С проблеми несъществени денят си тровим.
Малката мушица превръщаме в слон.
Несъзнавайки, че животът тъй голям да сборим
една усмивка нужна е и с оптимизмът да сме в тон.
С очите на дете е нужно да погледнем ...

Този свят заприлича на дама,
за която животът е всичко.
Погледнете красивите двама –
тези тихи и влюбени птички!
Тези няма защо да развивам ...

Има едно простичко решение -
как от таз тегоба,
макар и за ден един,
чупенето на кръстовете
да си спестим. ...

Страдание има навсякъде около нас. Рано или късно, то намира своето място във всяка житейска история и по тази причина е редно да имаме правилно отношение и реакция, когато се случи на самите нас. Ако живеем в розовия квазирелигиозен балон на отричането на действителността, със сигурност ще преживее ...

Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите са сестра и брат /
Експериментът
/ Роман /
/ Откъс / ...

Сърцето ми е стар модел,
държи и без резервни части.
За него няма и предел-
бушуват в него буйни страсти.
С него сме като скачени , ...

- Жените живеят по-дълго, защото плачат, така се прочистват от лошото и зловредното.
- А мъжете по-малко, защото не плачат?
- Не, защото се давят в сълзите им!
След семеен скандал, в полицията:
- Защо сте били жена си? ...

Беше слънчев, леко влажен, но красив есенен ден...
Беше уморена и раздразнителна – вероятно от болката, която изпитваше в глезена, а и от натрупаната умора.
Града неусетно се беше изпълнил със хора.
Докато преди, крачеше сама по тези просторни улици, между огромните сгради на офиси и жилищни блокове ...

Аз неведнъж съм се прераждал,
незрял във крехките си кости.
Животът тъй ме заболя, че даже
душата в тялото ми стана гостенка.
И колко още да порасна? ...

Когато се изгубиш в лабиринт от фалшиви вини,
на подла хорска злоба, завист и грозни клевети,
пътека бяла от слънце бяло над облаците сътвори,
на криле нови с вяра нова дръзко и високо полети,
и отново адът тъмен в рай светъл ще се прероди. ...

Януари, 2000
Мохамед Караусьов не беше чел книга за собствено удоволствие повече от двадесет години. Що-годе бе натрупал някаква обща култура, до деня в който се превърна в първия потомък на Караусьовия джинс постъпил във висше учебно заведение. Оттам насетне всичко беше счетоводни учебници и помага ...

Поредната цигара пуша.
Мислите налазили ума,
минават през дима
и падат като зрели круши.
Септември е с окраска бледа. ...

Сънувах,че във мен живял е Брьогел
и кула Вавилонска съм рисувал.
Чрез нея общ език човека водел,
а Бог отгоре тайно негодувал;
Сънувах кулата нагоре как растяла, ...

Ей, за сцената ли чакаш?
За онази там, голямата?
Подготвяш се да забавляваш,
с комедия да скриваш драмата.
Завесата прикрива колко се страхуваш, ...

Понеже си помислих, че летя,
а всъщност май съм падал наобратно,
не ме вини, че идвам без цветя!
(За първи път се влюбвам безвъзвратно...)
Усетих, че ме тегли светъл зов, ...

Палец, показалец, среден,
безимен, малък. Общо пет!
Научих имената им и ето,
без грешка ги броя подред!
Палецът не е висок, но важен! ...

Аз имам минало, ти също –
то в нас оставило е своя отпечатък,
печелихме и губихме любови,
раздавайки се щедро без остатък.
Животът следва своя кръговрат, ...

Беше обикновено, слабичко момиче. Поради ниският й ръст изглеждаше на по-малка. Имаше големи, черни очи скрити зад още по-големи, грозновати очила. Носеше косата си леко рошава, оформена в небрежен кок. Обличаше се спортно с избелели дънки или удобни клинове.
В училище странеше от съучениците си. Вс ...

От осми до дванадесети клас
прекарах в теб, школо – прекрасен спомен!
Дом имам, ала в него съм бездомен,
далеч е още смисълът изконен...
Ще бъда ли навек под твоя власт? ...

Вече си е доста хладно -
есен е сезона.
Колкото да ми е гадно
сложа ще балтона.
А жената вече вика: ...

Ти не беше моето сърце.
През цялото време те лъгах. Изгубих си времето. Уплътнявах го с купони и забави.
До щастие не стигнах.
Исках тези моменти да бъдат с моята истинска любов Д...
С воля и разум си втълпявах, че имам чувства. ...

Не беше сутрин. Този изгрев бе
началото изконно на живота.
Роди ми се в прозореца небе
и звъннаха по него птичи ноти.
Изплувала от снощния порой, ...

Здравейте, всички! Аз бях една тениска на тийнейджър. Черна, естествено; поизбелеля, имах някоя и друга дупчица. С идиотски надпис отпред и нарисувана сложна плетеница отзад. Ежедневието ми беше едно и също до втръсване. Носеше ме собственикът ми, който или беше пред компютъра, или спеше, или лежеше ...

Големият син поръчва на внука Алекс да нахрани морските свинчета с краставици. Отговор: „Те са повехнали, не са хубави. Ще ги нарежа за теб…“
хххх
У нас политически мнозинства няма. Обикновено са куп малцинства…
хххх
Животът върви добре, макар да не е ясно накъде… ...

- Здравейте! Аз съм журналист и искам да ви запитам: какво бихте пожелали на нашия любим премиер?
- А кой е той? Щото ние тук работим и нямаме време да зяпаме кой къде се е настанил в столицата…
- Ама как не знаете??? Толкова време управлява държавата, толкова добрини е направил за хората…
- Хм! Че ...

“Подсъдим”…
Стоеше пред директора ученик и обясняваше,
че бе “герой”, на съученичка в казус нерешим!
Кой крив, кой прав- а сълзи тя употребяваше,
той леко се усмихваше, със поглед неустоим… ...

Без рани болка в тялото гори,
и в настояще миналото връща.
От спомени в леглото ми вали,
а после бавно суша ме прегръща.
Тук мъката до мене все лежи, ...

под пейки - дъвки
залепени - от душѝ
онизостени

Не, слънцето ти няма да залязва,
лъчите му са нужни да живея.
Събрах душата ти във мойта пазва,
тъй близка те усещам – в мене тлееш.
И рееш си подобно гълъб снежен, ...

Откакто спрях да пиша стиховè
усещам, че живея по-спокойно.
Не търся рими нощем с часове,
и работата май спорѝ ми двойно.
А все така обичам да чета ...

Това, което могат и виждат очите ни навън,
е проекция на истинското, дълбокото в нас.
... и буря ненадейно връхлетя.
Градушка би. За кратко. Отлетя.
Обрулено, дървото се присви, ...

Егати лудият късмет!
Такъв сега е брат, пиниза-
аз днес навършвам 50,
а вихри се световна криза.
Купон голям замислил бях ...

Когато времето изчезне,
когато се стопи страстта,
една пътека ще ме води
към тебе и към любовта.
Дори и да не те откривам ...

Силен северен вятър повя...
блъсна се във пердета,
и вратата залости, май на шега,...
но от мен не успя пак да скрие,
писъмцето, ...

Не идвай пак в тъгата на покоя ми!
Защо дълбаеш в моята душа?
Изплаках те в илюзии, че моя си
и истинска си, колкото лъжа...
Недей да ме докосваш без усещане! ...