ПОД ДЪГАТА
Ела със мен. Подай ми двете си ръце.
Тръгни по пътя ми на светлината.
Ела със мен и отвори сърце.
И нека двама минем под дъгата. ...

Избягаха плахо две тъжни сълзи.
Неканени паднаха от моите очи.
Душата ми бавно по пода пълзи,
забравила щастие, тя глухо мълчи.
Излъгани, сподавени думи ...

ТИ МЕ МИСЛИШ НЕВЯРНА
И СПОСОБНА НА ПОДЛОСТ.
КАК ТАКА? ОБЯСНИ МИ ДОБРЕ!
ПРЕЗ САМОТНАТА ВЕЧЕР
НАРАНЕНАТА ГОРДОСТ ...

Пресукан лен,
с мъничко златно...
във очите ми,
за да подчертае цвета на кафявото.
В душата ми ...

Обичам те, когато ме поглеждаш,
замислен в нашата вина.
Очите си, когато свеждаш,
изпълнен с кротка тишина.
Обичам те, когато искаш ...

къде е всъщност ада
тук
или
там
а равносметката къде е ...

Дали при женените винаги става това? Дали наистина отшумява любовтта? И защо се случва това? Нима те не са деца, също като тези, които за първи път откриват и изпитват любовтта? Откъде вземат тази сила да се примиряват (женените), че тя вече от тях си е отишла? Не е справедливо...
Ще кажете:
"Животъ ...

Така ми се плаче, че чак ми е смешно... Дали това не е симптом на полудяването? Странно бавно тече времето, все едно нещо да се случи чака. Не мога да го разбера... Никого вече не разбирам. Спусна се тежка,черна стена между мен и сърцето ми. Накъсана съм на парчета сякаш.
Но с кого да споделя,болкат ...

Крещеше! Крещеше, а крясъкът замираше миг преди да се изтръгне от дробовете й. Кървеше. Да. Виждаше. Усещаше желязото в тялото си. Студенината. Преди я болеше, сега дори това престана да я държи в този свят. Една от последните нишки живот, която бе сграбчила отчаяно, се скъса. Умираше... още малко.. ...

Искам песен да изпея.
Не песен,
ария ще бъде -
ария на Самотата
от операта на Живота. ...

В тая пепеляща жега се топяха
всичките очи.
Смъртни или вечни - всички се размивахме.
Стичахме се по тела горещи
и измивахме първородния грях. ...

Над света
Виждам те - далеч от мен се луташ
и вълните на страха се връщат с отлива в морето,
но недей да търсиш в таз безлунна нощ
уханието на цветето на любовта и моята душа. ...

Полицаят вървеше отегчен. Поредната нощна смяна. Искаше му се да е до жена си в този момент.
Сигурно сега лежеше и плачеше. Трудно й бе да понесе смъртта на сина им. Болката бе още твърде силна.
Изведнъж той настъпи нещо и се взря в земята пред себе си. Пред него се разкри покъртителна гледка. Момче ...

Спри да подреждаш всичко във мен,
само тази обърканост ме спасява.
Не разбирам света...
реалността ме влудява.
Не ми отнемай самотата, ...

Луната е изпълнила небето
с въздишката си кехлибарена,
звездите - наниз от душата ми -
във алено трептят обагрени.
В порой от звездопадни светлини, ...

Живял някога, на края на света, самотен демон. Живял той сам, сам-самичък в своята пещера, там, накрая на света, из ледената пустош, сам, в тъмната ледена пещера. Всяка нощ излизал той, летял по света и от всеки щастлив човек крадял по някоя мечта, мечта, която поддържа щастието на този човек. Но не ...

Защото ти винаги си тук за мен.
Защото се чувствам добре до теб.
Защото ти чуваш това, което ти говоря.
Защото ти ме караш да дам най-доброто, на което съм способна...
Защото ти ме приемаш такава, каквато съм. ...

Паякът тъче
на стана свойта нощ
без лунни камъни.
Животите са вечер
със клеймо "Продадени", ...

>
> Жита и бяла позлатеност,
>
> косите ми
> ...

