Отчаянието е най-голямото наказание на човешката душа. Отчаянието може да ни направи толкова слаби, невидими и нищожни, че да не можем никога да стъпим здраво на краката си. Отчаянието е най-страшното наказание за човек, защото след като той изгуби и последната капчица надежда в себе си и последната ...

Ти помниш ли я още тази песен,
за тъжната и тихата луна,
която ни разказа за любови,
несбъднати копнения в слова.
На пръсти пак нощта ще си отиде, ...

Падам свободно
под чуждите удари
и от днес спирам да вярвам
в Приказки,
особено когато ...

Мисли за мен в
Минало Бешело време,
защото вече изтече
срокът ми на годност...
Горчив съм и не мога ...

Llorare las penas
David Bisbal
Llorare AY llorare
Llorare
Llorare las penas ...

Flipsyde - Happy Birthday
Честит рожден ден
Честит рожден ден... пожелай си нещо
Моля те приеми моите извинения, чудя се какъв ли би бил
Дали би бил малък ангел или ангел на греха? ...

Mother Russia how are you sleeping
Middle winter cold winds blow
From the trees the snowflakes drifting
Swirling round like ghosts in the snow
Mother Russia poetry majestic ...

Time To Grow
Last night I tried but I couldn’t sleep,
thoughts of you were in my head,
I was lonely and I needed you next to me
Life was harder since you left ...

"I've Cried Enough"-Лара Фабиан
All of my tears have been frozen
After these years in this pain
My heart has finally chosen
To beat a bit faster again ...

Mcfly - Obviously
Recently I've been,
Hopelessly reaching
Out for this girl,
Who's out of this world. ...

Да заспиш
- Ела! Хайде! - прошепва тя. Гласът й е толкова мек и сладък, толкова тих и така загадъчно подканящ. - Ела с мен! Ела!
- Къде? - пита той.
- Някъде. Няма значение. Хайде!
Той улавя с ръката си нейната, усеща я топла и сигурна. Оставя я да го води. Тя сякаш не стъпва по земята. От време на ...

ПОСМЪРТНО
ЖИВОТА СИ ОТИВА ТИХО , ТИХО,
ОСТАВЯЙКИ ТЪГА, ПЕЧАЛ...
ОТИВАШ СИ БЕЗ НИЩО И БЕЗМЪЛВНО,
ТРУПАЛ, РАЗДАВАЛ ИЛИ КРАЛ. ...

Умора
Да излизаш
и да влизаш
в приказка,
е доста уморително занятие, ...

Безименна тревога.
Безпосочна.
------------------------
Родена изпод купища от страх.
През жълти руини и сухи почви ...

Не забравяй тези дни,
в които бяхме аз и ти.
Аз и ти за ръка държахме се,
че ще сме заедно - лъжехме се.
Ти пое пътя си и не ...

Звънни
Ако някой ден осъзнаеш ти,
че без теб сърцето ми скърби,
звънни ми ти, звънни и
на скръбното ми сърце помогни. ...

Защо, приятелко добра?
Приятелко добра, защо постъпи ти така?
Защо превърна любовта в омраза
и всичко онова ми каза?
Ти бе ми упората в този живот суров, ...

САМА
След тебе нищо не остана,
спомени прашни, голи стени.
Самота в усмирителна риза
с последни сили крещи. ...

Вече дни наред очите ми виждат само теб!!!
Вече дни наред не виждах тълпата, а само теб!!!
Целия свят крещи: "Спри се, той се промени".
... а аз имам очи само за теб...
Знам, че живота ми се промени, ...

хайку
Мила и нежна,
една самотна душа
търсеше обич...

- Боли...
- Защо ме търсиш в болката?
- Защото ти си самата болка... Твоето име е Болка...
- Какво намираш в мен?
- Онова нещо, което ме кара да плача, но ме прави по един начин толкова щастлив, а е странно... Онова нещо, което е толкова красиво, но и толкова болезнено. ...

"Вчера"
Вчера - една тъжна, пурпурна вечер.
Вчера ме убиха на улицата. И вчера се преродих в подметката на старата ми обич.
Снощи легнах в леглото си, обърнах се в себе си и отпих глътка самота - имам цяла чаша на нощното си шкафче.
Днес е различен ден, днес вече за нищо не ми пука, защото взвех свр ...

Беше "Парк на свободата",
а сега "Борисова градина"!
Променихме имената,
ала не и робската картина!

Времето на патерици крачи,
тягостно секундите пълзят.
Като кръст след себе си го влача,
от безвремието как да изпълзя?
Как стрелките да надбягам, ...

Далече си, а те чувствам толкова близо.
Само при мисълта за теб и онези два дни, и спомените с тях се връщат.
Два дни - време, през което направи с мене чудо, накара ме да се почувствам отново жива и отново да умра...
Аз вече не съм човек.
Ходя, а не знам къде съм. ...

Луната оглежда се, суетна,
в тихите води,
а в тъмнината непрогледна
вървиме двама - аз и ти.
Тихо е. Шепнат листата. ...

За всички кретени, които излъгах.
За всички любители на тъжни мелодии.
За всички достойни, които съм спъвала.
За всички облещени в тъмното спомени.
За пътя с нещастия, който ме водеше. ...

Ден на завръщане -
ден на тъмносиня рокля
и гердан от карнеол...
Ден на Княжево и дъщеря ми,
там, по сандали... ...

Планетите са влюбени и гонят се неспирно,
осъдени за миг безумно кръгли да пресичат
тъжните си орбити, крещейки в мрака силно,
че безумно, безпощадно и безкрайно се обичат.
... ...

Хладно е. Вселената притихнала зей,
звездите са истинали и гледат празно,
луната е ранена и оранжева кърви,
опитва се да грее, но безумно е, напразно.
А аз лежа си сам на двора, скрит във мрака, ...

Хоп. И жълтото светна.
Тъкмо засилен да мина.
И изведнъж се сепнах.
Ама... това - за мене ли беше?
Да. Живота ми пак на червено стоеше. ...

Две очи за тебе плачат,
две очи за теб тъжат,
че снощи ти ги нарани,
че тайно ти сърцето им плени.
Очите тъжат, сълзите капят, ...

Не те обичм вече! Казах го, но ме боли! Защо ли? Може би, защото е лъжа и те обичам по-силно и от преди. Но никога няма да ти покажа мойте просълзени от болка очи. Очите, в които се оглеждаше, които ти казваха без думи: „Обичам те". Сега могат да ти кажат единствено „Мразя те". Въпреки, че не е исти ...