Генийчета: Дарът
Камен клатеше доволно глава слушайки музика с огромните слушалки закриващи ушите му, а Рацата остави таблета и го ръгна леко в стомаха. Баща им каза нещо, но Камен не го разбра заради високата музика в ушите. Той махна слушалките и разбра, че са спрели и вече са стигнали село. Поред ...

https://www.youtube.com/watch?v=z_sLjX-E4Rs
2023

Светло е. Сивото.
Като небе.
Сънено. Утринно.
С дух на дете,
търсещо, вкусващо ...

- Скъпи, ти изпитваш ли към мен някакво чувство?
- Да…
- Тогава защо не ми предлагаш брак?
- Брак заради едното чувство за хумор???
хххх ...

Отдавна различавам любовта
по смисъла на твоето мълчание,
наситен поглед, много пъстрота,
очите търсят в мене упование.
По-важното е, че струи до днес ...

Аз обичам да мечтая
и да скитам в самота,
сякаш в приказна омая
да ме води любовта.
На звездите да говоря, ...

Петя и Андрей живееха заедно отдавна. Мъжът бе по-възрастен с около двадесет години от своята съпруга. Имаха син, който работеше в голям град. Много неща бяха преживяли заедно. И тъга. И радост. Вървяха по път от обич и доверие. Отдавна Андрей бе решил да направи ремонт в стаите на къщата. Баня. Кор ...

ПРЕМИНАХ ПРЕЗ СВЕТА СЪС БЯЛА КНИГА
... когато нощем скърца дървоядът и ми напомня, че съм още жив,
изваждам си моливчето и сядам да ви напиша стихче с тих курсив,
не зная откъде при мен пристига? – дали не е от звездното небе,
преминах през света със бяла книга и черен хляб във пътното торбе, ...

И се омешаха черното и бялото, дяволите с ангелите, земята се завъртя и се роди новото начало. То беше странно, шарено като зебра и никой не знаеше, какво предстои...
Така се търкаляха годините, вековете, хилядолетията. В първите дни на новата ера двата цвята си личаха отдалеч, и контраста им изумяв ...

Усети как кръвта зашумя в ушите й, но не можеше да почувства ударите на сърцето си в гърдите си. Опита да повдигне ръка. Да помръдне крак. Да премести проклетият си показалец половин сантиметър.
Нищо.
Стисна очи. Дишаше твърде тежко. Трябваше да престане. Не можеше да позволи на паниката да превземе ...

Животът е мъничка рекичка,
озарена от слънце чудесно -
това си ти, любима едничка,
далеч си, но сърцето ти е честно!
Животът е светла пътека, ...

В тишината на меката земя
органът може и да спира,
ала душата все така пламти.
Отделям се завинаги от света,
във природата, за да се вплета. ...

И вървя си аз накрая. Някак си безцелно като безжизнен труп.
И питат ме кое е това, което те изцежда? Защо изглеждаш все безнадеждна, сякаш животът ти току изгубил смисъл е.
А аз стоя бузмълвна. Чувствам глупостта си. Не зная как да отговоря. Защо ли и сама не мога аз в мислите си да си обясня, пък ...

Ех защо не може Света да преобърна...
да го превърна в добрина и на хората да върна.
Ех, защо? Сами вредим на свойте мечти...
И своите надежди давим...
Дали сме канибали, ядящи своите души ...

1.
... ти си
в мойто
дежурство...
2. ...

Не ме познаваш. Смахната съм, мога
да съм детински любопитна,
да не заспивам нощем от тревога,
а после с вятъра да литна.
Не ме познаваш. Делничната маска, ...

Не искам да ми обещаваш
(макар че моля се пред Бог),
подарък да съм в твоя залез
и в изгрева. Без чужд облог.
Да бъда малката мушица, ...

Намерих ги – от Петрич двама братя
и още двама – четири на брой,
на български ухаят, необятен
е мирисът доматен, смел е той,
величествен, недостижим, единствен, ...

