Завлачиха се есенните дни, изпра морето летните ми ризи.
И чирозът в мъглата ми изгни на низи под изгнилите корнизи.
Затътри се и дрипавият дъжд – клошар, надянал гумени галоши.
Мелтемите из плажния камъш се юрнаха – на орда от сархоши.
Псе жалостиво в парка заскимтя, подви куйрук и някъде изчезна. ...

За теб, за мен - за тишината,
остава любовта ни свята.
И идва ледената зима,
за мене слънце си, любима.
Парченце топло си в безкрая, ...

Аз виждам дим и знам, че някъде гори.
Аз виждам овъглени стволове и трупове на закъснели птици.
Аз знам, че накъде гори и виждам как пожарът идва.
Аз виждам дим и пушек.
Пожарните коли летят. А водата - тя никога не стига. ...

Големите играят на война.
Не с пушки дървени, нито пък с фунийки.
Не полянката пред блока, разделят си света.
Не два отбора, а всички, по комшийски.
Големите играят на война. ...

Среброкосата наша обич няма вини.
Отдавна е без суета! Не ревнува!
Укротени са облаци, бури, мъгли
и макар че е есенна, тя съществува.
Все още търсим ръцете си нощем, ...

Беше светло и хубаво!
Ресторантът беше широк
и ние потъвахме в него,
един по един,
един до един. ...

Една ученичка помоли хазяите си, ако може приятелят й да се изкъпе у тях. Понеже там, където е на квартира, условията за това са много лоши. Те разрешиха. Момчето дойде. Изкъпа се, избръсна се, изпра си дрехите. Простря ги на теловете на двора да съхнат. Седна заедно с хазяите на масата, без да са г ...

Смълчана, уплашена
пред олтара заставам.
В ръцете ми –
мъртви цветя.
Порти древни Тишината отваря. ...

Красива вещица червенокоса,
танцува есента с листа пендари.
В торбата кестени и грозде носи,
а тиквите събира на камари.
Загадъчна, по своему щастлива, ...

шестдесет и три -
няма връщане
назад
временце - поспри
хищния си вълчи ...

Сълзите са горчиви...
Горчиво е в устата
и на гърлото...
Животът ме зашлеви
недвусмислено... ...

Часовникът като камбана
Отмери тъжно точно два!
И в тишината разпиляна
се процеди една сълза!
Наведен, стъпил на коляно ...

Откривам те във себе си, изгубена
и дишам малко, някак по-така...
Душата ми от нежност те вълнува,
да не потъваш никога във самота.
Аз някой ден ще те извадя, ...

Гледаме се, а не се виждаме,
слушаме се, но не се чуваме,
докосваме се, ала не се усещаме.
Защо тогава, когато си тръгваме се връщаме,
щом си кажем сбогом, крещим “Остани!” ...

ХОРАТА ГОВОРЯТ
Заговориха хората дружно,
зад гърба ми, че иначе как.
Този нещо се пéри ненужно,
пак е същия мухльо, глупак. ...

Няма юни, няма юли...
Ред билО на жълти дюли,
тиква с орехи, с канела
и жилетка по-дебела.
Да бумти една камина. ...

Един прекрасен ден
(оригинал на български език, авторски текст)
Один прекрасный день -
превод на руски
Иду и улыбаюсь всем прохожим мимо. ...

На село ний при дядо бяхме
и до късно си играхме.
Облак слънцето затъмни,
не разбрахме как се стъмни.
А сме с Борко на площада ...

ЕЛА САМА
на Сузи
Ела сама... По свечеряване.
Не се плаши от мрамора край теб.
Това са домовете ни. С градинки са. ...

Иванчо: Тате, има ли животно, което се самоначуква?
Бащата: Има сине и дори е влязло в ГИНЕС.
Иванчо: И къде живеят тези екземпляри, тате?
Бащата: Само в България, синко.

на Златка Чардакова
Цветно, цветно и красиво,
тихо, слънчево расте.
Есен топла се разлива,
мислите ще разплете. ...

Мълча от страх и почитание.
Мълча от горест и страдание.
Мълча във щастие и радост.
Мълча с надежда, с упование.
Словата нямат днес значение. ...

Тя роза бе. И нейното сърце
очакваше, че обич ще разлисти.
Дъхът ефирен – лек като перце –
се къпеше в надеждите ѝ чисти.
Когато буря крехкото стебло ...

- Моля, мамо, прочети ми приказка една.
- Случка, сине, ще разкажа и с поука при това!
……………………………………………
Преди много години в далечна страна
се родили сестри, но твърде различни. ...

Джудженце с връзка ключове намина.
Ще ти отключа казва райските врати,
баща ми бе клисар, но се спомина,
а майка ми, от куче по-отчаяно, скимти.
Погледнах го без капка саркастичност, ...

Това се случи в онези времена, когато по нашите земи върлуваше птичият бяс. Той се появи неочаквано, незнайно откъде и вестта за опасния вирус бързо превзе телевизионните новини и челните страници на вестниците. Правителството сформира Национален оперативен щаб за борба със страховитата болест и го ...

Стискам, стискам! Гадости безброй,
сякаш ми се случват без причина.
Юни бил зад осмия завой?
Да не взема пак да го подмина.
Цялата съм в пясък, че и в прах, ...

Идейната неосъзнатост на Запада му пречи да разбере основите на комунизма в който Путин вярва. От там вече Запада практически не може да разбере и действията на Путин. За нас, които сме живели в комунизма, нещата са много ясни, но за хора не живяли в «рая» е невъзможно да разберат на какво се базира ...

Да те моля… не е в моя стил и похват.
Да те чакам… вече нямам търпимост.
Ще утихна дръзко… ще премълча и слова
под предлог, че простила съм всичко.
Ще обичам светлите ти черти ...

Устните ти търся, които изричаха думи лъжовни.
Замина си като бурните вълни на морето.
Тръгна си надалече като скоростта на светлината.
И последната дума бе, че ще продължавам да те чакам.
Вървя по пътя, който преди крачехме двамата. ...

Ако тръгна сега, колко бързо ще стигна земята,
дето камък да стиснеш ще писне овчарски кавал?
Все през урви е пътят, мъглица Балканът намята,
да не знам, че рожденото чедо е в мене познал.
Ако тръгна сега, Боже мой, от тепсията равна ...

Телевизионно състезание от типа „За най-късметлиите сред дебилите“.
Въпрос: „В коя страна е арестуван и обесен съветският разузнавач Рихард Зорге?“
Отговорите на четиримата горди участници: „Германия“, „Русия“/???/, „САЩ“, „Англия“…
За проба попитах няколко почти набори. Отговор – категорично: „Япон ...

ДОКАТО ИМА СВЕТЛИНА
На сънища така не се наситих –
все пищни, цветни, ярки и без звук.
Навярно нощем скитам сред звездите,
а в ранна утрин се завръщам тук. ...

След криволиците на битието си,
във този Вир, закътан под клонака,
Реката кротна и разкри сърцето си,
и всичките си тайни му изплака.
След черна нощ пристъпва плахо утрото, ...