Призивът да пребъдваме в учението на Христос звучи сякаш малко неразбираемо, но ако искрено поискаме да разберем какво означава, ще открием колко огромна всъщност е стойността му. Глаголът „пребъдвам“ не е част от речника, който използваме в ежедневните ни разговори и значението му ни убягва, но все ...

Малко встрани от живота
с остарели надежди,
ежедневие скучно
ляга в стари одежди.
Днес, от купата топла ...

Мен превърна в гълъбова песен
и ми даде своите крила,
за да видя как светът чудесен
блика като изворна вода,
от която слънцето ще пие, ...

Слънчев лъч проряза мрака
Моето лице огря
Радостна сълза закапа
Щастие душата ми обля.
Тя с усмивка ме плени ...

С Безвремие, с тъга, завивам се сега.
И утрото светло дори - гасне в мойте очи.
Безвкусен и сив е денят, без радост, желани мечти.
И гърчи се даже нощта, догаря безмълвно и тя.
Такъв е животът сега , Сам - от А-та до Я. ...

Искрите на лъскавата днешност замразяват дните и нощите ми. Плувам в ирационалните отходни води на вашата емпатия, пия вино на презрени глътки, шумът на вятъра ме събаря, аз ставам...по-добър, но после пак се връщам в себе си.
Цветовете ме убиват с крещящото си презрение, Смъртта ме обича и утре. См ...

Болестта се причинява от нравирус и любактерия.
Отслабване на единия се изравнява от усилване на другия.
Лечебно или предпазно средство е безсмислено.
Изход е само смърт след неизбежно оглупяване.
„Съпружески задължения“ има за любене и няма за обичане. ...

Хатидже изплакна последните дрехи и излезе на двора. Сложи пластмасовия леген на плочника и бързо започна да простира прането. Бързаше, защото ако закъснееше за работа Хасан винаги ги орязваше от надницата.
Надве - натри сложи шарения шал и покри косите си. Заключи и побърза да излезе навън. Беше ощ ...

Без теб съм силует,
изгубен в своите съмнения.
Пристъпвам...
Две назад, едно напред,
сред всички изкушения. ...

Тръгвам да пия чай – редовна среща с бивши ученици в събота.
Вървя покрай тротоара, но по асфалта. Зрението е зле – карам по инстинкт и на късмет. Късметът само веднъж ми е изневерил през живота, та затНяма ова съм женен.
Минават коли, но аз внимавам. Зная – рискувам, обаче… Обаче – асфалтът е почти ...

Живях във времена лудешки,
изпълнени със проби-грешки.
Бурно чувствата кипяха,
да утаят се, не успяха.
Бях през годините бохем. ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота ...15
Скоро в Читалището бе представена книгата с пътеписи на Теодор '' С мотори на път'', която мина с голям успех. Получихме екземпляр с послание и автограф.
Представена бе и фотоизложбата му ''Моята България''. Всички бяхме горди с това.
В ''Маковете '' ...

ВЕЧЕРНА ПОЩА ОТ ДЯДО ВАЛЕРИ
Когато свърши моят ден –
и легне в залеза на хълма,
савани черни върху мен постила ми нощта безмълвна,
и Варна стихва изведнъж – пред телевизора се кротва, ...

Събличам те от дрехите, които
и без това сега ни пречат само.
Разроших ти с ръцете си, косите,
и галя тялото ти, сякаш е пиано,
което крие тайни във клавишите, ...

До вечеря на другия ден Елизабет си бе спечелила наказание да мете коридорите на храма от никога неизчезващия пясък, а пък Рамая някак си бе успяла да убеди Главният жрец да й позволи да му помага в кабинета й. Естествено, при това положение, Лизи бе избрала да мете коридорът точно пред кабинета му, ...

Вярват душите изпитали знойна любов,
че тежката земна прокоба
не ще ги ориса със смъртний си зов.
И звучат все тъй жално
техни безкористни слова ...

Дъжда се извалява в тишината
под грохнало заспиващо небе.
Сълзите ти са нощен отпечатък
по лунните ти търсещи ръце...
А мен ме няма. Няма ме във тебе. ...