Магическа, епична,
безкрайно нетипична.
"Единствена", незрима,
безмилостно ранима.
Горяща, ураганна, ...

КОГАТО ГОСПОД ТЕ ОБИЧА
... когато залезът на хълма разпали дрипаво фламбе,
и кротка радост те изпълва, че твоят ден спокоен бе,
че стигна Времето за всичко – със всекиго да бъдеш благ,
седни? – един самотен чичко, с лула тютюн на своя праг, ...

Глава 16. – Дуел
(лятото на 2021 г.)
Лятото на 2021 година беше малко по-спокойно от пролетта. Сякаш вирусът се бе укротил временно. Монката продаде бързо и двата апартамента в София. С парите от тях, картините, монетите и онова, което имаше в банковите сметки на Бенев, успя да се пребори с цялата б ...

Летели ли сте някога насън?
Аз постоянно.
Отнякъде се носи ясен звън,
звучи камбана.
И слиза ангел, слага ми крила, ...

Веднъж, когато небето
бе погълнато от тягостен мрак,
звездите тежаха
и луната омайваше със своя чист цвят,
аз погледнах през черния прозорец свой, ...

Вероято бе последният ни път,
когато мълчаливо се сбогувахме.
Макар да бяхме плът във плът,
душите ни отдавна се тъгуваха...
Във делника и навика, притихнали, ...

Село Змейково
Глава 11
В пещерата Йовко крачеше напред назад. Определено беше нервен. Но, като че ли не го притесняваше толкова, че някой може да ги нападне, колкото това, че нямаше с кой да си говори. Митра беше като заспала. Е не точно. Беше се издигнала във въздуха над кожите, в които лежеше. Той ...

Ти не знаеш, какво причиняваш,
с бездействията
и действията си
разрушаваш.
Няма начин да разбереш ти, ...

Съдбата човешка предлага,ту радост привнесена с надежда,ту нечакана скръбна изненада.
Мнозина от читателите биха се поинтересували:защо Елен Хайлазов;и как точно получи това не дотам сериозно,но иронично прозвище?
Едва ли го заслужаваше,но малцина са онези, които сами прилепят допълнителен етикет къ ...

Изгубих се между правилно и грешно,
а животът простичък присмива ми се смешно.
Каза ми “Ела насам, чуй това.”
Заслушах се и чух го… Всичко било просто игра.
Кой да предполага, а? ...

Убиец съм на обич. На наранени любови. Промъквам се слепешката чрез дирите живи. Помагам на инквизитора, догонвам бича. Спомените едва живи се смеят в нощта. Разранена тигрица, а жалка в обичта. Събличам надежди, търся оковите, захвърлени, смешни. Присмивам се клоунски, зарязвам емоции. Врагът ми е ...

В съда в Ню Йорк най-после постъпил иск от Политехническия институт Ренселер срещу фирмата, изпратила им като нощен портиер човек, унищожил с едно движение над двадесетгодишен труд.
Работникът бил с много широка квалификация – портиер, охранник, чистач. Със съответното образование – доста отдалечено ...

… И извади Господ реброто на Адам и направи друг Адам…
Още са в Рая, щото за тях познание няма… И ни Каин и Авел, ни братята и сестрите им се появиха, ни човечеството…
И си живее планетата спокойно и щастливо, само от време на време двамата Адамовци слизат на нея и си провеждат прайд от скука. Ама д ...

И падах, ставах, и политах аз
и всеки дързък полет и падение
споделях в стих. Изплаквах ги без глас,
и търсех там, в словата изцеление.
Навярно тъй наивна съм била, ...

СЕДЕМ МИНУТИ НА ДЕН
Седем минути на ден
само за тебе си мисля –
в роклица лека от лен,
с тихо герданче – мъниста. ...

Облаци - памук раздърпан. Ден припича, два вали...
Времето съвсем се сбърка (като хората досущ, нали?)
Локвите - огледала̀ немити, юли пресуши със дъх.
Облачета като маргарити пръснаха нашир и длъж.
Слънцето - узряла пита, буди се в рибарска мрежа. ...