Пустинен вятър леко повя,
понесъл хиляди песъчинки
и като скулптор издълба
до усмивката ти малки трапчинки.
Морето вълна образува, ...

Безкрай велик от свобода...
Блаженството велико да избираш,
че не в разкоша искаш бавно да умираш,
а като врабче
да се зарадваш ...

Не плачи за любовта. Тя ще дойде в миг, когато най-малко очакваш.
Бог ще ти даде да преживееш най-прекрасната, най-чистата и най-голямата любов, която има на тази земя. Той знае най-доброто за теб и няма да закъснее да ти го даде, защото Той е дал на всеки един от нас обещанието, че ще получим всичк ...

Защото те обичам, зазорявам,
в усмивката на изгрева се раждам.
Защото те обичам, още вярвам
във вятъра, когато го докосвам.
Във топлото на слънцето подреждам ...

Катранена съм сутрин. Но само понякога.
Хора отиват на работа. А аз се прибирам.
Слънцето ме облъчва с надежда. За прошка.
Пътят до вкъщи скъсява агонията. Отново.
Заспивам, увита в мисли. Прелиствам се. ...

Стих, очакващ да бъде сътворен
от старата мастилена писалка на моето сърце,
вик, очакващ да бъде отронен
от жадуващите устни на едно рано пораснало дете.
Сълза, тръпнеща да бъде изплакана ...

>>> Проклет да бъдеш, нека.
>>> Проклет да бъдеш ти и твоите лъжи.
>>> Проклет да бъдеш за сърцето ми разбито и
>>> за мъката в моите очи!
>>> Да молиш, да плачеш, от болка да крещиш, ...

Аврил Лавин-Невинност
Събуждайки се,виждам,че всичко е наред
Както в първия миг от живота ми и сега е толкова велико!
Ставайки бавно се оглеждам наоколо и съм толкова очарована,
Мисля за малките неща,които правят живота страхотен! ...

Морето искри.
Пясъкът бавно тлее -
попива лъчи.

Дъждът утихна.
На клона пее птица -
плачеща душа.

В тихата утрин
новият ден се роди.
Звън на камбана.

Минават си годините. И сякаш
нахлуват спомени - гора,
в която слънцето проправя си
пътечки - слънчеви петна.
Минават си годините. И нещо ...

Каква според вас е вероятността да хванеш едно и също такси през интервал от няколко месеца, на едно и също място, без предварителни уговорки? 5 процента? 10? 50? На мен ми се случи на 100 процента... и сега ще ви разкажа как...
Всичко това стана по времето, когато още не бяха навлезли мобилните тел ...

Простете, момчета, до тука ви бях,
че продължа ли със вас, вече ще е грях.
Човекът до мен не го заслужава -
обещах, че от Бог ще му бъда награда.
Не искам със съмнения да го съсипвам, ...

Ще се протегна като дива котка, сластно
и ще измъркам, близвайки те с устни.
Да дразниш котката - ти знаеш - е опасно.
В прозореца се блъска свежо утрото,
нахално в младостта си, неузряло ...

Когато притъмня навън
и ти си отиде,
забравих накъде вървя.
Исках да е само сън,
когато рани ме, ...

Министердтвото на образованието спусна национална програма "Училището - територия на учениците"
развитие на извънкласна и извънучилещна дейност по прект "ДЕЦАТА - НАШЕТО БЪДИЩЕ". НУ"Св.Св.Кирил и Методий" участва, а партньор е НЧ "Хр.Ботев", конкретния проблем е ангажирането на децата през лятото. И ...

Една сълза небрежно се разходи
по мъжкото, небръснато лице.
Поспря се, после ти разказа
за чувствата във моето сърце.
Разказа как безпаметно обичам, ...

Казваш, че съм още хубава жена.
Защо Бог реши да ни срещне сега?
Защо не ни срещна преди години,
когато бяхме здрави, млади и силни?
Знам, в света няма случайни неща ...

Сбогом кажете на
навици изтъркани,
обноски излъскани.
На фалша и лъжата,
мизерната заплата, ...

Прав път уж, а се мержелее,
мрачина в безкрай се лее.
Всички дадености си приел,
много заблуди си разбил.
Залез, изгарящо те посреща, ...

Всеки божи ден ти не роптаеш,
за бремето тежко нехаеш.
Занасяш се само с огризки
и живееш, без да ти писка.
Вечер си диплиш обидите ...

На...
хайку
Нощ. Пред екрана
самотна гола душа...
Мила... и нежна... ...

Слънчогледи с мургави лица
къпят се в утринна роса.
Слънцето протяга лъчи -
милва златните коси.
Слънцето блести, блести, ...

Засвири с кавал, юначе,
че да изплачеш болката
по либе бело, румено,
със уста - сочна ягода,
със очи - черни маслини, ...

Бягащи сенки в зелен полуздрач.
Горските шумове стържат слуха ми.
Чувам дихания, шепот и... плач.
Бродят из клоните зли таласъми...
Всяко листо е разперена длан! ...

Като ме хване закачливостта,
една такава...
неопитомена,
с усмивчица немирна на уста,
като дете, ...

вълните
не спират
идват
и си отиват
вълните ...

отровата подейства
много късно
никой не умря
бе
излишна

Стоя до прозореца и отново гледам звездите.
Във всяка една виждам усмивката ти,
тази подла усмивка, която ме накара да намразя себе си затова, че обикнах точно теб. Защо да страдам, защо да се мъча и да умирам бавно, виждайки твоето безразличие. Не мога ли просто да те забравя, както ти забрави мен? ...

И днес беше толкова близо...
едва на няколко милиметра,
беше толкова близо...
и все пак знаех, че не мога да те докосна,
че не мога да те почувствам... ...

Заключена между стрелките на времето,
душата ми чака разсъмване.
Преизпълнена с толкова очаквания и недежди,
тя мъдро чака, без да избързва, да съмне...
Стрелките бавно отмерват ...

не изплаках изобщо щом се родих
от първата глъдка кърма се задавих
при първите стъпки се спънах
след първа целувка с гадже повърнах
когато обичам аз плача, ...

ЗА ТЕБ, АПОСТОЛЕ!
Едно бесило свято и един балкански връх подпират все още небето над земята българска, за да не се срути отгоре й. И двама български титани, намерили смъртта си на тях. Един дякон, орисан от Бог за Апостол на Свободата и един огнен поет, орисан да я възпее. И двамата орисани да умра ...

> Капка съм.
> Голяма, бистра,
> побрала
> болка и тъга,
> скритата надежда ...