Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Хлад
Живакът в уреда край нулата се гуши.
От север остър вятър реже, Зимен сън
селата сякаш спят, комините им пушат ...
А в градовете ни комини не димят - ...
Събуждане
а ние просто миг от светлина по пътя,
и лесно е да се прости накрая,
по трудно е, след края да живееш.
По трудно е след всичките погроми, ...
Летен текст
и се надбягват с вятъра до късно вечерта,
играят на стражари и апаши, на криеница,
и се сприятеляват със съученици и съседи.
Лятото понесло тежка задушлива мараня, ...
Кръговратни
хххх
От десетия етаж паднал оптимистът Мишо.
Пита се – от кой етаж натам ще промени мирогледа си?
хххх ...
Разплетачката на дантели
Седи.
Разплита си чорапите.
Защото друго не умее.
На всяка власт ...
Диамант
Пиша, задрасквам, пиша, задрасквам пак,
закъснявам...
По магистрали и пустини да те търся,
няма отново да се откриеш пред мен. ...
Сива палитра
Сиви звездите, сива даже луната.
Сив е светът, в който живеем.
Сив е смехът, когато се смеем.
Сиви са къщите, сиви комините, ...
На ръба на цивилизацията - (Mirjana Tomović, B.i H.) 🌐
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
В ерата на духовното насилие
пороците, хитреците и митовете
като вълк единак, ...
Жената в огледалото
с бръчици от смях покрай очите,
влюбена в зеленото и бялото,
в приказките, в хората открити.
Аз ли съм онази в огледалото, ...
... за най-трудната прошка - към себе си.... (част от книгата "Лицата на неродените пеперуди")
„Офицер Денкова, офицер Денкова!“, женският глас я застигна през Коледния шум на мола и тя се обърна. В първия момент не видя никой. Огледа се и точно преди да продължи по пътя си, усети как някой се блъсна в крака ѝ и го обг ...
Семеен албум
... в горчивото пладне на моя живот,
поседнал на прага на дългата зима,
разглеждам в албумите челяд и род –
и става ми светло, че, все пак, ме има, ...
Огледалце от стената
кажи, какъв цвят ми е душата?
Може би я виждаш бяла
или пък е черна цяла?
-Ей, как искам да ти отговоря ...
Предците ми говорят – Петър и Тодора 1
От глава "Петър и Тодора"
(продължение 1)
Той излезе на отвода и се загледа в отсрещният баир. Река Малък Искър шумеше в дола. Пролетно време водите ѝ бяха винаги буйни и мътни. Биеха се в огромните камъни в коритото ѝ и шумно продължаваха пътя си надолу. Той оби ...
Свят без Поети
.
.. в дълбоките недра на Вечността, съм сигурен, цари голяма скука –
там няма нито книги да чета, ни изворче в съня ми ще бълбука,
там сенките на скъпия ти род край теб ще отминават – непознати, ...
Очите ти са мое огледало
не знаех, че е тежичък товара.
Уверена във силите си бях.
- Далече съм - си казвах - аз от старост!
Вретеното на бързите ми дни ...
Първоаприлска лъжа
ще се разделим на два отбора.
Изкусно ние ще излъжем отрано
мама , тате, баба , дядо.
Първи април е хайде да излъжем, ...
Пак кратки истории
- Дядо, вдигнаха ли хляба? Вдигнаха го. Вдигнаха ли месото? Вдигнаха го. Вдигнаха ли транспорта? Вдигнаха го… А ти?
хххх
Ханът даде знак, мечът изсвистя и главата на бившия кавхан Охсун хвръкна…
И как няма да хвръкне – Охсун бил предател. Сигурно е – твърдеше го сами ичургубоилът Дохтун. ...
Огледалото и времето
огледалце, с теб ще споря.
Цифрите… не са най-важни.
Искаш ли да поговорим?
Времето, което беше? ...
Най-лошото момче да те обича
… аз някога бях лошото момче, в което ти безпаметно се влюби,
и позволи му – да те завлече! – в горите със светулкови коруби,
в зениците ти – в синята им глъб, да чезна из Господните недели,
и да забравиш мировата скръб, която във пространствата се стели, ...
Феерия на пролет
и искам да прогоня самотата.
Обичам на децата нежността
и на тревата крехка аромата.
Обичам изгрева на пролетта ...
Късметлия
С мен ходи яка девица.
Шоуто почва оттука-
аз съм егати боклука!
Пък за девойката млада ...