Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,9 резултата

Усмивка

С проблеми несъществени денят си тровим.
Малката мушица превръщаме в слон.
Несъзнавайки, че животът тъй голям да сборим
една усмивка нужна е и с оптимизмът да сме в тон.
С очите на дете е нужно да погледнем ...
916 1 15

Като в песен на Поли Гагарина

Този свят заприлича на дама,
за която животът е всичко.
Погледнете красивите двама –
тези тихи и влюбени птички!
Тези няма защо да развивам ...
535 2

17 Септември 2022 г.

Има едно простичко решение -
как от таз тегоба,
макар и за ден един,
чупенето на кръстовете
да си спестим. ...
383

Страданието, което пречиства

Страдание има навсякъде около нас. Рано или късно, то намира своето място във всяка житейска история и по тази причина е редно да имаме правилно отношение и реакция, когато се случи на самите нас. Ако живеем в розовия квазирелигиозен балон на отричането на действителността, със сигурност ще преживее ...
2.3K 5 3

Експериментът 1

Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите са сестра и брат /
Експериментът
/ Роман /
/ Откъс / ...
988 1

Сърцето

Сърцето ми е стар модел,
държи и без резервни части.
За него няма и предел-
бушуват в него буйни страсти.
С него сме като скачени , ...
468 1

Терапевтично

- Жените живеят по-дълго, защото плачат, така се прочистват от лошото и зловредното.
- А мъжете по-малко, защото не плачат?
- Не, защото се давят в сълзите им!
След семеен скандал, в полицията:
- Защо сте били жена си? ...
1.4K 1 17

Слънчеви очила

Беше слънчев, леко влажен, но красив есенен ден...
Беше уморена и раздразнителна – вероятно от болката, която изпитваше в глезена, а и от натрупаната умора.
Града неусетно се беше изпълнил със хора.
Докато преди, крачеше сама по тези просторни улици, между огромните сгради на офиси и жилищни блокове ...
496 2 10

Каквото - толкова!

Аз неведнъж съм се прераждал,
незрял във крехките си кости.
Животът тъй ме заболя, че даже
душата в тялото ми стана гостенка.
И колко още да порасна? ...
494 1

Никога не се предавай

Когато се изгубиш в лабиринт от фалшиви вини,
на подла хорска злоба, завист и грозни клевети,
пътека бяла от слънце бяло над облаците сътвори,
на криле нови с вяра нова дръзко и високо полети,
и отново адът тъмен в рай светъл ще се прероди. ...
1.5K

Черна земя без вода II

Януари, 2000
Мохамед Караусьов не беше чел книга за собствено удоволствие повече от двадесет години. Що-годе бе натрупал някаква обща култура, до деня в който се превърна в първия потомък на Караусьовия джинс постъпил във висше учебно заведение. Оттам насетне всичко беше счетоводни учебници и помага ...
730

Адажио

Поредната цигара пуша.
Мислите налазили ума,
минават през дима
и падат като зрели круши.
Септември е с окраска бледа. ...
409 2 7

Съновидение

Сънувах,че във мен живял е Брьогел
и кула Вавилонска съм рисувал.
Чрез нея общ език човека водел,
а Бог отгоре тайно негодувал;
Сънувах кулата нагоре как растяла, ...
684 2

С усмивка на клоун

Ей, за сцената ли чакаш?
За онази там, голямата?
Подготвяш се да забавляваш,
с комедия да скриваш драмата.
Завесата прикрива колко се страхуваш, ...
706

Къща от мечти

Понеже си помислих, че летя,
а всъщност май съм падал наобратно,
не ме вини, че идвам без цветя!
(За първи път се влюбвам безвъзвратно...)
Усетих, че ме тегли светъл зов, ...
958 9 18

Пет плюс пет

Палец, показалец, среден,
безимен, малък. Общо пет!
Научих имената им и ето,
без грешка ги броя подред!
Палецът не е висок, но важен! ...
596 3 13

Намерих те Любов

Аз имам минало, ти също –
то в нас оставило е своя отпечатък,
печелихме и губихме любови,
раздавайки се щедро без остатък.
Животът следва своя кръговрат, ...
953 5 10

