Knockin' on the heaven's door
Mama take this badge from me
I can't use it anymore
It's getting dark too dark to see
Feels like I'm knockin' on the heaven's door ...

"Назад, назад" все казват на Калините,
а ние все напред вървим.
Главите си в стени разбиваме,
но път намираме до нашия любим.
"Назад, назад" все казват на Калините, ...

Отчуждени души - онемели от тъга и умора.
Задъхани дни - влачат нозе след забързани хора.
Безструнна цигулка стене плахо - за забравена ласка,
а зад влажни клепачи - чиста сълзица проблясва...
Безутешна въздишка - се търкулва унило в тъмата. ...

Не ви ща Европата, отивам у Китай!
Како, я съм у градо, у болницата. Да мъ не мислиш, ако си мъ търсила де съм от три месеца... Те, вече съм добре, мога да говора, та диктувам на една женица. То аз не помним, ама добре, че Тина, на кръчмаро жена му, ми прати абер за кво съм тука. Щот дофторите само ...

Bye-bye baby bye-bye
that was all she wrote
I got home late on a Saturday night
And I knew right away something wasn't right
I knew she was gone ...

Ти си различен...
Макар понякога циничен, те обичам.
За мен си най-симпатичен.
Любовта с твоето име наричам...
Всеки ден ме зареждаш със сили. ...

Що си толкоз завистлива бе, колежке?
Пътувам в трамвая. Стоя си до последната врата и следя зорко да не ме пипне контролата. До мене застава хубав мъж и ме пита: „Извинете, ще слизате ли?" Стрелвам го подозрително: „Няма какво да се интересуваш! Не виждаш ли, че съм с халка, значи съм омъжена!" Оня ...

Той стоеше опрян на прозореца и гледаше минаващите хора по улицата. Всичко бе толкова еднообразно - все същите хора, все същите коли и все същите измъчени и разтревожени лица, на които им бе омръзнало от ежедневието.
На лицето му беше изписана болка и тъга. Разочарованието, което беше преживял през ...

Кажи ми - как успяваш
когато нужен си ми
все да си до мен?
Безусловно всеки път
ръка протягаш - ...

Творецът е деятел сам в пустиня,
но с ярко слънце в зенита на нощта,
като "Глупакът" следва свойте идеали,
повикът на своята душа,
и като "Магът" огън в сърцето пали. ...

Любовта свещена,
храмът на моето сърце,
тя - енергията нетленна,
музика, сътворена от индигово дете
намери път, ...

18:13
Защо да се смея,
когато
откъсвам от себе си
мислите на дете? ...

ЗА КЪСМЕТ!
С ЦВЕТЕ ЗАПОЧНА ДЕНЯ
И ОТВОРИ СЕ СЪДБАТА,
ТИХО НЯКОЙ ПОЖЕЛА,
ОТВОРИ СЕ ВРАТАТА... ...

Тъжна есен
И пак сама аз бродя в тъмнината.
И чудя се в какво сгреших?
А верният приятел - самотата,
не чува моите сълзи. ...

Чакай и тук да цвъкна нещичко...
Помниш ли, мила, каква е разликата между външното и вътрешното?
Ще ти припомня, ако си забравила.
Да вземем, например, есето.
Виж го: ...

От раждането на света тя копнее
да прегърне любовта, вселената безбрежна,
с отронени венчета лотосът не тлее,
с божествен глас в съня и арфа пее!
Душата - струна нежна, ...

МАЛЪК ДАР
В УТРИН СЛЪНЧЕВА
ПРОХЛАДНА
НЕЖНО ЦВЕТЕНЦЕ ДЪРЖЕШЕ
И ОЧИТЕ МИ ИСКРЯХА, ...

Денят й не беше различен с нищо от всички други. Трудно се събуди за работа. И както всяка сутрин, докато си чакаше водата за кафето, се помъчи да си спомни какво е сънувала. Напразно... Изпи си кафето, лек грим и хайде на вън. Ако беше друг петък, щеше да е по-приятна сутринта, но този... Утре е ра ...

Не ме боли, от раните нанесла ми съдбата,
болеше ме, но свикнах със камшика й студен,
привикнах на прищявките на нея, на жената,
със белите крила и с черните очи...
И нося белезите си със гордост, ...

5 часа сутринта и е тъмно.
Навън луната плаче тъжно
и се разтапя във настъпващото утро,
опарена от светлите лъчи на слънцето.
Една красива гледка, ...

По повод стиха нa Jane_d
Подкрепям плагиатството.
Продължавайте своята игра.
Вземете всичко от нас.
Тъпчете нашата душа. ...

Няма връщане назад
от таз прокобна пътека.
Тъмнина и змии
чакат пред нечии врати,
стоят пред нечии очи. ...

Огромно оранжево слънце
и хоризонт, изпълнен със теб.
Смаяна и покорена,
плахо пристъпвам напред.
Страх препъва нозете ми, ...

Толкова пъти се молех за нас
и колко много плаках с глас.
Говорех, че не чувствам,
че душата ми отдавна мартва е...
А всичко в мен крещеше, ...

Въгленче
Под тунела от голи дървета,
в парка влюбена, спокойна
и чиста,
аз пристъпвам от мисли ...

Един ден той просто изключва телефона си. Завинаги…
Сутринта е прекрасна. Мрачна, твърде хладна и твърде многообещаваща за края на май.
Леко ръми. Липите са сънени и лениво излъчват тежкия си аромат.
Тя се събужда към 08:00. Както всяка сутрин, поглежда телефона си.
Търси някой нощен SMS от него, на ...

Светлината с изгрева дохожда -
Благослов над синия Балкан!
Спомен древен сладко ме пробожда
в онзи кът до днес неизоран -
рожденно чист, трохица от сърцето, ...