Божествената връзка между майка и нейното усмихнато дете
е литнала в съзнанието чайка. Съзнанието наше е море.
Детенцето се ражда – пеленаче, полегнало на майчината гръд.
За татко си момчето е юначе, заченато от неговата плът.
Родилното е стартовата права на нашите заплакали съдби. ...

Обичаме се с науките и това си е. Идва един ден съседката (дете уж ама не съвсем че беше десети клас светло кестенява дългокрака девойка дето умее и да се закача на това отгоре). Та идва тя и няма здрасти, няма добър ден ами направо:
- Слушай имаме проблем!
- А не, не, аз нямам проблеми! Не ми прехв ...

Тази стая стои от години,
с бели стени, и широки прозорци
а брезите които посяхме отдавна,
вече стигат с листата си горе, ...
и си мислиш, за празнотата ...

Стресна се духът народен,
пое по пътя на борбата,
за да бъде той свободен,
за да я има светлината!
Българино, те дадоха примери, ...

ВЪРХУ ЛИСТ ОТ ЕСЕННА БРЕЗА
Не остана какво да делим.
Може само да си споделяме –
как въздиша добрият комин
и димът му в небето се стели, ...

Изпросените добрини горчат,
в душата като камъни се трупат,
обвит около тънкия ми врат,
все повече денят затяга клупът,
душѝ полека порива ми свят, ...

душѝте нека
разпролетѐни
обичащи и
благословени
сърцата нека ...

без вяра - всички -
в себе си вглъбени и
опустошени
а с вяра - всички -
любвеозарени и ...

Здравейте, мили хора и приятели! Отдавна не съм бил активен тук и реших да споделя една от песните ми от предстоящия ми албум, който се готвя да издам по всичките официални платформи за слушане, надявам се декември месец. Всъщност албумът се явява преиздаване на част от песните ми, но този път изцял ...

ЕСЕНЕН РЪКОПИС
В синята поема на небето
есенният дъжд изплаква
листопада – в тих любовен шепот,
прелетял край нас за кратко, ...

Още зимата не дошла – и вълците затормозиха района. Ту в туй село, ту в онуй – нощем нападат кошари и свинарници, отмъкват живинките, само кървави дири остават по още незамръзналата земя.
По едно време налетяха и на кокошарниците. Което миналата година не бяха правили.
Стреснаха се хората. Ами сега? ...

Грешните привички
аз ще променя,
с грешните привички
ще се разделя.
Килограми много ...

Единствено начало
Какво да очаквам
след красивия изгрев.
Магнетичните залези
ще залеят с нектар ...

Понякога е някак тъпо и безенергийно,
няма звезди, няма луна.
Процесът живот тече си стихийно,
душата обвита е в безцветна мъгла.
Отваря се сякаш вратата на Ада. ...

Мъглата по баира слиза
и увъртолва листопада
в дебелата си мокра риза.
Мълчат подплашени стадата.
Коминчетата кротко пушат. ...

- И колегата сутринта в 7.20 часа дойде и вика колко е лошо да си на работа един час повече. Есента ще съм на далавера стрелките с един час напред и Митко един час по-малко ще работи.
- Сега е есента, бе!
- Не си в час!
🙃 😅 🤣
---------------------------------------------------------- ...

Защо ли, кажете, не можем да пием
кат' младите пичове, а вече се крием?
Защо ли не можем с очите да стрелкаме,
млади момичета и улегнали лелки?
Защо не остана нищо от лятото? ...

Космическа мисловност, тежка,
в материйка от разум жежка...
Пулсира мълнията-мисъл
като съдба над нас надвиснала...
И щръкнали гръмоотводи ...

Полето ме посреща мъчаливо.
Един изгубеник съм в него аз.
Припомням детството игриво,
почти докосвам го в мъгла анфас.
Отмина главното - не съжалявам. ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.30
One Rose for You ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.29
Unmemorable ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.28
Some of Your Photos ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.27
Flipping Through (3) ...

На бебе съм люлка,
ме́нче с вода.
На вятъра – булка,
звездица в нощта.
В църква – камбана, ...

Денят, както обиновено, започваше със Слънчовата усмивка, която къпеше в злато пъстрия килим на необятната поляна. Лампирида- Феята на светулките, доволно се поклащаше върху чашката на един мак. Беше измила фенерените коремчета на своите поданици с бисерната утринна роса и с целувка ги прати да спят ...

С благодарности, че ми припомниха
нещо много важно...
...че чашата преля.
Едничка капка я препълни.
Поисках самота. ...

Той се спира от маса на маса.
Дрипав и тих, с протегната длан.
Несретник, клошар, пак проси цигара,
и лев за кафе … Живот срещу дан!
А той отредил му е роля такава - ...

Беше топъл октомврийски ден. Слънцето все още напомняше за себе си, нежно погалваше земята и тутакси се скриваше зад някой облак. Есента отдавна бе настъпила, а красивите й килими вече се стелеха в краката на плевенчани. Леко хладният полъх на вятъра караше хората да бързат към вкъщи, притеснени, че ...

"Има хора, които имат пари и хора, които са богати."
Коко Шанел
Какво е щастието?! Въпрос стар колкото Света. За една голяма част от хората - да обичат и да бъдат обичани. За някои е да се наядат, да се напият, да си изгледат сериала. За други - да пътешестват по Света. За трети - да работят денонощ ...

Отрони ме тъгата натежала.
Съдбата много дълго бе въртяла
в пространството последните въздишки.
Омръзна ѝ да бъде котка. Мишката
съм аз. (В една метафора се крия.) ...