката, нали...
Но защо ли рими некви мъча ...

Ергенин беше маринист,
семейник е маринатист.
Плюска мекици,
но с ръкавици
и по терлици.

Разкъса ли сърцето ти? Разби ли го?
Разряза ли го на парчета…Да боли!
Уби ли в тебе всичко истинско,
обичало живота ти… преди.
Отиде ли си? Или още я мечтаеш? ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота 7
Бяхме на една целувка разстояние.
- Знаеш ли Петьо, имам вино в къщи, какво ще кажеш за няколко глътки
- Страх ме е от мама, да не ми се кара, сам мъж, сама жена, не е ли опасно
- Милият ми той - смееше се тя - Тогава да се обадим по мобилния за разрешение ...

Пътеки
Реалността - мисъл и чувство е тя.
Храсталаци много - искат пътеки .
На мисълта масажа проправя ги.
Пътеки ни трябват! ...

– Изненада! – мошеникът подскочи весело и разпери ръце в страни.
Тя изтича до него и го прегърна здраво. Чарли залитна леко назад, но успя да се задържи на крака и също обви ръце около нея.
– Богове, толкова се радвам да те видя! – каза му щастливо Лизи.
– Аз също. – отговори й, след което с типични ...

Не сме били за този свят!
Нито сме за това време!
Живеем в постоянен ад!
Но знаете ли -
ХИЧ НЕ НИ ДРЕМЕ! ...

Високо в планината
обляна от позлата
там горе в небесата
е грейнала гора.
А в нея най-омайно, ...

Като деца, залутани в градина
от мечти, ще събираме плодовете...
Така живота ни в търсене ще мине!
Но в душите ни ще зреят букети.
Букети-рацъфтели в топли сезони. ...

Доверих се на себе си, повярвах си...
и ето Светът ми се срина, Света
на мъченик предал своето аз,
и за какво? Може би, вяра...
Не ме лъжи, вече не вярвам. ...

О, седейки с кръстосани крака върху жълто тютюнево листо,
държа лилавото цвете, което ужили ръката ми,
летях над палмите, давещи се в дъжда, огънати от силните ветрове,
и като смачках смокините, направих вино.

Случайно, ли в живота си те срещнах?
Случайност, ли бе погледът ти благ?
Случаен, ли бе допирът ти нежен...
и случващото се, дали разбрах?
Единствен, само онзи миг разказва, ...

Бездънна нощ върху клепачите ми каца
от толкова години изцедена.
Докосвам те далечна и мъглява,
и като истината бивша непотребна.
...Студено е. Самотница душата ...

"Третата мория" - глава 6. – Старата вражда ръжда не хваща (Втора част от шеста глава)
– Дедо Киро ке се заеме. Предишниот пат беха со дедо ти, ама сега ти ке идеш со него, со Кольо Благио и со Танас.
– Други нареждания? – обърна се Монката гневен към бабата.
– Нема – погали го внезапно по лицето с ...

Светло чувство разцъфва
в душата ти - цвете,
в крехка чашка събрало нектар,
и усмивката грейва след миг
на лицето ти - ...

Ти ли беше, дето ме събуди
тази заран рано със дъха си?
Ти ли нежно с песен ме учуди
и ми вдъхна обич със гласа си?
Ти ли в мене вечно се оглеждаш ...

ПОЕТЪТ НА ВАРНА
... навярно някой ден – като умра,
за мен ще ръсят врели-некипели –
че съм живял без пукната пара
и че в града за присмех са ме взели. ...

всеки човек - жив
и здрав - и от обич и
любов - жива сплав
всеки човек - жив
и здрав - и от обич и ...

"Слово есть образ дела" (Солон из Афин)
Вручают мне билет (туда-обратно), весло…
Вороньим клювом вздёрнулась байдарка
и – понесло!
На горб реки, вскочив, как на мустанга, ...

Ако започнете да събирате кубовете на последоветелните цели положителни числа, ще се натъкнете на нещо много странно. Винаги се пулучава квадрат на цяло число. Например: сборът от кубовете на числата 1 и 2 е равен на квадрата на числото 3. Сборът от кубовете на числата 1, 2 и 3 е равен на квадрата н ...

От Бога ти си дар чудесен,
в мъка ангел кацна при мен!
В сладък блян съм аз унесен,
слънцето изгрява, сияе ден!
Ти дойде и болката изчезна, ...

Крепи на крехкото си рамо,
надеждата света унил,
изглежда силна тя и само,
проплаква нощем. А април
прилича повече на есен, ...

Нощта беше кошмарна. В главата ми беше пълен хаос. Страхът се беше просмукал у мен и в съня ми. Събудих се рано сутринта напълно объркана от луди сънища. Дълго стоях под душа и се надявах всичко да съм отмила. Тръгнах към службата, но после ми хрумна да мина през църквата.
В църковният двор ме посре ...

Ще изтрия лицето си от сълзите
просто ми е писнало да се преструвам.
С надежда живея като чиста река
научих се да не се страхувам от болка.
Вървя напред без страх и съмнение ...

Попитай ме още ли искам!
Попитай ме с поглед и зов!
Попитай ме с моето име
и в топлата нощ пак за тебе ще бъда готов!
Не мога да шепна – прегръдка е шепотът. ...

Пролетта ще избухне сякаш изведнъж –
като снаряд забравен от войните.
Ще ни подсети с първия си слънчев дъжд.
И с пъстро-шарените дрехи на жените.
Ще мине в двора на пияния съсед. ...

От екрана – отново грозната и нелепа езикова тъпня: „Входираха…“
Ей, наложи се…
И демонстрира нищожеството на употребяващите я.
А скоро очаквам да чуя, че Иванчо го входирал на Марийка…
хххх ...

ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ
... те не живеят във палат, не трупат в банката парички,
те не рисуват този свят с най-розовите си боички,
не съм ги чувал ни веднъж на черното да кажат – бяло,
заплачат ли, се срутва дъжд, за щяло пеят – и нещяло, ...

НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли. ...