Стар часовник
музика и текст - Павел Серафимов
Днес на тавана намерих часовник стар.
Прашасал, ръждясал, но все още има си чар.
Помислих: ненужна вещ от минали дни. ...

Човек, за да е
ЛЮБВЕизлъчвател, БОГ
го е изпратил!

не могат да ви
„джендъро̀сат“ - сиреч - да
ви джендемо̀сат -
че сте стародавни и
че в БОГ сте православни

две влюбени сърца
две влюбени
душѝ
небето съзерца̀ и
да сберѐ - ...

БЕЗСТРАШНИЯТ ЛЮБОПИТКО
Чарли пак е скочил горе на перваза
и, вратле източил над смълчана ваза,
вика зад стъклото: - Вън е побеляло!
- Може би тревата вън е изсветляла! - ...

Възторжено ти казвам, че те искам.
Гордея се, че мога да съм твой.
Душата ти в душата ми е пристан.
А моята откри красив покой.
И щастие, и радост си едничка. ...

Счупи железните стрелки
на времето - така коварно
и всичко земно остави.
Към свят "Любов" -
се тръгва тайно. ...

Боже, тъмен, неморален е светът!
Към бездната води неговият път!
Пази ни от такива грешни хора,
докога ще търпим злото и позора,
пази достойнството на тези деца, ...

ТЕЛЕФОНЪТ НА ТАТИ
... понякога излизам на балкона и мисля си над стихналия град –
баща ми си забрави телефона на тръгване от този скапан свят,
една реликва – черна „Motorola” със седемнайсет копчета отпред,
с гласче – венецианска баркарола! – за гайда, барабани и квинтет, ...

Не бих оставил словото да мръзне
в забравата на зимата, отвън.
От моето сърце не ще откъсне
мълчанието влюбеният звън.
И в блянове, в химери и във сън ...

Искам врѐменно, врѐменно, врѐменно,
да изгубя ума си. За ден.
Утринта ми с предчувствия бременна,
да износи мигът, нероден,
в който тънките, тънките, тънките ...

Андерсен оплака Малката кибритопродавачка. Бе убита от клептокрация.
Смирненски изстена, че от два свята единият е излишен. Луксозният и мизерният са неуместни.
Сартр застина в очакване на Господо. Християните знаят за Пришествието.

Исках нещо малотрайно,
мигът да стане малко шик
и във мрежата случайно
срещнах аз примамлив ник.
Пратих поздравче и май ...

Дядо Стойчо, осемдесет и осем годишен старец, живееше във вилата, която навремето притежаваше. Вилата беше в покрайнините на града. По-рано имаше и къща в централната част, но и нея беше продал. И сега вече възрастен разчиташе на добронамереността на новите собственици на вилата, които бяха отишли д ...

Уморих се
да се боря със мелници!
Казваха,
Дон Кихот го правил...
Казваха, ...

"Трябва да минаваме на коледен режим!..."
детски бисер
Картина първа.
Началото на приключението.
Остъклена с винкел тераса на панелен блок в квартал на града. Някои от крилата са отворени. На простора се веят гащи без щипки по тях. Има всякакви – детски боксерки с костенурките нинджа, прашки с данте ...

Просвещението е част от съзряването на едно общество и по своята цел и същност то е онова различие, което формира неговата идентичност, сила и възможност за развитие. Наречено още „век на разума“ Просвещението е епоха, която не просто издига в култ човека и неговата мъдрост, но и налага съзнанието, ...

Заводи няма, само прах и дим.
Народът прост,
животът – лек и скучен. –
Живот с безумно много грим –
разглезено, беззъбо куче. ...

На Агнес
Част 1
Сънувах, че съм пойна птичка, кацнала на твоето рамо. Как всяка вечер те приспивам с думи, които нощем са написали звездите. Сънувах, че когато всяка сутрин, луната легне ли си да почива, как до лицето ти поставям клонче разцъфнала вишна.
Сънувах, че те рисувам спяща, изморена след л ...

Седемдесетгодишната Глория обяснаваше на едрия си събеседник как балсамовият оцет лекува всичко. Ако имаш, казва тя, например пресъхнали устни – намазваш ги и само след няколко минути ефектът е налице.
– Какъв е ефектът? – вяло пита Григор.
Тя го сръгва с нежен укор и с още по-нежни лакти и уточнява ...

Страданието изисква самота.
Егоистично те затваря в себе си -
нехаеш как развива се света,
но тежестта му цяла е на раменете ти.
Не търси лек, но носи облекчение, ...

Как си?- ми шепне мигът.
Изгубена си в самотата?
Отново прости се с мечта,
а любовта, за пореден път се разплака.
Слънцето още обхожда небето. ...

Ще взема на един нудистки плаж
да се тропосам идната неделя.
Почивка ще си дам – от трудов стаж,
от Фейса, от жена, от дом и челяд.
Хем откъм плувки малко ще спестя, ...

В очите й пътуват дъждове
и съхне сол по кожите им вехти.
Поронени листенца две по две
под крехкото мушкато сторват цвете.
Насипан сняг в косите й навек, ...

Тази нощ заваля. Есента се стиши за последно
и край моя прозорец помаха с омокрена длан.
Утре рано премръзнал дъждът уморен ще полегне
и ще белнат косите му в жълтия тревен саван.
И когато снегът понатрупа в алеите в парка, ...

Вън по покрива хлъзна се бърза
зимна вечер, по пътя нелек.
Фина, бяла дантела завърза,
вместо шалче на снежен човек.
На метлата му спря се подпряна, ...

... започва да ми става все по-свята, доде вървя по своя дълъг друм,
дълбоката душа на Тишината! – щом някой вдига твърде много шум.
Светът на празнодумците е смешен, за да не кажа, че ми е гнуслив! –
и аз сред тях – детенце големеше, изпадам във убийствен нервен срив.
Мълча цял ден – един Мевляна Р ...

***
розовите пръсти
на зората – меки,
като ръка на дете
спомен за захарен памук ...