Сънуваше го всяка вечер и мислеше за него всеки ден. Трудно беше да определи състоянието си – силна впечатлителност, невероятна любов или наченки на депресия, които изостряха сетивата ѝ. Но каквото и да беше това, то носеше едно очарование, примесено с огромна тъга от невъзможността за постигане на ...

В утрото на светла ера
си засякох водомера.
Параноя ме подгони,
мераци всякакви прогони.
Цифрите като видях ...

Обичам тихите есенни вечери, които
ми носят спокойствие, нежност, уют.
Зад паяка в ъгъла оставил съм скрито
съкровище с думи и цвят срещу студ.
Ще го пазя силно така, че да мога ...

Изглежда, зъб се кани да ми пада.
И цяла нощ ужасно ме боля.
Преспах в деветата маза на Ада! –
така далеч от Райските поля.
Пих аналгин – и с клечка го човърках. ...

Аз тъкмо се научих на доверие,
ти ме предаде. Три пъти. И то от страх...
Затъна във прилежно лицемерие.
Простих ти два пъти, но трети не успях.
Играеш ролята си зле, но упорито, ...

Мислено със тебе разговарям,
а сънят ми бяга от очите.
Търся те, прозореца отварям,
в шепота възвишен на звездите.
Болката в съня виси на косъм, ...

Бях тръгнал вчера към Ямайка
Да видя свойта болна майка
Когато нещо странно ми се случи
Панталонът ми бе опикан от кучи
Излизах тъкмо с куфара и сака ...

Коледа, Великден, шести Май,
после седми – стой на фокус – осми!
Ей го след завоя – там! Познай?
Зима ли?!...
О, я не ме ядосвай! ...

Иванчо: Тате, защо са загинали динозаврите?
Бащата: Защото пуснали Зеленски в парламента си!

НЕПИСАН ПСАЛМ
Защо в прокобни, тъмни часове
петел пропя? И втори го последва.
Димяха през комина бесове
и вкъщи стана призрачно и ледно. ...

Морето е черно. Ако напълниш празна бутилка от Кока Кола с водата от него течността няма да се различава от последните Кока Кола бутилки в хладилоза.
Навеждам се и докосвам тромавите вълни. Лепкави са. И сладнеят. Погледът ми се плъзга по лепкавото черно и се вдига постепенно към хоризонта – опален, ...

И някога дори да ме разлюби,
животът ми не ще да е неслучен,
какво, че от прегръдките му груби,
понякога се чувствам като куче?
Дори не знам защо ли ви говоря, ...

До болка съм се влюбила в живота,
такава – че не искам да го пусна.
О, нека има хиляди голготи,
горчилката не стига мойте устни.
За мен е сладост, нищо че е кратък ...

На баламите
Юни месец още се появи информация, че Зеленски се появил на международна конференция / Founders forum/ в Париж във вид на холограма. И, разбира се, просил още пари за крадене...
Подминато като поредна пиар акция на наистина отлично работещата му рекламна фирма.
Само дето тия дни в интерн ...

ДЕСЕТ червени точки!!!
/ изпитно съчинение от същество ЗРК 275, 5 степен обучение/
Някога на нашата планета са живели архаични форми на съществуване. Според справедливите закони на господарите, те са изчезнали, но, все пак, ги изучаваме, за да не повтаряме грешките им. Най-известни са динозаврите и ...

Не ме отмина пустата зараза,
като магаре кашлям нощ и ден.
Уж маска слагам, за да се опазя,
но ето, няма здрава кост по мен.
Ни чайове, ни супи, сто илача, ...

На живо си включих дисплея -
на теферич съм - бира си пия,
боцкам картофки, седя и си блея,
и ми е приказно - просто магия.
Масите пълни - влюбено време ...

КРОЙКА ЗА НЕБЕСНА РИЗА
Преди да зазори, недей си тръгва.
Постой, дордето утрото е мокро
и месецът – като петаче кръгло –
не е отплавал в златната си лодка. ...

Господин Рин-тин-тин, беше един доста депресиращ старец. Наричаха го така, заради проходилката му, която издаваше определен стържеш звук, когато я тикаше бавно по тротоара или може би защото като го видеше човек, не можеше да не си представи как пада по стълбите, подобно на консервена кутия и прави ...

Хей поете, не пиши за захар
За розов цвят и карамел,
Не пиши изтъркани клишета
За върхове които си превзел.
Хей поете, не пиши когато, ...

Есента обагри зениците ми,
в които отново присъни се ти.
Стопли кръвта до клетките й
и превърна душата ми в стих.
Денят огря образа в спомени ...

Моето смело момче понякога плаче
късно вечер на моето рамо,
нo всеки ден то уверено крачи,
взима решения и ги отстоява.
Моето смело момче понякога се страхува, ...

Едно и също небе
прегръща всички градове.
Значи ние с тебе всъщност
сме съграждани.
Съединени сме ...

Страх... Лепкав, задушаващ,сковаващ тялото страх... Това предизвикваше в мен дори само споменаването на името му. Кирил Вълков беше златното момче на университета – последна година студент, син на богати родители, шампион на страната по плуване, мечта на мнозинството от женското съсловие на града и. ...

Защо да лъжа? Много ми тежи
животът след нелепата раздяла,
обсебена от корист и лъжи,
но някак с миналото оцеляла.
Защо да лъжа, изживявам пак ...

Есен е. Заплиска дъжд.
Вятър духна изведнъж
и листата от шубрака
на купчѝнки се събраха.
Там, в горичката позната, ...

Природата е жива и това ми дава сила,
знам с нея скоро ще се слея нека, бива!
Не си мислете, че уплашен ще заплача,
Живот създава, живот накрая е палача,
След мен ще има пролет, лято, есен, зима, ...

Безоблачно, душа́ изливам.
Приличам на пороен дъжд.
Във мене всичко е изстинало
и няма да съм тъжен мъж.
Не ще превивам в мъка кръста си ...

От диоптъра е... май не се върти?!
Отгоре Господ се вторачил.
Примрял, не диша. Да не излети
светът, приличащ на глухарче.
Един път, ако кихне – изведнъж ...