Да напишеш разказ

Беше обикновено, слабичко момиче. Поради ниският й ръст изглеждаше на по-малка. Имаше големи, черни очи скрити зад още по-големи, грозновати очила. Носеше косата си леко рошава, оформена в небрежен кок. Обличаше се спортно с избелели дънки или удобни клинове.
В училище странеше от съучениците си. Вс ...
974 6 13

ПГИЧЕ „Св. Методий“*

От осми до дванадесети клас
прекарах в теб, школо – прекрасен спомен!
Дом имам, ала в него съм бездомен,
далеч е още смисълът изконен...
Ще бъда ли навек под твоя власт? ...
612

Есен

Вече си е доста хладно -
есен е сезона.
Колкото да ми е гадно
сложа ще балтона.
А жената вече вика: ...
959 4

Затварям моментите с теб

Ти не беше моето сърце.
През цялото време те лъгах. Изгубих си времето. Уплътнявах го с купони и забави.
До щастие не стигнах.
Исках тези моменти да бъдат с моята истинска любов Д...
С воля и разум си втълпявах, че имам чувства. ...
620

Дори след теб

Не беше сутрин. Този изгрев бе
началото изконно на живота.
Роди ми се в прозореца небе
и звъннаха по него птичи ноти.
Изплувала от снощния порой, ...
607 11 14

Гостенка от бъдещето

Здравейте, всички! Аз бях една тениска на тийнейджър. Черна, естествено; поизбелеля, имах някоя и друга дупчица. С идиотски надпис отпред и нарисувана сложна плетеница отзад. Ежедневието ми беше едно и също до втръсване. Носеше ме собственикът ми, който или беше пред компютъра, или спеше, или лежеше ...
951 1 4

Есенни

Големият син поръчва на внука Алекс да нахрани морските свинчета с краставици. Отговор: „Те са повехнали, не са хубави. Ще ги нарежа за теб…“
хххх
У нас политически мнозинства няма. Обикновено са куп малцинства…
хххх
Животът върви добре, макар да не е ясно накъде… ...
1.2K 6 12

Има за какво

- Здравейте! Аз съм журналист и искам да ви запитам: какво бихте пожелали на нашия любим премиер?
- А кой е той? Щото ние тук работим и нямаме време да зяпаме кой къде се е настанил в столицата…
- Ама как не знаете??? Толкова време управлява държавата, толкова добрини е направил за хората…
- Хм! Че ...
1.3K 4 9

"Подсъдим"...

“Подсъдим”…
Стоеше пред директора ученик и обясняваше,
че бе “герой”, на съученичка в казус нерешим!
Кой крив, кой прав- а сълзи тя употребяваше,
той леко се усмихваше, със поглед неустоим… ...
1.1K 1 5

Самота

Без рани болка в тялото гори,
и в настояще миналото връща.
От спомени в леглото ми вали,
а после бавно суша ме прегръща.
Тук мъката до мене все лежи, ...
632 3 7

***

под пейки - дъвки
залепени - от душѝ
онизостени
406

На Петя, на моята Петя

Не, слънцето ти няма да залязва,
лъчите му са нужни да живея.
Събрах душата ти във мойта пазва,
тъй близка те усещам – в мене тлееш.
И рееш си подобно гълъб снежен, ...
1.3K 2 3

Терапия

Откакто спрях да пиша стиховè
усещам, че живея по-спокойно.
Не търся рими нощем с часове,
и работата май спорѝ ми двойно.
А все така обичам да чета ...
464 2

В нея видя ...

Това, което могат и виждат очите ни навън,
е проекция на истинското, дълбокото в нас.
... и буря ненадейно връхлетя.
Градушка би. За кратко. Отлетя.
Обрулено, дървото се присви, ...
603 3 4

Късмет

Егати лудият късмет!
Такъв сега е брат, пиниза-
аз днес навършвам 50,
а вихри се световна криза.
Купон голям замислил бях ...
482

Магията на времето

Когато времето изчезне,
когато се стопи страстта,
една пътека ще ме води
към тебе и към любовта.
Дори и да не те откривам ...
405

Лунен сърп

Силен северен вятър повя...
блъсна се във пердета,
и вратата залости, май на шега,...
но от мен не успя пак да скрие,
писъмцето, ...
403

Не идвай ако няма да останеш!

Не идвай пак в тъгата на покоя ми!
Защо дълбаеш в моята душа?
Изплаках те в илюзии, че моя си
и истинска си, колкото лъжа...
Недей да ме докосваш без усещане! ...
514 3 4