Оставих незаключена вратата
в най - божествената нощ.
Във вяра облякох душата си
и смирено се превърнах в любов!
И сърцето си тихо отключих ...

Ах! – жената на съседа – капитан Иван Петров,
всяка сутрин мене гледа, и ме гледа със любов,
капитанът все го няма, в родната казарма спи,
тя вари ми чай за двама – риган, мента и липи,
гащичките си простира върху дворното въже, ...

Какво от туй, че днес принадлежиш на друг?
Какво от туй, че тук съдбата ни е разделила?
Телата могат да не си принадлежат,
ала душите – кой ще ги разлъчи?
Аз знам, че друг сега до тебе е щастлив. ...

И пъплят, пъплят в мравчена колона,
полека по стъклата капки дъжд.
Листа ръждиви вятъра не гонят,
а той не ги погали ни веднъж.
Защото севернякът е себичен ...

🎧 Седем минути Медитация в 428Hz
Dm, Bb, Dm, C, Dm, Bb, F, C,
Dm, Bb, F, Eb, Cm, F4-F, Gm, Gm
Gm, Eb, Bb, F, Gm, Eb, Bb, Dm,
Eb, Cm, F4, F, Gm, Eb, Bb, F, ...

Една детска песничка за детски фестивал , по текст и музика на една детска педагожка , която за съжаление вече не е между нас. За мен беше чест да работя по нейния проект. А за заглавие така и не остана време.

Иван усети, че нещо го беше възседнало. Беше космато, противно, миришещо на леш, беше невъобразимо. Беше караконджула, това същество, за което говореха бабите в приказките, с което плашеха децата. Предупреждаваха ги да не закъсняват, да не се прибират по тъмно, да не играят около изоставени сгради, ...

При залез погледна полето.
Отдавна не бе идвал насам.
Приседна до дървото, което
слънцето обхвана във плам.
Запламтяха морните клони. ...

Светът ми някак си е троен,
във триизмерен е формат
и динамичен уж, и строен,
май многоцветен е ахат.
В реала с тениска се движа, ...

https://www.youtube.com/watch?v=RaEg4KVz2sE
Elena Hasna interpretează senzațional "Je suis malade" (Lara Fabian)
Неделя. Пия си сутрешното кафе. Прозорецът ми гледа към Витоша. И аз се опитвам по навик да я видя, но ниските облаци са превзели пространството и сякаш се опитват да превземат и мен, но ...

…
Вече съм вкъщи, а все още си представям Лео. Ако не беше Марин, може би разговорът би тръгнал в друга посока… Но да си призная шефът е много забавен и вечерята си я биваше. Дълго време не можах да заспя и най-накрая, унасяйки се, си припомних думите на Марин, че не е необходимо да ходим на работа ...

- Няколко дни минаха от началото на декември, а хората вече украсяват домовете си - каза си Павлин, докато се разхождаше.
Лампички украсяваха терасите по жилищните блокове. Заведенията бяха пълни. Весели жени, мъже, а и деца влизаха в магазините. Някои от тях излизаха с пълни с продукти чанти. Други ...

„Тате,
защо
ѝ е стих
на жената,
когато ...

ДАРБАТА, НАРЕЧЕНА ЛЮБОВ
Не се оплаквай в себе си дори!
А благодари –
........................
че дарбата ти се наричаше любов ...

Елизабет не отвърна. Всъщност му се стори, че отново се замисля дали да не си тръгне.
– Наистина ли е толкова важно за теб? – попита го. Гласът й беше напрегнат, издавайки колко важен е този въпрос. – Не е някаква игра?
– Не е игра, амара. – отговори й тихо, а погледа му беше изцяло съсредоточен вър ...

Извън поетичните думи
съм тих и спокоен човек.
Вървя по нелеките друми.
Жените обичам от век.
Жените са моята слабост. ...

Стърчащите мачти на подредилите се на Голямата река кораби иронично наподобяват поредния зеленчук в неправилна форма, набоден от вечерната ни салата. Странното клатушкане на тези подредени в редица, заобиколени от малки корабчета баржи са в някаква изопачена реалност в едно полупрозрачно и призрачно ...

... след всичките безсмислени неща, които са се случвали в живота ми,
не знам как още дишам на света – дори мечтите ми са адски смотани,
не спах връз меки пролетни треви, търкалях се в кревати изкорубени –
тъй страшното и славно C'est La Vie не ми постла най-меките си губери,
най-светлите си нощи пр ...

Търся съня си
в очите ти
и не го намирам!
Търся смеха
в очите ти – ...

За красивите мили жени
днес реших от душа да напиша
стих – за техните топли очи,
за телата, които въздишат
през любовно събудена нощ ...

Духовете, като източник на щастие

Тази вечер Франция елиминира Англия и отива на полуфинал. Развоят на мача показа, че французите умеят да вкарват голове от трудни положения, докато англичаните трудно вкарват дори дузпи. В крайна сметка футболът е фантазия, експлозивно превключване на високи скорости и умението да вкарваш голове. Им ...

Аз знам, не съм най-лошата,
не съм и най-добрата,
не съм красавица неземна,
нито пък богиня, не съм сама,
но в мен цари самотата, ...

Наблизо имаше чешма. Слезе по стърнището надолу. Забеляза, че са разорани нивите, но нямаше посеви. Беше месец май.
Раницата му тежеше. Имаше още няколко километра до града. Стори му се доста път. Свали товара от гърба си и седна на объл камък да почине. Така. Развърза вървите и погледна вътре: пълн ...

НЕ СИ ОТИВАЙ, ЗДРАЧЪТ АКО ПАДНЕ
Понякога съм крива като гвоздей –
забит със злост от упор в твърда талпа.
Яростта ли ражда черни гроздове
с пиперливи и отровни залпове? ...

Да си призная честно, подозирах, че Мароко ще спечели. Причината е не само в много силната игра на Мароко. Безспорно тимът и треньорът му заслужават голяма похвала. Но има още една причина за загубата на мореплавателите. Тя е бездарният техен треньор. Само човек с недостиг на сиво вещество може да д ...

Празни улици. Витрини със космически цени.
Три патрулки с лампи сини. Сводник с леки две жени.
Дъжд – неонова дантела. Лампи в хлъзгавия мрак.
Травеститът пред хотела със ботушки мачкан лак.
Пет таксита. Седем псета. Автомат за нес кафе. ...

Преместихме се в началото на април следващата година. Топло и леко влажно, нали беше пролет. В дъното на големия двор една саморасла джанка беше прецъфтяла, само тук-там се белееха закъснели цветчета. Така и не разбрахме огромният орех в другия далечен край кога се е появил, но вероятно е бил там ощ ...

Тайната всевечна скрита е във времето
Там е силата ѝ, търсена от век във век.
Да си млад, да си знаещ и силен...
С две думи, щастлив и преуспяващ човек.
Но търсейки невидяното, някой намери ли време ...

Да приседнеш до елхата,
сгушен в скут любим.
Да повярваш отново в чудесата,
заслушан в приказки от Братя Грим.
Да пукат тихичко дървата ...

на дядо ми Васил
Те бяха семейство от квартала - мъжът - дърводелец, а жената - шивачка. Той беше участвал във Втората световна война. Първото им дете се беше родило в началото на седмия месец и го бяха загубили. Бяха трудни, следвоенни години. Но двамата, с общи усилия, успяваха да отглеждат с мног ...

Неоформени рими
господстват в ума ми,
нежелани персони
се лашкат край мен,
недописано крими ...