Завръщам се на този бряг, където
събирахме със тебе раковини –
притихвахме, заслушани в морето,
щом плажът опустее и изстине.
По пясъка вървя и ме изгаря ...

Земя ли под нозе ни не достига?
И въздухът дали не е достатъчен?
Частица слънчев лъч за всички има,
а всеки стиска своя пай невзрачен.
Глътка водица жажда утолява. ...

Щастливо-пролетно любимо –
лилави и зелени капки дъжд,
във всяка капка свежа нежност има
и всичко грейва друго изведнъж.
Свободно, чисто и красиво ...

Съновник... стар часовник
чуваш как числата мести
как живота отразява...
и в съня ти кошмари всява.
Звън, камбани бият... ...

Футболистът. Винаги му виках така, понеже не помня имена, а само физиономии.
Когато извика нещо из зад сепарето на кафето, в първият момент не го познах. Много време беше минало.
Не викаше на мене, а на бармана, както обикновено. И както обикновено не беше нещо кой знае колко умно, а просто така - к ...

Лежим край старата камина.
Животът мой е посивял.
Отдавна младостта отмина -
по път далечен съм вървял...
До мен си свежа, буйна, нежна - ...

Палавата дама е добре приета
във всеки дом на мъжките мераци,
дори във къщичката на поета
ходещ, като кон с капаци...
Стига само някак си да се излъже ...

Денонощно си мисля за теб и те чувствам -
денонощно за тебе горя!
В стих изгарят ме твоите алени устни,
за които мечтая в съня!
Ала вече е хвърлен съдбовният жребий!... ...

Поредната сълза пада на тревата.
Свел глава, крача плахо из Батак.
Родино моя, единствена и свята,
подарък ти нося - стария байрак.
Кажи ми, че дарът ще приемеш, ...

ЕПИГРАМИ
СМЯНА НА СТАТУТА
Решил да става политик -
събул цървула и обул чепик!
ПО СМИРНЕНСКИ ...

Предизвикано от Liulina
Чуй – аз не съм магаре, а коза.
Не ме поглеждай, моля те, накриво.
И храня се с кората на бреза,
а не със млечка в звезден път избила. ...

Заредиха се тежки и мъчителни дни. Времето сякаш нарочно се бавеше, а часовникът мудно местеше стрелките си. Мигове... Песъчинки...
Ден втори…
Бях объркана от новината. Не можех да си обясня как стана така. Всичко беше успешно, а после… В главата ми беше пълна лудница. Разрових се из интернет да чет ...

Баба ми държеше чашата с кафе в набраздените си от годините ръце. Вдлъбнатинките по тях и малките линии чертаеха лица и рисуваха събития на отишли си вече хора и съдби от онзи другия живот някога. Просмукал се там във вените и, течащ и изтичащ се кротко из пръстите.
Поднасяха тия нейни пръсти чашата ...

Някъде там
има място, където
непременно се сбъдват мечтите.
Някъде там
аз съм още хлапето ...

Кой ли ще ми каже: "Машала, Йотор",
задето вече не живея аз в коптор?
Изучих всички звуци само в осми клас,
париците изкарах със труда си аз.
И слушаме, другарю, песен на Амет. ...

Днес е края на ЗИМНАТА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА.
Приятно четене на всички !
=====================================
ЗИМНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
пета, последна част ...

Грешките ми те не опрощават,
уча се да отговарям аз.
Лек живот не ми и обещават,
вестниците в утринния час.
Щедри са на поздравите празни, ...

ДЪЖДОВЕН ПРОЗОРЕЦ
... дъждът над Варна дълго не откара и не намокри никого почти,
тревичката разпука тротоара – и тихо милна моите пети,
брезичките разлистиха се – бели, и в дворчетата с вехтите асми,
облекли леки роклички с дантели, се вейнаха на припека моми – ...

Че веднъж лъжец признал това, се определя като парадокс, обаче не е, понеже мамливец не умее истина.