Ало, фирматаaaa!
Енерго ли, ЕОН ли,
пък знаеш ли го кво е тва,
със тия, токовите удари
той нашта майка разката. ...

Стои самотният прозорец.
Срещу вечерното небе.
Но няма кой да го отвори,
времето да прочете.
И така минават дните, и нощите след тях. ...

Луната кръглолика ни поглежда -
усмихната и бяла, и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.
А то ще бъде с цвят на песен, ...

Усмихвам ти се за последен път.
За първи път ще кажа: „Сбогом".
Безсилна съм, а искам да й устоя,
на дебнещата ме, стаила се тревога.
Сама съм аз и не за първи път, ...

Майката седна до дъщеричката си.
- Коя приказка ще ми разкажеш, мамо? - попита детето.
- Една, която много ще ти хареса.
"Живяло преди години, в едно село, малко момиче на име Мария. То било единствено дете и родителите му много го обичали. Искали да му осигурят богат и спокоен живот.
Пораснало моми ...

Небето – пусто и празно. Няма кой да налее в него живот, няма кой да го разсъни... Снегът тепърва ще се натрупва...
Още...
И още...
До края на Времето, макар да казват, Времето нямало край или пък начало, а значи и среда няма, имало само преминаване от един миг в друг... От една приказка в друга...
...

"Черен, жълт ли си, или пък сив... Все не струваш,
щом не си кат нас и от нащо не купуваш..."
"Ааа, не, не... Това е демокрация, господа!
Мойта сила, демокрацията, ще властва в таз страна!"
"Грешка, драги, грешка. Всички хора са, и са равни, ...

Не искам да бъда мишена
на погледи, зависти чужди.
От злоба денят ми ранен е,
но може би още съм нужна.
Везните ми трудно претеглят ...

Аз твоя клонка съм, израсла под небето,
за теб, Родино, в този пъстър свят!
Любов си ти за мен и мое кредо,
пожар си, пламнал във кръвта.
Ти в мене си, в децата ми, във всичко, ...

По релсите на моята любов
открих аз бяла лястовица,
без празни думи, шум и апостроф –
във тебе, моя Оряховица.
Докоснах с длани крепостната пръст – ...

Минават дните и годините, отива си младостта и идва старостта.
През времето безкрайно се раждат хиляди неща.
Слънцето огрява нашите сърца и те светят в старостта.
Идва онзи тъмен ангел със сърп в ръка, за да ни отнеме живота.
Отиваме си от този свят и нищо не остава, освен любовта. ...

Потъна
в лятната гора
птичата песен.

Част от мен
Познавам те добре, ти си част от мен.
Познавам те по-добре от самата себе си.
Познавам те най-добре, повече от всеки друг.
Не съдиш, не можеш да говориш, ...

Ще те позная по звездите светли.
Не знам - наричах те любов.
Какво ли име да ти дам завинаги,
с което да си тръгнеш,
с моя зов. ...

Благодаря на Парнар за вдъхновението!
По безводните пръсти на чумата,
тук са минали шествия черни!
Този път, под следите на гумите,
помни стъпки и викове гнетни! ...

Горещо лято.
Птиците са замрели
върху клоните.

Прокрадната ехидност в усмивката на една илюзия,
ек от смях на две разсече,
с полет сред облаци от жар и плам,
гълъб чете между редовете изписани в мъглявините,
с жезъла на любовта, повит в скрина на сърцето, ...

Мораво синьо в очите напира,
дъжд от сълзи.
Мрак от безсъние свива душата,
времето спи.
Времето спи, а животът разгаря ...

Явно животът, приятелството... всичко е една лъжа...!
Явно нищо не може да бъде забравено и ние сме осъдени да живеем с грешките от миналото...
Явно това е... това е животът, драги ми приятелю...!!!
Явно споменът винаги е тук до нас, а бъдещето там някъде... загубено в сърцето.
Явно истината се лута ...

съдбата ми превърна се във вещица
и връзва ме с въжета от бодли
и храни се с кръвта ми като хищница
засища се с това че ме боли.
до вчера бе добра и мила ...

Събудих се и погледнах
през прозореца.
Видях градината с
разцъфнали цветя,
чух песента на птиците ...