Ще оставя шала си нежно да падне във храстите,
Ще погаля клоните, леко наежени,
чакащи зимата, а преди нея тежката есен,
красивата есен, с дантела от паяци...
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите, ...

Наистина ли си отиваш, казвай ми,
или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбен
и някак си, не можеща да си далече...
А, лятото? Ах, помниш ли го лятото? ...

На остров някъде,
в началото накрай света,
чувства първо появяват се,
преди да станат хора със сърца,
От пещерата в центъра, ...

На светъл път ме извежда
бързината на диви ветрове.
С устрем на първа надежда
се препъвам в своите криле.
Вдигам поглед, тръгвам пак ...

Вървя към моето село в планина,.
едно малко село мило, Тополница.
Тук посреща ме баба от пътната врата,
от тук си тръгвам и се завръщам с усмивка.
А вечер когато настъпи тъмнина, ...

На плахата любов се уповавай.
В морето на надеждата е тя.
И като падаща звезда на вярата изгрява
с лъча-първак отключен от нощта.
Ветрилото от сенки крие вятър, ...

За едното име се цял живот живее.
Всеки с чест го носи. Нека се гордее!
С вяра, с упование курбан да нарече,
надежда в дните земни крепко да втъче.
Любовта да сгрее човешките сърцата. ...

Вяра, надежда и любов
И днес е ден от календара,
но не какъв да е, а е любим!
От любов прелива в надпревара,
в живота бракът ви неразрушим. ...

Кой е бащата на Вяра, Надежда, Любов?
София е майка им, всеки факта го знае.
Кой на облог със мен е готов,
че мъжкото в случая не играе?
Ако едното дете, беше мъжко поне, ...

До нея слънце не достига.
За да има повече за нас.
Животът й - дебела книга.
Все желае ни - " На добър час".
Тя е мила и вежлива. ...

Сплела хиляди листа в косите си от трепкащи акации,
ти пристигаш във сърцето ми - със царствена походка
и със грация.
Аз стоя – една самотна мида – на брега на океана,
стоя и знам: без тебе няма да замина! ...

Провежда се на "Княжево"* съборът,
вървя по оживения площад –
утеха е в живота ми нерад,
когато вечерта изпраща хлад,
да слушам как децата си говорят. ...

Преди да се пенсионирам, никога не съм влизал в спорове с възрастните. Дори когато зърнах бая плесенясала дама да клечи и полива цветна алея с лична течност. Дори когато видях как побелял чичка ловко свива домати от щайга на пазара. Дори когато… Абе, все надделяваше вродената почит пред бялата коса. ...

С проблеми несъществени денят си тровим.
Малката мушица превръщаме в слон.
Несъзнавайки, че животът тъй голям да сборим
една усмивка нужна е и с оптимизмът да сме в тон.
С очите на дете е нужно да погледнем ...

Този свят заприлича на дама,
за която животът е всичко.
Погледнете красивите двама –
тези тихи и влюбени птички!
Тези няма защо да развивам ...

Има едно простичко решение -
как от таз тегоба,
макар и за ден един,
чупенето на кръстовете
да си спестим. ...

Страдание има навсякъде около нас. Рано или късно, то намира своето място във всяка житейска история и по тази причина е редно да имаме правилно отношение и реакция, когато се случи на самите нас. Ако живеем в розовия квазирелигиозен балон на отричането на действителността, със сигурност ще преживее ...

Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите са сестра и брат /
Експериментът
/ Роман /
/ Откъс / ...

Сърцето ми е стар модел,
държи и без резервни части.
За него няма и предел-
бушуват в него буйни страсти.
С него сме като скачени , ...

- Жените живеят по-дълго, защото плачат, така се прочистват от лошото и зловредното.
- А мъжете по-малко, защото не плачат?
- Не, защото се давят в сълзите им!
След семеен скандал, в полицията:
- Защо сте били жена си? ...

Беше слънчев, леко влажен, но красив есенен ден...
Беше уморена и раздразнителна – вероятно от болката, която изпитваше в глезена, а и от натрупаната умора.
Града неусетно се беше изпълнил със хора.
Докато преди, крачеше сама по тези просторни улици, между огромните сгради на офиси и жилищни блокове ...

Аз неведнъж съм се прераждал,
незрял във крехките си кости.
Животът тъй ме заболя, че даже
душата в тялото ми стана гостенка.
И колко още да порасна? ...

Когато се изгубиш в лабиринт от фалшиви вини,
на подла хорска злоба, завист и грозни клевети,
пътека бяла от слънце бяло над облаците сътвори,
на криле нови с вяра нова дръзко и високо полети,
и отново адът тъмен в рай светъл ще се прероди. ...

Януари, 2000
Мохамед Караусьов не беше чел книга за собствено удоволствие повече от двадесет години. Що-годе бе натрупал някаква обща култура, до деня в който се превърна в първия потомък на Караусьовия джинс постъпил във висше учебно заведение. Оттам насетне всичко беше счетоводни учебници и помага ...

Поредната цигара пуша.
Мислите налазили ума,
минават през дима
и падат като зрели круши.
Септември е с окраска бледа. ...

Сънувах,че във мен живял е Брьогел
и кула Вавилонска съм рисувал.
Чрез нея общ език човека водел,
а Бог отгоре тайно негодувал;
Сънувах кулата нагоре как растяла, ...

Ей, за сцената ли чакаш?
За онази там, голямата?
Подготвяш се да забавляваш,
с комедия да скриваш драмата.
Завесата прикрива колко се страхуваш, ...

Понеже си помислих, че летя,
а всъщност май съм падал наобратно,
не ме вини, че идвам без цветя!
(За първи път се влюбвам безвъзвратно...)
Усетих, че ме тегли светъл зов, ...

Палец, показалец, среден,
безимен, малък. Общо пет!
Научих имената им и ето,
без грешка ги броя подред!
Палецът не е висок, но важен! ...